Подкатегории:
1 419 резултата
Ако знам, че ще ме чакаш!? Ще прокарам път през планината с двете си ръце, за да съм с Теб...
Ако знам, че ще ме чакаш!? Ще направя мост над реката с двете си ръце, за да мога винаги да идвам...
Ако знам, че ще ме чакаш!? Ще полетя с крила от двете си ръце, за да стигна мигновено...
Ако знам, че ще ...
Ако знам, че ще ме чакаш!? Ще направя мост над реката с двете си ръце, за да мога винаги да идвам...
Ако знам, че ще ме чакаш!? Ще полетя с крила от двете си ръце, за да стигна мигновено...
Ако знам, че ще ...
1477
8
(или как човекът се превърна в материален курсор)
Кога цивилизацията започна да деградира толкова, колкото никой, никога не е очаквал?
Кога хората се превърнаха в роби на материалните си успехи, вместо да бъде точно обратното?
Кога светът стана претъпкана театрална сцена, на която всеки се опитва да ...
Кога цивилизацията започна да деградира толкова, колкото никой, никога не е очаквал?
Кога хората се превърнаха в роби на материалните си успехи, вместо да бъде точно обратното?
Кога светът стана претъпкана театрална сцена, на която всеки се опитва да ...
2593
5
Вглъбявайки се в себе си отново се затварям в стаята си, обагрена с различните цветове на емоциите ми, стая - изпълнена с вече изтощена енергия. Колкото повече мисля, толкова повече се отдалечавам от всички и всичко. Искам да оставам сама, а това ме побърква. Губи се желанието, вярата и всичко е фал ...
2759
3
3
Скъпа, прелестна, милейди, ти дойде и тази вечер!
Разбърка мислите ми и развълнува душата ми.
Така мимолетно-очарователна си!
Присъствието ти е радост, с която даряваш моето самотно сърце.
Обичам цветните нюанси на твоята тишина. ...
Разбърка мислите ми и развълнува душата ми.
Така мимолетно-очарователна си!
Присъствието ти е радост, с която даряваш моето самотно сърце.
Обичам цветните нюанси на твоята тишина. ...
1787
1
Времето минава, идват дни за мен за размисъл, времето е кратко - ще успея ли да кажа всичко на себе си, не знам. Знам само,че крачката, която смятам да направя, не е грешка, даже и да се разочаровам, а начин да възприемам и уча. Радвам се за всичко, което съдбата ми подарява, грешката ми е да позвол ...
2146
5
„Сара: Ти си животно!
Мани: Не, по-лошо! Човек!”
Тази реплика от „Влакът-беглец” се е запечатала в съзнанието ми още от съвсем малка. Тогава още по дестки разсъждавах върху този диалог, но сега вече виждам нещата по съвсем друг начин и в тотално различна светлина.
Хората. Доста сложни и комплексни с ...
Мани: Не, по-лошо! Човек!”
Тази реплика от „Влакът-беглец” се е запечатала в съзнанието ми още от съвсем малка. Тогава още по дестки разсъждавах върху този диалог, но сега вече виждам нещата по съвсем друг начин и в тотално различна светлина.
Хората. Доста сложни и комплексни с ...
3855
8
/...и пак вали твоят дъжд.../
Мечтая за дъжд... силен... безпощаден... Такъв, от какъвто се страхуват... но не и аз! Да остана сама на пустия плаж... със дъжда... от първите капки потръпвам... студени са... тежки... болят ме... разбирам колко дълго съм го чакала... и съм щастлива... и тъжна... и по ...
Мечтая за дъжд... силен... безпощаден... Такъв, от какъвто се страхуват... но не и аз! Да остана сама на пустия плаж... със дъжда... от първите капки потръпвам... студени са... тежки... болят ме... разбирам колко дълго съм го чакала... и съм щастлива... и тъжна... и по ...
2639
1
13
Почти пиян, почти седнал, почти виждащ, почти жив... Но напълно уморен... Ето в такива моменти се пише - когато писането, самo по себе си, причинява мъчителни спазми вляво и вдясно. Тъжни висулки от почти дългата ми коса се стичат по челото ми. В ушите ми кънти сигнал "свободно", в гърлото ми зрее д ...
1766
3
Раздяла...
Каква дума... Звучи почти като смъртта. Защо човек се разделя със своите приятели? Защо след хубавите мигове на срещите винаги идва тя – раздялата? Защо се разделяме с тези, с които сме прекарали най-хубавите мигове от своя живот и само чрез кратки писма се „чуваме” с тях ? Раздяла... Тя ...
Каква дума... Звучи почти като смъртта. Защо човек се разделя със своите приятели? Защо след хубавите мигове на срещите винаги идва тя – раздялата? Защо се разделяме с тези, с които сме прекарали най-хубавите мигове от своя живот и само чрез кратки писма се „чуваме” с тях ? Раздяла... Тя ...
3521
2
Все още...
Все още се крепя...
Затъвайки в пустината на
безнадежните си мечти да бъда отнова обичан истински.
Мислех, че ще е лесно, НО съм се залъгвал за всичко: ...
Все още се крепя...
Затъвайки в пустината на
безнадежните си мечти да бъда отнова обичан истински.
Мислех, че ще е лесно, НО съм се залъгвал за всичко: ...
1994
5
Доверието ми към хората се стопи в мига, в който осъзнах, че лицемерието, користта, безразличието и жестокостта властват над него. Човек, който си смятал за най-добър приятел, ти забива нож в гърба и забравяш, че някъде там доброто и справедливостта съществуват. Животът ти коренно се променя като ви ...
10230
2
На път към Ада земята и небето разтвориха обятията си. Единствения път, който можеше да поеме днес, бе затворен. Никога повече нямаше да мине през тази пътека, никога повече нямаше да види черните коси, които донасяха толкова сълзи в спомените й. От днес никога нямаше да мисли какво би било, ако... ...
1304
Студено ми е! Направо замръзвах!
И Жак Превер не помагаше. Нито Милър. О, да! Хенри Милър! Двата полюса!
Така си "подредих" мислите и чувствата, че вече сама не знаех на кой свят съм. И къде беше голямата грешка на „голямата стъпка"...
Вторачвах поглед в пламъка на свещта и... не можех да отлепя пог ...
И Жак Превер не помагаше. Нито Милър. О, да! Хенри Милър! Двата полюса!
Така си "подредих" мислите и чувствата, че вече сама не знаех на кой свят съм. И къде беше голямата грешка на „голямата стъпка"...
Вторачвах поглед в пламъка на свещта и... не можех да отлепя пог ...
2064
3
Магазините за подаръци са вече обсипани с коледни дрънкулки - красоти всякакви!... Свекър ми миналата седмица предложи да ни купи и на нас елхичка за Коледа, таман да се оползотворят коледните играчки!... Други години все се караме с него кой да украси елхата, а тази година, ехаааа... ще си имам соб ...
1742
4
Беше време за сбогуване.
Мразеше сбогуванията, но бе приела, че са част от живота й. Запознаваше се с хора, които после изчезваха от живота. Беше писано да изживее живота си така, както би искала, а не както някой й е повелил. Всички усмивки, мъки, сълзи, радости, неволи и щастия бяха само за нея. Т ...
Мразеше сбогуванията, но бе приела, че са част от живота й. Запознаваше се с хора, които после изчезваха от живота. Беше писано да изживее живота си така, както би искала, а не както някой й е повелил. Всички усмивки, мъки, сълзи, радости, неволи и щастия бяха само за нея. Т ...
1986
1
Представи си
Представи си, че си по средата на една огромна река.
Представи си, че си на един огоромен камък,
там по средата на реката.
Представи си, че там, където си, ...
Представи си, че си по средата на една огромна река.
Представи си, че си на един огоромен камък,
там по средата на реката.
Представи си, че там, където си, ...
1815
6
В една стая със самотата
Пак съм сама. Стаята е пълна с тишина... сърцето – с болка. Още чувам думите ти, онова безчувствено “сбогом”... И всичко - пропаст е вече пред мен... Спомени като на филмова лента преминават... Хубав филм с не толкова приятен край, чиято главна героиня съм аз. Спрете! Спрете ...
Пак съм сама. Стаята е пълна с тишина... сърцето – с болка. Още чувам думите ти, онова безчувствено “сбогом”... И всичко - пропаст е вече пред мен... Спомени като на филмова лента преминават... Хубав филм с не толкова приятен край, чиято главна героиня съм аз. Спрете! Спрете ...
5612
1
" На Валерия с Обич"... от Сириус
Престъпвайки отвъд реалността... емоциите се превръщат
в безкраен вихър от цветове... нови... непознати за Човек...
и всичко зад теб губи предишния си смисъл... Поредната
крачка... поредната усмивка... врата и свят... поредната ...
Престъпвайки отвъд реалността... емоциите се превръщат
в безкраен вихър от цветове... нови... непознати за Човек...
и всичко зад теб губи предишния си смисъл... Поредната
крачка... поредната усмивка... врата и свят... поредната ...
1656
2
Есе
Не съм свикнала да пиша есета. Пишем такива по литература, по философия, по английски, а понякога и по други предмети. Все пак не съм свикнала. Още по-малко такива, свързани с мен самата, а не с възгледите ми по определени въпроси. Все пак, след като трябва да напиша есе, и то неминуемо трябва д ...
Не съм свикнала да пиша есета. Пишем такива по литература, по философия, по английски, а понякога и по други предмети. Все пак не съм свикнала. Още по-малко такива, свързани с мен самата, а не с възгледите ми по определени въпроси. Все пак, след като трябва да напиша есе, и то неминуемо трябва д ...
10214
9
За пореден път посягам към огледалото... Не знам дали искам да погледна в него... Страх ме е, че там отново няма да бъде моето отражение, а нейното... на момичето, в което неволно се превърнах, без дори да съм го искала... Вече не познавам себе си, не познавам и нея, онази, която ми открадна живота, ...
1339
2
" Благодаря ти за всичко, Скъпа Валерия..."
... от Сириус
Животът е като влакче на ужасите... плащаш и се качваш,
потапяйки се във вихъра... времето спира. Тогава... мисля,
че всеки един от нас открива себе си в онези преплитащи се ...
... от Сириус
Животът е като влакче на ужасите... плащаш и се качваш,
потапяйки се във вихъра... времето спира. Тогава... мисля,
че всеки един от нас открива себе си в онези преплитащи се ...
2163
4
Когато всичко свърши, осъзнах какво наистина съм направила. Разбрах, че грешките, които съм допускала, не са засягали само мен... Животът ми тотално се бе преобърнал и аз не знаех как да се изправя отново на краката си... как да погледна в бъдещето, без да се замисля за всичко от миналото. Бях наран ...
3809
1
3
Това есе прикрепих към документите за кандидатстване в проекта 1000 стипендии. Ще призная, че му дължа много сълзи и безсъние... пък струвало ли си е - тепърва ще узнаем:)
ЕСЕ
Какво да кажа за себе си? Мисля, че не се познавам достатъчно добре... Още съм в търсене на себе си. Тук е мястото да се док ...
ЕСЕ
Какво да кажа за себе си? Мисля, че не се познавам достатъчно добре... Още съм в търсене на себе си. Тук е мястото да се док ...
19025
14
Ето, че най-накрая съм тук... Стоя на ръба, разперила ръце и усещам как вятърът гали цялото ми тяло. Да, на ръба съм, но не ме е страх, ни най-малко даже... та нали винаги съм искала това - да летя, да летя като птиците, да бъда истински свободна като тях...
Толкова е хубаво да стоиш на ръба... Не м ...
Толкова е хубаво да стоиш на ръба... Не м ...
1403
3
Отварям очи.
Светлината ме кара конвулсивно да ги затворя.
Той се е събудил преди мен и ме гледа с големите си наивни, детски очи.
Напушва ме на смях – див, ироничен...
Искам да запаля цигара, търся си запалката и удобна причина да си тръгна по-бързо. ...
Светлината ме кара конвулсивно да ги затворя.
Той се е събудил преди мен и ме гледа с големите си наивни, детски очи.
Напушва ме на смях – див, ироничен...
Искам да запаля цигара, търся си запалката и удобна причина да си тръгна по-бързо. ...
1192
6
Затварям очи... и за миг отново се пренасям в рая. Онова малко градче... красивите плажове, безкрайния океан... онова спокойствие, което сякаш витае из въздуха и омагьосва всеки, който си поеме дъх от него...
Пак вървя по онази малка уличка, хората ми се усмихват и само една от тези усмивки ми е дос ...
Пак вървя по онази малка уличка, хората ми се усмихват и само една от тези усмивки ми е дос ...
4732
3
... и замълча безмълвно. Започна да се оглежда, напрегна сетивата си, за да долови някакви звуци, но... нищо. Тогава започна да си прехвърля на ум всички мисли. Какво точно се случваше? Или не се е случвало никога? Някакво странно чувство на неразбиране премина през него. Знаеше, че е там, знаеше, ч ...
1356
4
Губя съзнание,
времето избледнява…
сякаш ме няма,
сякаш съм спомен.
Болката ме разтърсва, ...
времето избледнява…
сякаш ме няма,
сякаш съм спомен.
Болката ме разтърсва, ...
1129
4
...И така, той пое по своя път. В началото не знаеше къде отива, не знаеше накъде водят всичките тези пътища, не знаеш къде всъщност би искал да отиде.
Но продължи. Не се обърна назад. Смело продължи някъде към нещото... И така ден след ден той откриваше нови пътища. Харесваше си един и тръгваше по ...
Но продължи. Не се обърна назад. Смело продължи някъде към нещото... И така ден след ден той откриваше нови пътища. Харесваше си един и тръгваше по ...
1764
1
Случайни срещи, глупави раздели.
Стоя на прага.
Призрак от усмивка.
Лицето ми витае наоколо.
Студените ми очи умоляват за нещо забравено някога. ...
Стоя на прага.
Призрак от усмивка.
Лицето ми витае наоколо.
Студените ми очи умоляват за нещо забравено някога. ...
2802
3
... седиш сама, в същата онази стая, която беше и преди. Всички красиви спомени изплуват. Пак си там, откъдето тръгна. Не съжалявай, просто недей, това ще е най-голямата грешка. Оглеждаш се и пак не знаеш към кого да се обърнеш, на кого да кажеш всичко, няма кой да те разбере, всички просто си тръгв ...
1388
Сами наказваме сърцата си!
Пищя, разкъсвайки земята. И сривам се върху раздраната й гръд да прося милост за съня си, откраднала от нечий свят. Нощта не стига, за да спра дъха си и да поема глътка жар. От устните политат само замръзналите колелца. Те с трясък се разбиват на малки стъкълца. И да говор ...
Пищя, разкъсвайки земята. И сривам се върху раздраната й гръд да прося милост за съня си, откраднала от нечий свят. Нощта не стига, за да спра дъха си и да поема глътка жар. От устните политат само замръзналите колелца. Те с трясък се разбиват на малки стъкълца. И да говор ...
1091
1
Познавах едно момиче с толкова чиста душа, че чак ангелите вярвам, че са й се вьзхищавали, и знаете ли вярввам, че всеки от нас е бил такав, преди да се изправи пред трудностите, които да го омърсят по някакъв начин. А те защо ли идват? Моят отговор е, за да опознаем характерите си по този начин и д ...
2227
6
Боли ме, защото мръсният въздух на заобикалящия ме свят, задушава сетивата на душата ми.
Боли от самата мисъл, че някога мога да изчезна, без да оставя следа, като предците ми.
Боли ме, че не съм значима в настоящия момент, а живея с надеждата, че някога ще бъда.
Боли ме, че съм синоним на измислена ...
Боли от самата мисъл, че някога мога да изчезна, без да оставя следа, като предците ми.
Боли ме, че не съм значима в настоящия момент, а живея с надеждата, че някога ще бъда.
Боли ме, че съм синоним на измислена ...
2015
2
Под светлината на луната, под сенките на нощта гледах как пламъкът танцуваше, огнен океан бушуваше... А на мястото на този океан някога имаше един цял живот, пълен с мечти.От тоя живот и тия мечти бе останало само пепел и доизарящ огън. Всичко се случи толкова бързо...
Имало едно време едно момче... ...
Имало едно време едно момче... ...
1984
Понякога ми се иска да можех да върна времето назад. Иска ми се да преживея всичко отново, за да поправя грешките си, да върна думите си назад или просто, за да преживея всичко наново. Иска ми се да превъртя лентата, да изтрия няколко кадъра, да ги заменя с няколко други, за които тогава съм нямала ...
1853
1
2
Никога няма да разбереш какво е да искаш да върнеш назад един определен миг, в който си допуснал най-голямата грешка. Никога няма да разбереш какво загубих, когато се научих да дишам. Никога няма да усетиш и капка от болката, която изпих в мига, когато загубих желание за живот. Никога няма да разбер ...
2718
1
9
Защо да не плача, когато болката, събрана в мен, трябва да излезе. Защо да преглъщам скапания винено-горчив вкус на ежедневието, което ме изморява. Защо да не плача, когато само сълзите ми разбират и чувстват болката. Защо да не плача свита на кълбо на пода вкъщи, съвсем сама, лишена от въздух, прод ...
2143
5
Hot Stuff - part 1
Почакай! Забави малко ритъма си, защото... така трябва. Пролей, ако трябва една-две сълзички, но поспри... Така ще погледнеш с трезви очи на света, към везните на живота и ще видиш, че те въобще не се накланят в посоката, в която искаш. Той е някъде високо горе, а ти ниско долу. З ...
Почакай! Забави малко ритъма си, защото... така трябва. Пролей, ако трябва една-две сълзички, но поспри... Така ще погледнеш с трезви очи на света, към везните на живота и ще видиш, че те въобще не се накланят в посоката, в която искаш. Той е някъде високо горе, а ти ниско долу. З ...
1634
9
Почти всички тийнейджъри си мислят, че родителите им не ги обичат,
не им обръщат достатъчно внимание и не ги приемат на сериозно.
Това не е така. Няма родител, който да не обича детето си и да не иска
най-доброто за него.
Такава е моята майка! Почти израснах без баща, но никога не усетих липсата му. ...
не им обръщат достатъчно внимание и не ги приемат на сериозно.
Това не е така. Няма родител, който да не обича детето си и да не иска
най-доброто за него.
Такава е моята майка! Почти израснах без баща, но никога не усетих липсата му. ...
18480
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
