Разкази - Проза

Една войнишка каска

Беше напъпила пролет. Краят на април. Тъкмо парковете около площада бяха обрасли в зеленина. Натежалите коси на брезите се люлееха над главите на разхождащите се и спираха мъхчетата на върбите по въздуха. Работници в гащеризони подвикваха зад косачките си, докато машините бръмчаха оглушително,оставя ...

Plevel

Проза » Разкази

2021-07-10T16:42:54+03:00 545 5 30

Среща

В някакъв объркан съботен следобед стисках ръчичката на Криси и криейки досадата си вървях бавно из МОЛ-а. Много мразех тия новоизлюпени убежища на човешкия снобизъм във всичките му форми. Но бях обещала на Криси, че ще отидем, защото всички деца от детската градина ходели всяка събота в МОЛ и там о ...

esenna

Проза » Разкази

2021-07-09T14:22:56+03:00 1.8K 5 7

Едно мъничко Варненско солено пътуване

Има една пиперлива, абе, солена, особеност на муковисцидозата (драгий читателю, туй е една болест на мене се паднала) — соленичко е, така, като ме целуне Габриела. Излишъкът на сол обаче нея хич я не смущава. Тя все пак много обича солено. Тъй де, да се не забравяме, че веч хептен забравих как да ра ...

anahataroot

Проза » Разкази, Хумористична

2021-07-09T09:18:57+03:00 1.2K 4 36

Кмете, вземете си го

Един син, който бил на гурбет по чужбина, се завърнал при своите родители на село. Заради дългото му отсъствие и възрастта на родителите, къщата и оградата на двора били в окаяно състояние. Синът решил, че част от спечелените пари трябва да вложи в освежаването на бащиния дом. Било вече мода при гра ...

Qndov

Проза » Разкази, Хумористична

2021-07-09T00:31:17+03:00 1.1K

Прашасали спомени 10

Несъзнателно помилвах и сега косата й унесен в ония прашасали спомени...
Преди много години, когато дадох кръв за братчето й, тогава ме беше попитала .. Боли ли те...'' и едва погали ръката ми около марлята, Беше ме прегърнала с онова детско чувство за благодарност, което не можеше да се опише,... П ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-07-09T00:19:31+03:00 1.2K 1 4

Безкрайност

- Какво искаш да кажеш? - Тя го гледаше учудено с влажните си очи. Облачета пара излизаха от ноздрите ѝ и се разсейваха в студения зимен ден.
Бяха се запознали в началото на лятото, на същата тази пейка в парка, докато разхождаха домашните си любимци. Тогава паркът беше пълен с деца и подвикващи под ...

Wings

Проза » Разкази

2021-07-08T21:41:31+03:00 908 5

Ти мой грях

Филип
И аз не разбрах как се случи всичко. Не съм допускал, че съдбата ще ме изненада и ще промени живота ми. Щ е реши вместо мен и ще ме въвлече в съдбовните си замисли, без да ми даде право на избор. Сърдех се, но приех избора й и не съжалявам. Преживях, възмъжах и намерих неочакваното. Дари ме и ...

ilden

Проза » Разкази

2021-07-08T07:29:30+03:00 847 3

Прашасали спомени 9

Сутринта, даже и не дочаках да свирне тръбата за закуска,...ауу, как съм изгладнял, сигурно е от чистия въздух и тишината...
- Добро утро - поздравих учтиво новата служителка на рецепцията - Очертава се слънчев ден, а
- Добро утро - отвърна тя със загадъчна усмивка...
Сигурно си мисли, леля Марчела ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-07-07T14:37:43+03:00 1.3K 2 11

Не съм от тия, дето...5

Не съм от тия, дето… 5
Още съм в Лом. Живот, който тече бавно и безинтересно. Появи се, обаче, едно дребно нещо, което оживи дните ми. Повишиха ме! Секретарката излизе в отпуск по майчинство и, докато намерят заместничка ползваха мен. Скоро шефът забеляза, че пиша “ентелегентно” и не търсеха вече др ...

Иржи

Проза » Разкази

2021-07-06T15:53:18+03:00 995 9 34

Прашасали спомени 8

Хапнах в някакво ресторантче по улицата , ако искаш добра храна, яж в кръчмички, малки ресторантчета,... там винаги е прясно, има доста посетители и не се задържа стоката, беше моят девиз
- О, вие ли сте нахаканият мъж - ме посрещна гърдеста жена - Верчето, тя ме информира,че пристигнал мъж, рядко о ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-07-06T14:46:55+03:00 2K 1 4

Картичка на стената

ПРЕДИСЛОВИЕ: Още пазя eдин картон, на който мама ми е очертала двете ръчички, скоро след като съм се родила. Отгоре е написала обичам тъ, а отдолу – МЗС. Питала съм я какво означават тези букви. Това не са нейните инициали. Усмихваше се и ми казваше: „Това е тайна. Като пораснеш, ши разбериш.“ Този ...

Мильо

Проза » Разкази

2021-07-05T22:51:09+03:00 2.2K 7 10

Пиши ме умрял!

- Пусти живот, като неверна жена е. Все те приласкава и гали, ама фустите си за други вдига. Тлее като свещица и кога ще угасне един Господ знае. Как ще го живееш от тебе зависи - дали ще телееш или като барут ще гръмнеш! Дорде си млад и животът и момите ти се усмихват. Кога остарееш всите ти се зъб ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-07-05T22:48:32+03:00 2.7K 19 43

Дай ми очите на Сузи

Знам, че ще се оправя, ще свикна да живея и така. Седем години са това, не са два месеца – да ги изтриеш и продължиш.
Какво нещо е навикът – ставам и се обръщам да го будя, влизам в банята с идеята, че има кой да ми донесе хавлията.
Виждах го от година, че не е същият, не обърнах внимание на знаците ...

Сторичко.бг

Проза » Разкази

2021-07-05T22:31:10+03:00 1.7K 2 13

Хумаш (Кумаш) абу*

Докато човек е млад, не му остава много време за размисъл. Животът го сграбчва и го завърта в своето неспирно въртящо се колело и той рядко се сеща, че всичко има начало и край. Създава семейство, гради дом, обзавежда го, натъкмява го, стреми се да се утвърди в професията, идват и грижите за децата ...

Samadhi

Проза » Разкази

2021-07-05T22:27:07+03:00 996 3 12

Дунавски лебеди

Стой до сестра ти, помагай на сестра ти, как е сестра ти - изреченията, белязали детството ми. Не бях дете аз, гледач бях - чудете се после защо бягам.
Само това чувах – “ти си добре, нея да пазиш, тя сама няма да се оправи“. Задължения, отговорности, от шестгодишна съм ви длъжна.
Аз ли съм виновна, ...

Сторичко.бг

Проза » Разкази

2021-07-04T10:44:32+03:00 3.1K 9 34

Раят за щастливите души

/Днес - с мое разрешение - даже американците празнуват рождения ми ден. Вярно - този ден е особен. В едни периоди се празнува, после отбелязва, накрая се забелязва. И рождено става всяко утро, ако си се събудил.
Та - по този случай, черпя с разказа./
Така… Най-напред – да ви поздравя, души освободен ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2021-07-04T09:40:50+03:00 646 4 22

Прашасали спомени 7

Зимното слънце проби окончателно през облаците,.. огледалата блестяха...
Обясних набързо направеното, подадох и лист с новите координати на огледалата...старшина Кашева изчука по морза неразбираен код за мен
- Дай координати на НП то, и новите на примамката...
Изчука и тях по морза...
Не след дълго ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-07-04T06:17:33+03:00 1.4K 3 12

До Логодаж с Юмин (пътепис)

Вчера с Юмин поехме на път към близкото село Логодаж. Само на 15 км от Благоевград, до него се стига по главен път, който обаче е стръмен и с много завои. Хубавите неща изискват време и усилие, нали така? От лятото съм обещала на приятелката ми от Китай да й покажа язовир „Стойковци“ – красиво, прос ...

writetosyrvive

Проза » Разкази

2021-07-03T14:04:30+03:00 787

Карираната риза

Момичето си купи карираната риза от смесения магазин в градчето, където беше на лагер със съучениците си през лятната ваканция. Беше облечена с нея и когато получи първата си целувка на същия този лагер. Когато учеше в университета я обличаше на изпити, за да й носи късмет. С нея беше на студентскат ...

slan4ogled

Проза » Разкази

2021-07-02T22:56:04+03:00 1K 2 5

За теб лъжа, за мене истина

Очакваната буря връхлетя над притихналото планинско селище чак в късната привечер. Внезапно връхлетелият леден вятър усукваше дъждовните потоци в жилави плетеници, които блъскаха по прозорците и вратите като мокри камшици. Хората се спотаиха по домовете си, уплашено заслушани в многогласния рев на с ...

hristam

Проза » Разкази

2021-07-02T22:29:36+03:00 1.1K 5

Да браниш сърцето си

Извинете, ако ми позволите, може ли да снимам къщата Ви? Няма друга такава в града. И колко е стара, почти цял век! – помолих я с риск да прозвуча натрапчиво.
Когато я срещнах в онзи горещ ден, тя наближаваше деветдесетте, но в душата си пазеше детска любов и доброта, и някаква изключителна носталги ...

writetosyrvive

Проза » Разкази

2021-07-02T17:09:54+03:00 886 3 7

Тайната на замъка

На един висок хълм, сред красотата и очарованието на Южна Франция, белеят кулите на старинен замък. Отдалече изглежда безлюден, сякаш никой не живее в него. Високите каменни стени и тясната павирана пътека, водеща до масивна желязна порта напомнят на декор от приказка. От високите бойници над портат ...

ilden

Проза » Разкази

2021-07-02T12:58:51+03:00 1.4K 1 10

Прашасали спомени 6

Не знам колко време съм стоял пред паметника, унесен в спомени, но женски глас ме сепна
- Изглежда или сте имали някакъв близък, участник във впйните, или сте служили тук...
Обърнах се, слаба жена с побелели коси, изпъната по военно стоеше пред мен.
- Да госпожо, тук служех преди, преди години,.. и ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-07-01T13:47:38+03:00 1.4K 2 6

Нямаше друго място

- Чист въздух! Искаме чист въздух! Чист въздух! Искаме чист въздух! – застанала пред общината, Магдалена скандираше това по цял ден в продължение на седмици, но без голям успех. Малцината, които се спираха да чуят за нейната инициатива, отминаваха бързо и не вярваха, че може нещо да се промени. Оста ...

writetosyrvive

Проза » Разкази

2021-07-01T13:43:29+03:00 784 3

Прашасали спомени 5

И ето еН-ското поделение, където служеше офицерът Х, където служих и аз...
Тук трябваше да е някъде...я, няма ги и големите каваци покрай реата...
Сега нов завод за пневматични маркучи,.. ограда разделя другия завод или цех...
Спрях пред някакъв портал, веднага изкочи пазачът зад бариерата
- Тук, не ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-06-30T11:47:08+03:00 933 2 5

Нещата от живота

В стаята се чуваше детска глъч. Внуците на Таня се смееха и се гонеха около кухненската маса, върху която имаше домашна торта. Най-големият беше на 5 години, следваха близнаците на три. Таня ги гледаше радостно и сърцето и се пълнеше от гордост и щастие. Трима сладки пакостници, все момчета. Те бяха ...

Kors

Проза » Разкази

2021-06-30T07:13:29+03:00 1.4K 1 12

Прашасали спомени 4

Погледнах я, не ми изглеждаше на луда, просто искаше да прикрие тъгата си или да рецетира пред своеобразен зрител, смълчани в очакване на полъха листа...
- Представям си, как започвам с песните на Едит Пиаф, после стихове от Яворов... после Вапцаров... и накрая Димчо Дебелянов... и завършвам с някол ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-06-29T09:35:12+03:00 745 3 5

Гара Левски

ГАРА ЛЕВСКИ
Случи се в една мразовита нощ на гара Левски. Пристигнах с влака от Варна около полунощ. Връзката за Ловеч беше след четири – пет чàса.
Ужасен студ! Чакалнята – неотоплена, печката на твърдо гориво – отдавна загаснала. Това не пречеше на няколко човека да потропват около нея, да потриват ...

Мильо

Проза » Разкази

2021-06-28T06:23:21+03:00 2.1K 3 7

Да остарееш млад 5 купонът и кучакът

Жестоко беше ! ..........Ах това детенце, ах този кучак !
Потопени сме в хиляди и топчести, и меки, и пъстри, и ... не знам какъв всъщност е FUN – ът за сегашните деца, пропуснали сме го, по наше време имаше само дървени нашарени играчки, парцалени кукли, а също и изключително красиви нещица, формов ...

jonnnn

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична

2021-06-27T21:20:21+03:00 1.1K 2 9

С мидички в шепите

Тичайки по пясъка, аз се спънах и изпуснах мидичките, които носех в шепите си. Пръснаха се и се захванах да ги събирам. Нечий крак настъпа последната. Погледнах нагоре и видях някакъв силует, засенчен от слънцето. Толкова бързах да си направя герданчето, че от вълнение паднах и разпилях красивите съ ...

Kamito_567

Проза » Разкази

2021-06-27T20:57:40+03:00 1.4K 1 2

Битката за 5-те лева

След петъчния работен ден. Семейство Йотови решиха да се разнообразят като отидат със своето дете до детската площадка.
Докато двамата родители си разговаряха сладко-сладко, детето им намери на земята 5 лева. Обаче едно друго дете на име Детелина го изпревари за да ги вземе. Доволно то отиде при май ...

DodiS

Проза » Разкази, Други

2021-06-27T20:49:02+03:00 1.1K 1 2

Страх от високо

Страх от високо
Михаил и Васил се срещнаха на разклона за местността, която се намираше на десетина километра от града.
- Здравей! - каза Михаил.
- Здравей! - отговори на поздрава Васил.
- Закъснях ли? ...

perfanov

Проза » Разкази

2021-06-27T08:01:04+03:00 784

Селски неволи

- Вкусен, топъл бял хлебец от фурната, разкошно бухнал сочен козунак със захар, без нищо отгоре или с някакви ядки, ммм.. Това са бедрата ми, как ми иде да ги похапна, ако можех… - бълнуваше насън дебеланата на отрудения селски човек Митьо, дори по нощите не му даваше мира с безкрайните си желания з ...

Kamito_567

Проза » Разкази, Повести и романи, Хумористична

2021-06-27T07:46:28+03:00 1.1K 6

Поуките на Вселенската любов

Красивите истории никога нямат край.Моята история свързана с инопланетянина продължава...
Аз обичам да обхождам с поглед небето.Да се взирам в него дълго,дълго...Често ми се случва да виждам НЛО-та.Особено през по-топлите сезони.Около десетина дни не бях видяла кораба на инопланетянина.Мислех си,че ...

ZAGORA

Проза » Разкази

2021-06-27T07:34:24+03:00 750

Джин с тоник

Главната сестра в болницата Бистра Атанасова беше ведра, усмихната, общителна жена, която умееше да печели симпатиите на всички: и на лекарите, и на колежките си, и на пациентите. Където и да влезе, присъствието ѝ излъчваше жизнерадост, спокойствие и някаква странна омиротвореност. Обичаха я всички ...

Samadhi

Проза » Разкази

2021-06-27T07:33:36+03:00 805 4

И само Любовта ще ни остане

Понякога ходя на църква, не защото Господ е там, а защото е тихо и някак успокояващо. Вярвам, че молитвите нямат време и място, където да бъдат казани. И, че не винаги можеш да бъдеш в храм, когато имаш нужда от помощ. Кръстът го нося винаги със себе си, даже - три кръста, най-ценният е този в душат ...

Hathor

Проза » Разкази

2021-06-26T10:56:19+03:00 1.2K 7 18

Прашасали спомени 3

Зад големият завой вече виждах водното огледало на язовир ''Студен кладенец '' с играещите отблясъци на слънчевите лъчи по водната повърхност....
Как ли са го строили в онези години, 1954 до 1958,...голямо съоражение ,... без сегашната модерна техника, е ами Хеопсовата пирамида как е строена, и тя б ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-06-26T09:33:22+03:00 676 4 5

Не е виновна Луната

НЕ Е ВИНОВНА ЛУНАТА
Откакто се случи това със сестрите на братята, ме обзе угризение. Добрият християнин прощава, а аз… сгреших, злоупотребих с тяхното чувство за вина. Помислих си, че е редно да им се извиня, да поискам прошка, по някакъв начин да изкупя греха си. Мислих, мислих… и реших: ще ида да ...

Мильо

Проза » Разкази

2021-06-25T08:15:10+03:00 1.2K 4 10

Съдебно заседание

Кого сега съдиш, човече?
Старият съдия седна до дънера, не върху него. На земята седна. Облегна се.
Беше си обещал да не пуши. А как му си искаше!
Прочете набързо новините от седмичника в пощата и после го остави до входа за подпалка на печката; наслуша се на радиото, дето бръмчеше вместо умрелия ко ...

exuded

Проза » Разкази

2021-06-24T22:24:36+03:00 706 3 8

Прашасали спомени 2

Някакви пчели или оси с жужукането си нарушаваха последвалото мълчание...
- Светле, това е войникът за когото съм ви разправяла,... изникна от някъде, нали бяхме крайната къща в село, аз седях пред купчината дърва, текезето едно време носеше нарязани дърва по къщите,.. толкова дърва трябваше да се ц ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-06-24T17:25:46+03:00 1.8K 3 7