Poesía de autores contemporáneos
Последното писмо 🇧🇬
не знам дали ще ме завариш жива.
Вчера се сбогувахме и с Мѝле –
съседът със красивата градина.
Вишната узряла е на двора, ...
Морският пътник 🇧🇬
морето поглъща душите напълно.
Скита се самотен пътник пак,
по изгрев, по залез, по тъмно.
Вълни изчезват и се появяват. ...
Нека да започнем да градим 🇧🇬
Вдигат се цените на картофи! Слагат и на въздуха ни срок!
Плашат се жените ни да раждат! В тази разнебитена страна
някъде на двайсет се обаждат кръвно и разхлопани сърца!
Нека не говорим за войните! Зная, че се водят всеки ден! ...
Тук 🇧🇬
тогава ще чуеш моята молитва.
Остани тук, щом усетиш страх.
Бъди при мен, когато най си плах.
Тогава ще разбия тревогите на прах, ...
До къде я докарахме 🇧🇬
После се запени и заскърца с' зъби.
Другите мълчаха за проблема слепи.
Народът отсъди - Прости като гъби!...
Двайсет и четвърти май да ни е празник! ...
Когато телефоните заспят 🇧🇬
и приливът отмерено тактува
на плажа по разголената гръд,
и кожата ни залез изрисува,
полагаме на пясъка сърца – ...
Без теб не мога 🇧🇬
красива слънчева мечта,
донесла ми една надежда
на лебед с белите крила.
Очарование, което ...
Дъждът ме научи така 🇧🇬
се губят в дъжда
и сливат се капки
по лицето ми обляно
тогава аз мога ...
Даже скалите се чупят 🇧🇬
слънцето топли моята душа,
стресът заминава от моята глава,
щом съм стъпил на пясъка, покоят
е прекъснат от вълните бойни, ...
Защо градините ми се провалят 🇧🇬
забравени и рядко преполивани.
И дори да искам слънцето да е виновно,
това бе моя първа отговорност.
Жена на мрака 🇧🇬
а с поглед можеше да пресуши водите на река, течаща бавно.
От гърлото на мрака ли дойде Жената, няма сянка на горгона
и странно беше нейното лице - изваяно с чертите на мадона.
Вървеше, без да гледа на страни, след себе си остави пепелища, ...
Завръщане 🇧🇬
зад мен тъмнее планината.
И мълчалив, със стъпки леки
към хълма бързам до реката.
Сълза се стича, тръпне мрака, ...
Вишна 🇧🇬
И пак се гони с листата и октава по октава тялото му отново и отново се вихри из изтърбушените трупове на старите дървета, докато не се сбогува с небето.
Вишна - ама, че жалка съдба.
Днес си заобиколена от ...
Гларусът 🇧🇬
тя донесе ни поздрав от морето.
И спомни ми за една моя мечта
и поглеждам и махам й в небето.
И сядам замислен, тъжен съм сега, ...
Честит Рожден Ден, Мами 🇧🇬
и Луната грее по-силно в ясното небе,
а морето заедно с нея се вълнува,
аз чувствам се най-гордото дете!
В тишина молитви към Вселената изпращам, ...
Назад във времето 🇧🇬
и спомените се редят.
С любов и радост светла, разпиляна,
те времето ще украсят.
А вечерта е толкова красива, ...
Обичам те 🇧🇬
вземи ме в прегръдките си
Заклевам се, че няма да те изоставя
Нежно целуни устните ми
прегърни ме и кажи обичам те ...
Криво огледало 🇧🇬
на твоите хапливи подигравки.
Мислех си, че такъв ти е нравът
и така любовта си изразяваш.
Не че думи топли не получавах, ...
Клада 🇧🇬
И ръми и вали тъй набожно
Нали аз вече немога да плача
Облак прикрива луната тревожно.
Залез притихнал отново на запад ...
Книга за теб 🇧🇬
А след тебе вглъбена своята книга написвам.
Създавам и късам лист подир листа,
изпращам ти всичко по белите гълъби.
Как се заключват във думи очите ти?