14 694 резултата
Вторият човек
Хората се борят за добър живот. И когато получат така желаното спокойствие, те спират да се страхуват за своето физическо оцеляване. Живеят в тесен кръг, градят бъдещето си и възпитават децата си. Погълнати от мисълта да не изгубят каквото имат, неусетно губят чувствата, които са преди ...
Хората се борят за добър живот. И когато получат така желаното спокойствие, те спират да се страхуват за своето физическо оцеляване. Живеят в тесен кръг, градят бъдещето си и възпитават децата си. Погълнати от мисълта да не изгубят каквото имат, неусетно губят чувствата, които са преди ...
312
МЪТНА ВОДА
/разказ откровение/
Мъчителен ден, изпълнен с всички нюанси на чувствата – радост, ужас, страдание, помитащи спомени за любов, последвана от подлост, предателство, престъпление, Божествено наказание, изповед и разкаяние! Аз най-малко съм засегнат от всички събития, но бях участник и свиде ...
/разказ откровение/
Мъчителен ден, изпълнен с всички нюанси на чувствата – радост, ужас, страдание, помитащи спомени за любов, последвана от подлост, предателство, престъпление, Божествено наказание, изповед и разкаяние! Аз най-малко съм засегнат от всички събития, но бях участник и свиде ...
376
1
-Виж к'ва си се ошишкавила! Мъжът издразнено погледна жена си и изсумтя с поглед някъде встрани. На масата, на която прилежно бяха сложени палачинки, сладко от боровинки и каничка с мляко, ароматното кафе още се събуждаше в чашата му. Очите и се напълниха със сълзи, но продължи да мие чиниите. Нищо ...
1548
2
15
Последният ден от празничната седмица на родния ми град. По традиция се закрива с тъй наречения градски маратон. Всъщност, маратон е силно казано защото разстоянието е около два километра и се простира от паметника на Васил Левски край стадиона, до паметника на Христо Ботев в центъра на града. Или к ...
944
5
13
След като се събуди Иво погледна през прозореца и какво да види навсякъде е бяло и пухкаво. Вечерта бе валяло сняг и натрупало. Веднага хукна към стаята на децата, за да им каже, че вън е прекрасно и след закуската могат да играят на снежни топки. Иво беше бащата на къщата, а жена му бе починала пре ...
581
Този откъс е част от първата книга, която написах - "Кристалният затвор". Бях на 16 години.
Тридесет минутки след полунощ бяха изминали. Не можех да заспя. Реших да почета книга с надеждата да ме унесе отново, но токът спря внезапно. След голямо въртене в леглото реших да престана да се боря с безсъ ...
Тридесет минутки след полунощ бяха изминали. Не можех да заспя. Реших да почета книга с надеждата да ме унесе отново, но токът спря внезапно. След голямо въртене в леглото реших да престана да се боря с безсъ ...
377
Две жени, мъж. До тук да спра ли..? Жените сме коварни в любовта... Аз и тя в съревнование... А аз не се сравнявам... И то с нейните патешки джуки и напомпани дюли... Цял пазар... А мозъкът ѝ беше... то тъпо тъпо та вдлъбнато... Дадох ѝ път да мине... И той я прие в обятията си... Колко прозрачно... ...
494
1
4
Понеделник
Валеше като из ведро. От станцията на метрото до офиса имаше някакви си двеста метра, но със сигурност щеше да подгизне целия. Не беше взел и чадър. Нямаше никакво значение, и без това едва ли щеше да му помогне. Сложи качулката, метна раницата на двете рамена, за да не му пречи като бяга ...
Валеше като из ведро. От станцията на метрото до офиса имаше някакви си двеста метра, но със сигурност щеше да подгизне целия. Не беше взел и чадър. Нямаше никакво значение, и без това едва ли щеше да му помогне. Сложи качулката, метна раницата на двете рамена, за да не му пречи като бяга ...
484
1
Зимната вечер де да бе заглъхнала до здрач. Звездите безуморно шепнеха думите на плътните сенки, танцуваха над безсънното ми главоболие като величествена пеперуда, а студът отчаяно навличаше вледенялото ми тяло със сезонното си палто. Оцветяваше чертите на лицето ми с руменина.
Вятърът се обади като ...
Вятърът се обади като ...
445
1
Цвете на прозореца
Какво е един дом без цветя? Не е ли огледало на забързаните хора, които нямат време да видят красивото? Тичайки от работа вкъщи и обратно, те си поемат въздух само, за да спят. Пропускат обикновените неща, които се оказват много скъпи. А какво по-хубаво от това да видиш живот в жи ...
Какво е един дом без цветя? Не е ли огледало на забързаните хора, които нямат време да видят красивото? Тичайки от работа вкъщи и обратно, те си поемат въздух само, за да спят. Пропускат обикновените неща, които се оказват много скъпи. А какво по-хубаво от това да видиш живот в жи ...
346
2
1
От хладното ониксово небе се сипеше танца на снежинките с дъждовните капки, които измиваха заледените и замрели нощни улички на града. Сякаш в далечината се чуваше песента на притихнал саксофон. Големият неонов надпис на театъра светеше ярко в лицето ми и се отразяваше в купчините фалшиви перли, кои ...
407
1
2
На следващия ден в уреченото време се запътих към спалнята. На вратата видях надпис:
‘Днес очаквам Аладин’
Малко се замотах в търсене на подходящ костюм, ама не след дълго бях пак пред вратата – ‘Чук , Чук’ – ‘Влез’ . Стаята изглеждаше доста .. различно. Тя се беше омотала в дълъг воал, седеше на кр ...
‘Днес очаквам Аладин’
Малко се замотах в търсене на подходящ костюм, ама не след дълго бях пак пред вратата – ‘Чук , Чук’ – ‘Влез’ . Стаята изглеждаше доста .. различно. Тя се беше омотала в дълъг воал, седеше на кр ...
393
5
Глава 2
Наближаваше часа ни на влизане в атмосферата на Глиез 581с. Бяхме инструктирани точно осем минути преди това събитие да седнем на специални седалки в индивидуални капсули, да затворим люковете и да се опашим с всички възможни колани, а за десерт – да си сложим кислородните маски. Влизането в ...
Наближаваше часа ни на влизане в атмосферата на Глиез 581с. Бяхме инструктирани точно осем минути преди това събитие да седнем на специални седалки в индивидуални капсули, да затворим люковете и да се опашим с всички възможни колани, а за десерт – да си сложим кислородните маски. Влизането в ...
1505
4
Докато вървях в парка, с периферното си зрение видях някого. „ Не, не може да бъде, това не е възможно! “ бяха първите мисли нахлули в главата ми. Обърнах се и я видях- нагласена, както винаги, с ярко червило, допълващо вида й на дама, със своето палто- синьо с бели копчета- беше съхранило чара си о ...
258
- Как го търпиш? – попита замислено моят колега, загледан в облаците над нас.
Снегът вече ни беше покрил и двамата със снежинки, направо приличахме на снежни човеци. Какво пък, не ми пукаше. Нека да вали! Когато вали сняг е по-празнично. А на нас двамата с него ни оставаше само да се радваме на пада ...
Снегът вече ни беше покрил и двамата със снежинки, направо приличахме на снежни човеци. Какво пък, не ми пукаше. Нека да вали! Когато вали сняг е по-празнично. А на нас двамата с него ни оставаше само да се радваме на пада ...
328
4
Пътят покрай крепостната стена напоследък бе неприятен. Мануел се стараеше да го избягва. Откъм западната кула често долитаха писъци, от които човек нямаше как да не настръхне. Селяните говореха, че някаква вещица е извършила престъпление и затова я измъчват. Мануел не ги разбираше тези работи, но м ...
602
1
3
Консултирах се с Лу кога е най – удобното време да започна, главата ме болеше от безкрайните варианти, подходи, думи и жестове. Поставих се в няколко роли, проиграх няколко варианта – нищо не пасваше в ситуацията. Всъщност основният метод в такива случаи беше не пряката атака с някаква си моя реално ...
440
1
4
Зорница/Фирдос
- Зорница… Зорница, чувате ли ме? – Чу тя непознат глас. – Зорница, отворете очи, ако ме чувате.
Тя се опитваше не само да отвори очи, но и да раздвижи краката си. Трябваше да бяга, да спаси живота си, но не можеше да помръдне, сякаш беше в ступор. Всичко я болеше. Болката бе толкова ...
- Зорница… Зорница, чувате ли ме? – Чу тя непознат глас. – Зорница, отворете очи, ако ме чувате.
Тя се опитваше не само да отвори очи, но и да раздвижи краката си. Трябваше да бяга, да спаси живота си, но не можеше да помръдне, сякаш беше в ступор. Всичко я болеше. Болката бе толкова ...
865
2
Тризнаците
Живот, Смърт, Кама, Фирдос и Акаш излязоха през големите порти на Божественото училище и се озоваха в началото на Тъмния тунел. Трите души бяха наясно какво предстои. Фирдос и Акаш вече многократно бяха преминавали през този процес, а Кама беше чел и чувал за него. Всяка душа, прераждаща ...
Живот, Смърт, Кама, Фирдос и Акаш излязоха през големите порти на Божественото училище и се озоваха в началото на Тъмния тунел. Трите души бяха наясно какво предстои. Фирдос и Акаш вече многократно бяха преминавали през този процес, а Кама беше чел и чувал за него. Всяка душа, прераждаща ...
659
Великото Отвъдно
Сурва и Чандра бяха деца, родени от Светлината. Двамата бяха влюбени, въпреки че по нищо не изглеждаше да имат общи черти или дори интереси. Сурва беше висок, силен, рус, с тъмна кожа и много самоуверен. Чандра пък - нисичка, тъмнокоса, бяла, тиха и скромна. В днешно време някой би ...
Сурва и Чандра бяха деца, родени от Светлината. Двамата бяха влюбени, въпреки че по нищо не изглеждаше да имат общи черти или дори интереси. Сурва беше висок, силен, рус, с тъмна кожа и много самоуверен. Чандра пък - нисичка, тъмнокоса, бяла, тиха и скромна. В днешно време някой би ...
829
1
Следващият ден беше ... пълен с емоции. Посетихме Ани в спалнята й, Все така опакована, лицето й излъчваше спокойствие, а датчикът на ревера на костюма и показваше две чертички, имаше още време. Порази ме розовото – беше навсякъде – завивки, креват, стени, кукли. Единствено плакатът на стената с лик ...
380
4
- Хайде, няма ли да ставаш, вече е 11, нищо, че е събота .
Майка му нежно, но настойчиво чакаше отговор. Откакто сестра им отиде да учи в друг град цялото ѝ внимание беше насочено към него. Беше се завил през глава, не каза нищо, дори не помръдна. Минаха няколко секунди, знаеше, че няма как да я заб ...
Майка му нежно, но настойчиво чакаше отговор. Откакто сестра им отиде да учи в друг град цялото ѝ внимание беше насочено към него. Беше се завил през глава, не каза нищо, дори не помръдна. Минаха няколко секунди, знаеше, че няма как да я заб ...
501
Погледнах кучето: малко, черно и с лъскава козина. Стоеше неподвижно на задните си крака пред мъжа, който бе облечен в черни дрехи: високи ботуши, широк панталон, късо палто и шапка с периферия. До кучето имаше висока ваза, и тя черна и непрозрачна. Вляво от статуята (мое дясно, бях от другата стран ...
804
3
Аз не съм художник. Никога не съм била. Последното ми хващане на четки е било в часовете по рисуване, а това повярвайте, хич не е скоро. От осми клас до момента на прорисуването ми, бяха минали повече от четирдесет години. Вярно, че тогава се справях на добро ниво за възрастта си, но нищо повече. В ...
1166
3
17
Предадоха ни я опакована в специален медицински скафандър с упътването, че ще спи поне 12 часа. Лично на мен ми връчиха Сертификата на изделието и още две инструкции за ползване. Натоварихме се в колата четиримата и не след дълго Ани беше вече в кревата, Лу си свали униформата и оттам се разляха пищ ...
436
1
16
Тук ще опиша накратко събитията, довели до пълния крах на моето самосъзнание. Надявам се читателят да не ме помисли напълно за полудяла, а и ако е така, нека той сам се увери като се свърже с мен, за да му дам координатите на ужасяващото местонахождение....
Преди две години със семейството ми замина ...
Преди две години със семейството ми замина ...
487
1
1
ЕДНА ВЕЧЕР В ОПЕРАТА – ОТЕЛО ТРЯБВА ДА УМРЕ
Жената седна на третото място на петия ред на партера, готова да се наслади на премиерата на „Отело“, класика и драма от времето на Шекспир, а и като тема и развитие и от по-рано. Тя не предполагаше взрива от емоции и спомени, който щеше да й причини музик ...
Жената седна на третото място на петия ред на партера, готова да се наслади на премиерата на „Отело“, класика и драма от времето на Шекспир, а и като тема и развитие и от по-рано. Тя не предполагаше взрива от емоции и спомени, който щеше да й причини музик ...
569
1
Следващите дни бях на лекции – Бос_ът на UABBPS (Universe Advanced Beauty Bionic Surgery ) беше събрал в малката си аула десеттина бъдещи майстори на скалпела и отдалече ни набиваше в главите майсторството си. Бях се приготвил той да ни натика в някаква тъмна медицинска ниша, но общото настроение бе ...
430
2
Нямах време дори да се върна обратно в кабинета, защото видях Завулон да се задава по коридора. Естествено, на пропуска не го бяха спрели. Обзалагах се, че дори не го бяха видели. Облечен както винаги в скучния си сив костюм. Самата меланхолия в човешки образ.
- Къде е тя? – попита делово той.
- Вът ...
- Къде е тя? – попита делово той.
- Вът ...
320
Глава 1
Преди много обичах залезите. Живеех за тях. Нямах търпение да стане късен следобед и Слънцето да започне нежно да потапя златистите си коси в розова пудра, преминавайки от ярки цитринови нотки към дълбоки карнеолени краски. Не пропусках да отправя глава нагоре всеки ден, винаги между 17 и 18 ...
Преди много обичах залезите. Живеех за тях. Нямах търпение да стане късен следобед и Слънцето да започне нежно да потапя златистите си коси в розова пудра, преминавайки от ярки цитринови нотки към дълбоки карнеолени краски. Не пропусках да отправя глава нагоре всеки ден, винаги между 17 и 18 ...
656
1
разказът е с Първа награда на лит. конкурс "Бианка Габровска" 2020г.
ЛЮБОВТА НА КЛОУНА
Беше зареяла поглед през прозореца, но мислите й се врязваха в сърцето и боляха. Толкова боляха, че не можеше да се поеме дъх. Тестът за бременност беше положителен. Отдавна разбра, че той няма да се разведе, но с ...
ЛЮБОВТА НА КЛОУНА
Беше зареяла поглед през прозореца, но мислите й се врязваха в сърцето и боляха. Толкова боляха, че не можеше да се поеме дъх. Тестът за бременност беше положителен. Отдавна разбра, че той няма да се разведе, но с ...
673
2
3
От няколко дни на дървения рафт стои буркан с оцет, прах от стрити еленски рога и оризово брашно. Подготвила съм и малко пепел от огнището за оформяне на руни по тялото ми и около магическия защитен кръг. В торбата прибирам любимия ми череп от гълъб, който грижливо пазя от години. Той ще ми трябва, ...
420
7
Нервно ми беше. Два дни утрепах в разглеждане в нета за информация за дупката в която щях да хлътна. На пръв поглед – нищо необичайно – цифри, дати, проекти, снимки на грандиозни строежи, корабостроителници, прекрасни зелени ливади приютили неговите резиденции ... Бях се нагледал и на холивудски фил ...
536
7
Тази нощ е красива като аметист. Август месец долетя на крилете на лятото преди няколко дни. Силният топъл вятър в клоните на заспалите дървета нашепва, че все пак иде есен. Ароматът на нежният чай лайка, мед и ванилия се носи из въздуха като някоя лежерна едра дама, съблазняваща сетивата ми. Навън ...
428
2
Регистрирах се естествено, приложих всичките си активи като квалификация, стаж, дисертация .. след което веднага получих съобщение:
..’Благодаря ви за участието. Вие сте регистриран под номер 81235. Поканваме ви да се явите в следващия вторник на Централния стадион, когато ви е удобно за вас’
И ... ...
..’Благодаря ви за участието. Вие сте регистриран под номер 81235. Поканваме ви да се явите в следващия вторник на Централния стадион, когато ви е удобно за вас’
И ... ...
588
3
20
Времето беше прекрасно. Пурпурен залез над заоблени хълмове, щедро оцветени с всички есенни цветове. Слънцето сякаш беше решило тази вечер в тяхна чест да топли доста повече, отколкото се полагаше за това време на годината. Затова всички седяха само по тениски на открито, на голямата южна тераса и с ...
1263
10
23
Тук всички бяха за лудницата. Бяхме в лудницата, и тя беше в нас. Единствено ключалките на вратите поставяха условната граница межди лекари и луди. Всичко беше закрепено здраво за пода, а мен ме наболяваше адски дясната ръка. И гърлото. Вчера, докато унасях един Наполеон с приспивните си приказки не ...
484
2
Яхтата лениво се поклащаше над кораловите рифове. А-ни се беше излегнала на шезлонга на задната палуба, правеше се, че чете книга, а всъщност скришом наблюдаваше загорялото тяло на един от моряците. Не на един от моряците, а на нейния моряк. Буйно разрошени коси, малка брадичка, плочки, къси шорти и ...
468
3
Почина известният учен и любител на коняка Матей Луков. Още приживе Луков беше уважаван и цитиран, но след като взе генералното научно решение да лиши академичната общност от присъствието си, той фактически се обезсмърти. Препратките към светлата му личност зачестиха, а почитанието към нетленните му ...
701
8
12
Чувах думи в далечината през затворените си очи. Вече не ме беше страх от нищо. Тялото ми лежеше неподвижно и спокойно на мекото кресло в кабинета на Лечителя, където в последните няколко месеца със сълзи, труд и работа успях да преодолея много от фобиите и страховете си. Потъвах все по-дълбоко с вс ...
732
4
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
