1 420 резултата
(изповед на една жена)
Запознахме се преди малко повече от година. На морето. То беше от онези мъже, които с цялото си поведение изразяват точно какво искат. Изглеждаше добре – бих казала симпатягата на компанията; умен, забавен и уверен в себе си. Това ми действаше като афродизиак. Живеехме в разли ...
  4511  34 
Тази сутрин пия кафе сама, но мислейки за човек, когото Обичам. Срещу мен е блок, друг блок. От рано един мъж стои на прозореца на междуетажното пространство, пуши цигара след цигара, оглежда се нервно, може би чака някой да се прибере - жена или дете. Или поне така изглежда в моят сериал.
Сетих се ...
  1165 
Днес имах работа и трябваше да ползвам услугите на автобус. Застанах на спирката и си зачаках. Знаех, че номера, който наближава отива там, където искам, освен това го прочетох и на табелата. Качих се, имаше свободни места и седнах; взех си билетче и загледах през прозореца. След две спирки се усети ...
  2509  10 
Всеки ден срещаме жени, различни жени; без да искаме понякога ги категоризираме, а може би сме повлияни от нечие мнение, от установени правила и канони. Непрекъснато се стремим да се впишем в определени норми – като външност, дори и като поведение. Килограми, прическа, грим, тоалети... Модните тенде ...
  3001  12 
Скоро чух нещо, което ме провокира да поразсъждавам по този въпрос. Две жени си говорят – едната бременна, другата с дете. От приказка на приказка и се стигна до избор на име за новия човек. Жената с детенцето съвсем уверено и с известна доза презрение зададе отговор на бъдещата майка: „Ти пък да не ...
  3503  15 
Иска ми се да мога да пея; за да облека чувствата си в музика и да ги пратя до там, където само песента може да стигне. Да изпея любовта си, когато обичам; мъката си, когато боли... И сега бих могла, но се опасявам, че от фалшивото звучене, няма да бъда разбрана правилно. Затова предпочитам да не пе ...
  1657 
В памет на Денка
Бързаме... Винаги и за всичко – когато се разхождаме, когато се храним, когато обичаме, понякога и когато се разделяме, когато растем; започваме да бързаме от деца и продължаваме до... Звучи жестоко, но някои бързат и да... умрат: уж живеят, а животът им е път към небитието...
И док ...
  3281  14 
След поредния безпредметно загубен ден на Ахон, такъв, в който ежедневието е изпило малкото останало в него желание за нещо различно от това да не мисли за всичко около него, което му се случва.
В бара, много непознати, но барманът е винаги един и същи, но навярно и самият той не би могъл да разбере ...
  1708 
Наближава краят на учебната година. Някои ще трупат знания до края на май, други – още половин или един месец. И... дългоочакваната ваканция. Догодина пак. Има и такива, които ще поемат в друга посока; и с добри или не толкова добри спомени, само ще се сещат за училището и учителите си.
Може би, в у ...
  2394  13 
Какво остава, когато спрем да се големеем и да се правим на важни? Къде отива цялата ни злоба, цялата апатия, цялата мъдрост, когато самотно притваряме очи и се молим сънят да дойде бързо? Какво казва душата ни, когато болка прорязва мислите и не можем да съчиним ни едно адекватно изречение и ни се ...
  1689 
Няма да забравя...
Няма да забравя първия учебен ден в новото училище. Аз, както обикновено, закъснявах. Влезнах в стаята, всички погледи се вкопчиха в мен. Единственият човек, който ми направи впечатление, беше Цецо, който държеше в ръце бебе. Помилих си: "в класа ми има човек, който вече е баща?!" ...
  4923  11 
Ние хората наистина сме странни птици! Забелязала съм, че обикновено извъртаме нещата така, както на нас ни е удобно. Независимо дали става за нещо изключително лично, или за по-глобални въпроси. Ето например компютрите: непрекъснато се говори, че заради тях децата нямат пълноценно детство, защото п ...
  1535  10 
Колко пъти позволявах отново и отново да нахлуеш, като буря в живота ми. Да ме заплениш и след това да ме накараш да се чувствам ненужна! Макар да знаех всеки път, че така би станало. Но въпреки всичко живях в заблуда, с малка надежда за теб и мен! Позволявайки да ме нараняваш... Знаех много добре, ...
  1501 
На моменти се появява надежда, че имаме шанс, че има надежда нещата да тръгнат в правилната посока. Разбира се, всеки може да поспори коя е „правилната посока”. Онзи ден, например, една позната изрази мнение, което ме накара да се възмутя. Освен от действието ú. Опаковката от цигарите се озова в кра ...
  1150 
Благодарение на филмите (най- вече) имаме представа за този вид услуга. В някои държави, като САЩ например, да посещаваш, а още повече да имаш личен психоаналитик, е въпрос на престиж. И ако преди години това е било мода, то днес е необходимост. В забързания свят на Макдоналдс, вдигнатите на бюрото ...
  2057 
Когато реша да направя нещо, се старая добре да го обмисля, и тогава да предприема каквото и да било. Или пък да не предприемам нищо, ако мислите ми стигнат до такъв изход, какъвто не искам. Разбира се, че може нещата да тръгнат в друга посока, но аз залагам (залагах) на сигурността. Мисля си, какво ...
  1172  11 
Понякога обичаме... Понякога избързваме и се проваляме толкова глупаво в желанието си да получим невъзможното! Искайки още и още, загубваме малкото, което сме имали. Без да мислим, импулсивно, оставяме любимия човек да си тръгне... Скриваме обичта си с мълчание, макар че само тя ни кара да се чувств ...
  5750  25 
Залитам... Ще падна... Пропаст... Страх...
Бездънна пропаст - тъмна и някак нереална.
Ти протягаш ръка и ме хващаш.
В ръцете ти се чувствам сигурна.
Все това познато чувство на уют,на нещо изживяно и познато. ...
  893 
„Децата тичат подир пеперудите и се мъчат да ги хванат. Станат ли възрастни хора, те дори не ги забелязват”*
Помните ли, когато бяхте... да речем на 5 години за какво мечтаехте? Сигурно сте искали да станете лекар и да помагате на хората като ги лекувате. И всичките ви игри са били свързани с тази в ...
  1364 
(Предварително се извинявам на всички за някои нецензурни моменти и по-груб език)
Първокласен фризьорски салон в центъра на Варна. Стилистката Меги си почива преди следващия клиент.
(Меги) „Десетгодишната ми дъщеря вече излиза от контрол с тази емо фаза, която преживява.”
(Аз) „Каква емо фаза?!”
(Ме ...
  1777 
Колкото и да не ни се иска, това е истината. Двойният стандарт е навсякъде около нас – или ние си го създаваме или ни го създават и ставаме свидетели на това „чудо”. Всъщност той не е измислен нито тук, нито сега. Навсякъде по света го има, но в България, като че ли е в доста големи мащаби; или това ...
  3295 
еуфорично летиш
смееш се
живееш
дрогиран
а после ...
  2978  33 
ТРЯСЪК!ГРЪМ!УДАР!
Всеки миг е неповторим! Всеки един момент от живота ни е единствен. Не трябва да плачем за неща които сме преживели, а да се смеем защото сме ги имали. Така ще знаем кои сме искали и кои са ни били дадени, за да се научим, че няма нищо случайно и всичко което сме получили не е безв ...
  1578 
Спомням си преди време, когато бях в гимназията, по философия ни дадоха списък с ценности и ние трябваше да ги номерираме по важност за нас. В списъка имаше „любов”, „приятелство”, „свобода” и т.н. Искам да уточня, че здравето не беше в списъка, защото, колкото и банално да звучи, то е най- важното. ...
  9948  11 
На 30 април се надявах времето да е хубаво. Училището в близост до нас имаше патронен празник. Всъщност това е гимназията, която завърших преди... години. После имах и други завършвания, но това остана единствено. Това беше „моето” училище. Винаги, когато можех, присъствах на тези събития – започван ...
  1203 
Триумфът е като птичка. Разперва ли крилата, полита и ù трябва само един добре премерен удар с камък, за да я свали и размаже на земята.
Ето как реалността с лекота прекъсва и най-хубавите мечти.
При мен днес стана само с едно телефонно обаждане. Прекрасното трепетно чувство на очакване се замени с ...
  1818 
Чувствам се манипулирана! Накъдето и да се обърна, всеки се опитва да постигне нещо чрез някой друг. И по възможност този друг да изглежда поне мъничко глупак. Така е по- сладко, нали? Като започнем от малките ни съкровища, които дори не го осъзнават (или ние така си мислим), но знаят, че като крещя ...
  2067 
Ще мога ли да напиша есе за любовта, използвайки само въпроси? Ще мога ли да задам всички въпроси? И не трябва ли да има и отговори? Наистина ли това сладко чувство умее единствено да те тревожи със своите хиляди питания? Защо няма в любовта аксиоми и константи? Защо има само въпроси? Дали има отгов ...
  1309 
Здравейте, милички! Пиша ви по време на обедната почивка. Изненадани ли сте? Отдавна вече никой не пише писма. Аз съм добре - добре, доколкото мога да бъда на чуждо място, в чужда къща. Но, знаете, че няма начин. Трябваше да избирам - или у дома и да мизерствам, или на гурбет, уж за по-добър живот. ...
  1494  13 
Ах, мъгла!
Мъглата? Какво плахо има в нея? За автомобилите е ад, за самолетите също. Изобщо за целия човешки транспорт мъглата е лошо стечение на атмосферната ситуация!!!
Но ако сте решили да стоите на едно място (Стига толкова лутане!), мъглата е прекрасен сценичен реквизит, в който можете да се пр ...
  1674  13 
Тази сутрин не ми се става. Не мога и да спя. Любопитна съм.
Слушам потропването на дъжда и лекия вятър, който насочва капките към моите прозорци. Ще заспя. И още мога да сънувам непреживяни трепети.
Вече виждам всичко. Дори и колебанието. Страхът, притиснал най-любимия ми човек.
Самотник е - нищо, ...
  2229 
Като че ли по традиция в края на всяка година се замисляме за неща, които по друго време не биха ни направила впечатление. Правим си нещо като равносметка на изминалите 365 дена и планове за следващите. В еуфорията на празниците си поставяме цели, които се губят в сивото ни ежедневие след „изтрезняв ...
  1839 
Изборът на професия е деликатно нещо. То е толкова важно колкото за кого да се ожениш или къде да си направиш дом. Работата е многопластова необходимост, първо защото е единствен източник на доходи за повечето от нас и второ защото дори богатите хора, които не разчитат на заплатата си за да се издър ...
  1748 
За страхливците
Изпусках нещо. Нещо много важно! Не, по-скоро умишлено се скатавах от него. Така бях научен.
Вече ставаше непоносимо! Онова малко пискливо и гадно гласче пронизваше главата ми като куршум калибър 7.62 – “Живееш ли...”
Не! Не и в истинския смисъл на думата живот – весел, безгрижен, ус ...
  2589  12 
В нашия блок живее една жена на около 50 години. Тя е лекар. Престижно! Тя много рядко се усмихва! Тъжно! Поздравява избирателно. Нормално! Всъщност не съвсем. Поздравява само тези, които имат... образование - висше. Смешно! На мен поне ми е смешно. Вярно, че хората са различни, но все съм си мислел ...
  1517  11 
Обожавам картите си Таро. Да си призная, не обичам толкова да гледам на тях, но ми харесва да ги гледам, да ги държа в ръце, да размишлявам върху образите на тях. Онзи ден разсеяно разбърквах тестото на Рьорих, докато един вид медитирах, тъй като минаваше полунощ, а не можех да заспя. Без да осъзнав ...
  1487 
„Дарете кръв! Спасете живот!" Чудесно мото! Кога за последно ДАРИХТЕ кръв? А ваши близки и познати? Не, не искам да бъда груба. Но вчера се замислих за това. И мислите ми не бяха особено оптимистични. Защо ли? Ами защото скоро един познат имаше нужда от кръв. Трябваше да се дари. Не зная защо, но се ...
  1670 
Аз съм различен
Ако преди време някой ми беше казал, че е различен, бих се изсмяла по моя си ироничен начин. Какво различно може да има в теб? В желанието си да си друг приличаш повече на всички, отколкото на себе си. Но сега не е преди време и аз плача, а не се смея. И вярвам, защото го видях със с ...
  5505 
През вековете на духовното си съществуване, въпреки своите лутания, горди възходи и срамни падения човечеството е формулирало общовалидни, непреходни теми. Сред тях без никакво съмнение централна по значение и емоции е темата за любовта.
Признавам, че от времето, когато започнах да осмислям постулат ...
  1791 
Скоро ми се завъртя в главата една такава мисъл, която отдавна не ме беше спохождала. И установих, че отговорите ми не са същите, както преди... доста време. „Какво ще направя, ако зная, че ми остава един ден живот?" Дори една секунда е достатъчно време, за да направим някого щастлив, дори и с една ...
  2039  13 
Предложения
: ??:??