14 694 резултата
Аз бях по-стар, ти беше по-млада.
Беше лято. Бях навън. Валеше. Вървях по улицата. Непозната бе за мен. Сякаш никoга не съм бил тук преди.
След това се появи къщата ти. Изглежда нищо не се бе променило от последния път, когато идвах... А идвал ли съм изобщо...?
Видях ябълките ти – зелени като очите ...
Беше лято. Бях навън. Валеше. Вървях по улицата. Непозната бе за мен. Сякаш никoга не съм бил тук преди.
След това се появи къщата ти. Изглежда нищо не се бе променило от последния път, когато идвах... А идвал ли съм изобщо...?
Видях ябълките ти – зелени като очите ...
1160
2
- Простак! Джебчия с джебчия!
Това бяха думите ѝ, преди да се затича след него с бойния си бастун. Казваше се Коца и беше бабичка на около 70 години. Беше обула галоши и едни дънки тип две за левче. Беше облякла прокъсано палтенце с кръпки, видимо проядено от молци. Имаше огромни очила пети диоптър, ...
Това бяха думите ѝ, преди да се затича след него с бойния си бастун. Казваше се Коца и беше бабичка на около 70 години. Беше обула галоши и едни дънки тип две за левче. Беше облякла прокъсано палтенце с кръпки, видимо проядено от молци. Имаше огромни очила пети диоптър, ...
826
1
Една красива илюзия
„За всичко, което се случва, си има причина”
Г. Маркес
Беше топъл летен ден. Слънцето грееше силно, обливаше с топлина всичко наоколо. Едно малко момиченце с дълги плитки и весело личице играеше на верандата. За миг спря и се замисли дали това, което бяха прочели снощи с мама пре ...
„За всичко, което се случва, си има причина”
Г. Маркес
Беше топъл летен ден. Слънцето грееше силно, обливаше с топлина всичко наоколо. Едно малко момиченце с дълги плитки и весело личице играеше на верандата. За миг спря и се замисли дали това, което бяха прочели снощи с мама пре ...
1626
4
… Реши да опита, на всяка цена...
Подстрига си косата и си избра нови дрехи. Напусна старите места и си хареса други. Започна да слуша цветна музика, прибра любимите книги и дори си купи чифт пеперудени криле. Запозна се с някакви хора, които ù звучаха съвсем различно. Те не знаеха какво е „субстанц ...
Подстрига си косата и си избра нови дрехи. Напусна старите места и си хареса други. Започна да слуша цветна музика, прибра любимите книги и дори си купи чифт пеперудени криле. Запозна се с някакви хора, които ù звучаха съвсем различно. Те не знаеха какво е „субстанц ...
1329
6
Зимата беше люта и студена както никога. Не помнеше да е имало по-страшна и сурова като тази. Събуди се и отвори очите си едва. Толкова му се искаше да поспи още мъничко, но нямаше как. Беше студено дори под завивките. Нямаше особено желание да разбере колко повече е извън тях. И въпреки това се нал ...
905
Септември си отиваше, отнасяйки последните топли дни. Баба Мита ставаше още по тъмно - утринният мрак не я плашеше, страшен беше, когато се спуснеше с вечерта. Този страх се загнезди у нея, откак загуби дядото. Последните му месеци бяха агония... Баба Мита не заплака пред него, стискаше зъби и му да ...
1272
23
Излезе на осмия ден след операцията, предстоеше му много работа да организира купона. Нямаше достатъчно сили и се обади за кетъринг, щяха да организират всичко, както иска и когато желае, в уречен от него ден и час. Реши да изненада всички, като ги покани в деня на тържеството. Някои отказаха директ ...
591
Малките мизерници живееха в кочинката си. Нещастници, които искаха да са щастливи.
Но не знаеха как.
Не искаха да знаят.
Колко бяха нещастни! Защо бяха родени тук? Родово проклятие?
Невежество? Да! Можеха да забегнат. ...
Но не знаеха как.
Не искаха да знаят.
Колко бяха нещастни! Защо бяха родени тук? Родово проклятие?
Невежество? Да! Можеха да забегнат. ...
973
1
И лежа тук под звуците на дълбока електроника, заслушан в мелодията и отнесен някъде от прекрасните китари, и се чудя защо, по дяволите, не си до мен? Какъв е този свят, който ни държи разделени? Що за глупост – аз искам да си до мен! Искам да те целувам, да те прегръщам, да те любя, да ти разкажа з ...
1048
1
Най-напред се пусна слух, че лудото Ленче избягало в Троян при местния идиот Парис. Когато, излизайки от кръчмата, посетихме опечаления съпруг, за да му изкажем съчувствие, той се беше насвяткал като змей и лежеше в сламата при магарето. Явно много се е нажалил, завалията.
- Стани бе, Менелае, стани ...
- Стани бе, Менелае, стани ...
887
7
Спокойствие и тишина обгръщаше сетивата ми, докато... започнах да дишам тежко и нямах сила да изкрещя ,въздухът стигаше до дробовете ми твърде тежък и внезапно отворих очи. Намирах се в кутия, в която не достигаше въздух, така необходим ми за да оцелея. Къде се намирах, какво, по дяволите, беше това ...
1232
3
Прасетата ядяха. Хранеха се по техния своеобразен начин, съпроводен с щастливо грухтене, когато откъсваха с клокочещите си зурли парче от меката разложена плът. Въпреки че черният път бе обграден и от двете страни със свинарници, явно между тях имаше пролуки, от които извираха все повече и повече пр ...
758
2
- Кажи ми - попита ме една почти безлунна нощ Ръмжачът. - Как съдиш за другите?
Замислих се, защото учителят ми не задава току тъй въпросите си... а вълкът търпеливо чакаше отговора ми.
- Първото нещо - започнах предпазливо аз. - Което правя, едва ли не подсъзнателно е да се поставя на тяхно място и ...
Замислих се, защото учителят ми не задава току тъй въпросите си... а вълкът търпеливо чакаше отговора ми.
- Първото нещо - започнах предпазливо аз. - Което правя, едва ли не подсъзнателно е да се поставя на тяхно място и ...
561
Срещаха се от два месеца. Всеки ден до късно следобед. В малко кафене на брега на реката. Кафенето беше приветливо. Тясно наистина, ала оживено: половин дузина маси, наредени в неправилен правоъгълник, младежи и девойки от близкия университет и не на последно място вдигаща невъобразим шум уредба. Му ...
634
Спомням си как преди войната всичко беше различно. Всеки миг с теб, всяка въздишка, целувките – дълга или кратка, разходките ни. Тогава всичко беше различно, а какво всъщност се промени ?
Дойде студената, жестока война и аз като всеки млад и физически здрав момък бях извикан да участвувам. Зная, ти ...
Дойде студената, жестока война и аз като всеки млад и физически здрав момък бях извикан да участвувам. Зная, ти ...
702
1
Снегът беше пухкав и лек и галеше лицето. Калина се опитваше да си хване снежинка, но кой знае защо, все не успяваше. Едва докоснали студените ù длани, се стопяваха и се превръщаха в капчици вода. Но пък беше толкова хубаво да си играеш и до танцуваш между тях. Въздухът миришеше на свежо и Калина ди ...
1107
6
Спомените изплуват
Всяка сутрин, докато пиеше кафе, тя имаше навика да отваря и чете електронната поща. Голяма част от служебните писма и материали получаваше по този начин и предпочиташе да ги прегледа преди да отиде на работа.
Един ден се натъкна съвсем случайно на едно странно писмо. Беше от типа ...
Всяка сутрин, докато пиеше кафе, тя имаше навика да отваря и чете електронната поща. Голяма част от служебните писма и материали получаваше по този начин и предпочиташе да ги прегледа преди да отиде на работа.
Един ден се натъкна съвсем случайно на едно странно писмо. Беше от типа ...
895
3
- ...Чукаш ли, чукаш ли, бай Раде? – ми вика една лъчезарна принцеса, скачайки пъргаво от гърба на Пегаса. Те тези красиви и еманципирани принцеси все пишат стихове и яздят Пегаси, особено с навлизането на интернет и триумфа на сексуалната революция.
Гледам го нейния Пегас – мамка му, то си е обикно ...
Гледам го нейния Пегас – мамка му, то си е обикно ...
862
5
... Вятърът в беззвездната нощ брулеше безмилостно лицата на двамата влюбени, които тичаха, хванати за ръка през житата. Бягаха с всички сили, а адреналинът кънтеше във вените им сякаш крещеше, молейки за почивка от всичко това, което се случваше - почивка от страха, почивка от истините, които криех ...
1154
Старият касетофон пращеше леко. Звучеше "Hey, Jude", а аз мълчаливо изговарях думите с устни. Следващата беше "Yesterday". Продължавах да пея, без да издавам звук - знаех касетата наизуст.
Протегнах се към кутията с цигари. Не че бях пристрастена, просто момент на слабост. Димът блажено се плъзна в ...
Протегнах се към кутията с цигари. Не че бях пристрастена, просто момент на слабост. Димът блажено се плъзна в ...
1460
7
Георги си обичаше работата. Багерист беше. Това бе учил, това бе и работил през целия си живот. Вече тридесета година караше в рудника. Там се познаваха истинските мъже и затова на Георги му харесваше толкова много. Долу, пред скалата и пред машините всички са равни. Няма значение дали имаш вуйчо вл ...
1160
2
Четири години след бурята отново пътувам към дома на сестра си... На първата годишнина бяхме цялата компания и се опитахме да го превърнем в празник, но Краси беше издигнала около себе си невидима стена и не ни допускаше до себе си...
Сякаш беше друг човек. Моята по-голяма сестра, с която винаги съм ...
Сякаш беше друг човек. Моята по-голяма сестра, с която винаги съм ...
1069
20
ПОДАРЪК
- Да ти налея ли едно питие? С лед, нали? И как се сети за мен? Сигурно си ми купил нещо за Нова година?! Или мисъл Свише те е осенила тази нощ, ако си си спал вкъщи? Кажи де, защо дойде?
Въпросите й следваха един след друг, докато отиваше към бара, за да му сипе едно малко.
Какво можеше да ...
- Да ти налея ли едно питие? С лед, нали? И как се сети за мен? Сигурно си ми купил нещо за Нова година?! Или мисъл Свише те е осенила тази нощ, ако си си спал вкъщи? Кажи де, защо дойде?
Въпросите й следваха един след друг, докато отиваше към бара, за да му сипе едно малко.
Какво можеше да ...
1343
3
Тайнството на “Човешката” душа
Тя вървеше сама в мрака. Улиците бяха пусти. Всичко беше тихо. Целият свят беше утихнал в мръсно-черната нощ. Тя чувстваше пронизващата я самота все повече и повече. Червеното ù наметало се рееше, а качулката ù беше спусната много ниско, закривайки красивото ù лице. Пр ...
Тя вървеше сама в мрака. Улиците бяха пусти. Всичко беше тихо. Целият свят беше утихнал в мръсно-черната нощ. Тя чувстваше пронизващата я самота все повече и повече. Червеното ù наметало се рееше, а качулката ù беше спусната много ниско, закривайки красивото ù лице. Пр ...
1291
1
Снегът малко по малко смразяваше нежната природа. Градът потъваше в мастиления цвят на нощта. Само звездите светеха и озаряваха с диамантения си блясък. В едно ъгълче, пред една изоставена сграда, седеше една жена. Прашните улици бяха изцапали лицето й. Сиво като всекидневието й, лишено от многообра ...
980
„Часовникът бие в полунощ”
Всеволд Гаршин
... --- ... SOS. Това е сигнал за бедствие и всички моряци го знаят, а корабите се отправят в нужната посока. Понятна е тази загриженост на хората. Те са наясно, че там някъде някой има нужда от помощ. Че може би някой умира сред вълните. Че някой се надява. ...
Всеволд Гаршин
... --- ... SOS. Това е сигнал за бедствие и всички моряци го знаят, а корабите се отправят в нужната посока. Понятна е тази загриженост на хората. Те са наясно, че там някъде някой има нужда от помощ. Че може би някой умира сред вълните. Че някой се надява. ...
879
9
НА СТОП
Колата спря. Вратата към мен се открехна и от там дойде :
Качвай се моето момче! В това ужасно време всяко приключение си е лудост. Качвай се!
Седнах и затворих вратата. Колата бавно потегли и се смеси с потока.
От какво бягаш? - усмихнато ме стрелна възрастната дама вземала ме на стоп – Сам ...
Колата спря. Вратата към мен се открехна и от там дойде :
Качвай се моето момче! В това ужасно време всяко приключение си е лудост. Качвай се!
Седнах и затворих вратата. Колата бавно потегли и се смеси с потока.
От какво бягаш? - усмихнато ме стрелна възрастната дама вземала ме на стоп – Сам ...
1617
1
ЧУДО
По действителен случай.
Мара Шейх
На югоизток, в близост до нашето море, в полите на Странджа, се е сгушило едно китно селце. Там времето сякаш е спряло. Рано напролет щъркелите и лястовичките свиват отново своите гнезда. А песента на щурците се чува надалеч. Тук нощите са толкова тъмни, като ч ...
По действителен случай.
Мара Шейх
На югоизток, в близост до нашето море, в полите на Странджа, се е сгушило едно китно селце. Там времето сякаш е спряло. Рано напролет щъркелите и лястовичките свиват отново своите гнезда. А песента на щурците се чува надалеч. Тук нощите са толкова тъмни, като ч ...
1316
1
Изящните пръсти на зимата предяха нежни дантели, с които украсяваха прозорците на осветената къща. В огнището гореше Бъдник – пън, приличащ на голям фойерверк, който пръскаше искри около себе си. Над него висеше гърненце, където бобът къкреше напевно. Затворената врата на старата фурна, разположена ...
3875
10
- Ти нов ли си?
Завари го на височинката, над стопанските постройки – седеше на припек, мъчейки се да открадне топлинка от замръзналите лъчи на бледото слънце. Бе сам, загледан надолу, към обширния двор, застлан с бял камък и лехи с гергини.
- Ъхъм, има-няма, от десет месеца съм тук – кимна, все так ...
Завари го на височинката, над стопанските постройки – седеше на припек, мъчейки се да открадне топлинка от замръзналите лъчи на бледото слънце. Бе сам, загледан надолу, към обширния двор, застлан с бял камък и лехи с гергини.
- Ъхъм, има-няма, от десет месеца съм тук – кимна, все так ...
690
6
На моята, вече пораснала, дъщеря.
Навън вече бе тъмно и само пламъците в зиданата камина осветяваха стаята. Коледното дърво бе украсено с малки, кристални фигурки, които закачливо чупеха оскъдната светлина. Жената държеше в обятията си малко момиченце и нежно приглаждаше дългите му коса.
„Заспиваш л ...
Навън вече бе тъмно и само пламъците в зиданата камина осветяваха стаята. Коледното дърво бе украсено с малки, кристални фигурки, които закачливо чупеха оскъдната светлина. Жената държеше в обятията си малко момиченце и нежно приглаждаше дългите му коса.
„Заспиваш л ...
1586
6
Реката прорязваше лениво равнината. Като скулптор ваеше каменни венци по брега. Скалите полягаха до останките от напуснатите, при идването на мечка или чума, домове. Бели варовикови кръстове, вградени в корените на бряста, повтаряха структурата на опустялото землище. Никой не помнеше старото гробище ...
1595
50
Хижарят отпи бавно от втората си чаша ракия и погледна през прозореца. Мислеше за старата си любов – Ирина. Не я беше виждал от единайсет години.
Снегът продължаваше да се сипе на парцали. Вече беше натрупало почти метър, дори боровете отсреща не се виждаха. Мъжът въздъхна тежко. И тази Коледа щеше ...
Снегът продължаваше да се сипе на парцали. Вече беше натрупало почти метър, дори боровете отсреща не се виждаха. Мъжът въздъхна тежко. И тази Коледа щеше ...
1095
Очите му - черни като тъмна нощ, бяха скрити от русата му коса падаща по лицето и раменете му. Той беше седнал на земята, облегнал се на бялата желязна ограда зад гърба му, а ръцете му бяха отпуснати на тревата.
Лицето му не се виждаше, но изглеждаше толкова тъжен и самотен.. Сякаш бе цвете, отнесен ...
Лицето му не се виждаше, но изглеждаше толкова тъжен и самотен.. Сякаш бе цвете, отнесен ...
770
Зората обагри малкия град в пурпурни отблясъци. Бледо-розовото се насити почти до червено и един съвсем нов ден пое на път с надеждата, че ще има такива, за които ще се окаже съдбовен. Градът постепенно се изпълни с живот и всички бързаха толкова, че не забелязаха кога денят беше преполовил пътя си, ...
1209
13
Вяра, надежда, любов...
Седемнадесети декември беше студен и сух. Нямаше сняг, нямаше я и коледната обстановка, нямаше го и онова настроение. Лампичките светеха, но аз сякаш не ги виждах. Тъкмо се сдобих с моята шофьорска книжка. Помолих баща ми да ми даде колата да се разходя. Трудно го убедих, но ...
Седемнадесети декември беше студен и сух. Нямаше сняг, нямаше я и коледната обстановка, нямаше го и онова настроение. Лампичките светеха, но аз сякаш не ги виждах. Тъкмо се сдобих с моята шофьорска книжка. Помолих баща ми да ми даде колата да се разходя. Трудно го убедих, но ...
601
4
Много, много отдавна. Когато се родили първите хора на Земята, се родила и тази легенда. В нея се разказва за нощта на 24 срещу 25 декември. Говорело се, че тази нощ е вълшебна. Сбъдвала мечти.
Точно когато слънцето се скриело, хората поглеждали към небето и започвали да си мислят за това, което иск ...
Точно когато слънцето се скриело, хората поглеждали към небето и започвали да си мислят за това, което иск ...
832
Завръщане в миналото
Беше приятна съботна вечер. Откъм отворения прозорец се усещаше аромат на цветя. В стаята беше полумрак, светеше само една нощна лампа и от уредбата долиташе лека музика. Тя четеше книга, полегнала в удобен фотьойл. Седмицата беше много натоварена и тази вечер тя се чувстваше пр ...
Беше приятна съботна вечер. Откъм отворения прозорец се усещаше аромат на цветя. В стаята беше полумрак, светеше само една нощна лампа и от уредбата долиташе лека музика. Тя четеше книга, полегнала в удобен фотьойл. Седмицата беше много натоварена и тази вечер тя се чувстваше пр ...
1116
1
За нищоправенето
- Здрасти, Но - махна с ръка Сянка. - Какво правиш?
- Нищо - сви рамене вълкът.
- Хъм - изхъмка сянката. - Може ли да правя нищо с теб?
- Естествено - кимна към мястото на дивана до себе си Но Щен Вълк. ...
- Здрасти, Но - махна с ръка Сянка. - Какво правиш?
- Нищо - сви рамене вълкът.
- Хъм - изхъмка сянката. - Може ли да правя нищо с теб?
- Естествено - кимна към мястото на дивана до себе си Но Щен Вълк. ...
556
В ПАМЕТ НА ДЕСИСЛАВ
Погледът блуждаеше, когато отваряше очи. Калейдоскопното съзнание въртеше на скорост реалност, спомени, дочути думи, казани думи, увещания, обещания, надежда... и нищо не задържаше.
Микробусът намали и пое по тесния стръмен път. Стилиян се надигна, гледката го стресна - преди да ...
Погледът блуждаеше, когато отваряше очи. Калейдоскопното съзнание въртеше на скорост реалност, спомени, дочути думи, казани думи, увещания, обещания, надежда... и нищо не задържаше.
Микробусът намали и пое по тесния стръмен път. Стилиян се надигна, гледката го стресна - преди да ...
1243
11
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
