Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Най-щастливият град на света

Разбира се – нашият, помисли си Джони и се надигна. Не му се напускаше топлото легло, нито му се слизаше от пищните бедра на Изабела, обаче… И в най-щастливия град трябва човек да се сдобива отнейде с пари, за да живее по стандартите му.
Безпарично щастие има само в сънищата. Като този, който накара ...

генек

Проза » Разкази

2023-08-24T11:10:27+03:00 510 4 8

Проекто роман Село Змейково Глава 27

Глава 27
Под пода на трюма имаше още един цял трюм. В него имаше много повече сандъци с ром от колкото имаше горе. Бяха отлично подредени. Митра си подаде красивото младо личице през отвора, и почна да се качва по стълбата. Янко ѝ помогна да се качи горе и я прегърна. След което я целуна. Тя не се д ...

kovak

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Еротична

2023-08-24T11:00:28+03:00 938 1

Нечистите – 46.2

Сам се бе подготвил да настоява, така че сега побърза да се възползва от съгласието й. Туптящата болка зад очите му все още не бе утихнала след предните му опити да сподели информация, но това нямаше да го спре. Трябваше да я накара да разбере.
– Мога да я нападам и да я раня. – започна директно, въ ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2023-08-24T06:58:48+03:00 850

Скитникът арменец 4

Скитникът арменец 4
Топъл, слънчев ден. Синьо безоблачно небе. Витоша красива, обвита в своя прозрачен бледовиолетов воал. В подножието й малки еднофамилни къщички с големи градини, целите потънали в зеленината на тополи, прецъвтяли люляци и плодни дървета отрупани с ябълки, круши, мушмули и някоя и ...

gudman

Проза

2023-08-24T05:07:27+03:00 976 1

Мога

Слънцето напевно пече. Смътно помня изминалия ден. Знам, че много плаках и беше тъжен шепотът на врабчетата.
Ден като ден. Сутрешно ставане, дъх от любимо кафе. После спорт, готвене, обяд и отново тази тишина, без суматоха и акорди. Бях тук, и там, и никъде. На ум прескачах планини, наяве сълзите мо ...

Аnna

Проза » Разкази

2023-08-23T19:07:33+03:00 515 1

Соленият дъх на морето

Малки сиво-бели облачета се рееха по синьото небе. Залезът запали хоризонта в златисто, а слънцето затвори уморените си очи. Вълните на морето бяха сребристи, запазили в себе си топлината на отминалият ден. Тъмният силует на планината се виждаше на хоризонта. Каменистите й върхове блестяха в златист ...

ДораНонинска

Проза » Разкази

2023-08-23T15:01:45+03:00 908

Проекто роман Село Змейково Глава 26

Глава 26
Море, безкрайна шир от вода. На всякъде вода, а като погледнеш на горе облачно небе, готово всеки момент да завали, пак вода. Краз не обичаше да се мокри, а като беше жив обожаваше да плува. Но сега той бе кацнал на шхуната Ветре. С величествената походка на най-върховния хищник на тази пла ...

kovak

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2023-08-23T14:56:09+03:00 837 1

Помниш ли ме

Помниш ли ме?
Годината беше 2014, а аз току-що бях влязал в първия си сайт за лично творчество. Тогава още едва пишех на клавиатурата, защото както тогава, така и сега, извън тези места, нямам никъде друга регистрация.
Е, днес вече мога и снимки да качвам, примерно, но не на мен (или поне, не само) ...

mislitel

Проза » Писма

2023-08-23T14:49:39+03:00 799 3 11

Трагедията на евентуалното бъдеще

Имам десетина фланелки на „Левски“. Сини, че и една жълта. Големият син ги поръчва по интернет и ме изненадва. Не ги отказвам, макар че годините някак си не пасват на образа. Но пък съм роден в ден, когато „Левски“ става шампион през 1953 година – въпреки нареждането да отстъпи на партийно-държавния ...

генек

Проза » Разкази

2023-08-23T10:50:44+03:00 476 4 5

Нечистите – 46.1

Хирса пристъпи напред и посегна към ръцете им, за да ги раздели.
– Никъде няма да ходи с теб.
– Не се меси. – изръмжа му Сам и отби ръката му, преди да погледне към жена си: – Ставай.
– Казах, че няма да ходи никъде! – викна гвардеецът.
– Хирса, Боговете са ми свидетели, спри да се бъркаш. – просъск ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2023-08-23T10:16:34+03:00 821

МММММ 7 – Богомолецът

Из „Междупланетните хроники на Марковата принцеса Магдалена Маркова – Мегън /МММММ/“
И тъкмо се застягахме ние с Мани да ходим в НАСА, ето ти ново двайсет – забременях. След оная чудна вечеринка с латиноамериканските танци на космическата станция и сражението с последния извънземен мохикан, от което ...

МарияДимитрова.67

Проза » Повести и романи, Други

2023-08-23T06:52:59+03:00 673

Сбогуване с демона

Тя се въртеше в леглото будна в 3 през нощта. Детското й съзнание рисуваше сенки и картини пробудени от преживелиците и размислите от деня, всичко й се струваше по-ясно, но и по-страшно; повече от един друг, невидим свят отколото от този.
Тя се обърна на една страна и се сгуши, чувстваше се като мал ...

Holyvalentine

Проза » Разкази

2023-08-23T06:50:59+03:00 514

"Третата мория", глава 20. – Исихия

Глава 20. – Исихия
(зимата на 2023 г.)
Тая проклета писателка нито описа сватбата на Монката и Мария, нито надпиването на цялото село по случай празника (без малките деца). Като че има по-важни неща за описване. Сега половината от тия, дето четат, цъкат с езици и си блъскат главите със световни въпр ...

inakrein

Проза » Повести и романи

2023-08-22T20:44:32+03:00 987 3 5

“Болки”

Ана седна на стария дървен стол и запипа нервно отрупаното си бюро. Пречкаха ѝ се книгите, които чакаха да бъдат прочетени, купища хвърчащи бележки и няколко празни тефтера. Усети леко докосване по ръката си – връвта на нощната лампа нежно напомни за себе си. Ана я дръпна и светлината направи търсен ...

Теа_Сукарева

Проза » Разкази

2023-08-22T18:23:03+03:00 711 1 1

Льончо Канапа-Десета част

В края на август 1927 година започна едно тихо вълнение в душата на дядо Янаки.Онези сънища,дето го сполетяха в майските вечери на Стара Загора сякаш идеха с реални контури.Еленко биваше да се изучи и нареди там,където заслужава!
Но сега читателите заслужават да знаят:откъде-накъде Еленко придоби то ...

Ranrozar

Проза » Разкази

2023-08-22T18:22:12+03:00 674 4 14

Външната лампа

Малката самотна вила в покрайнините. Потънала в непрогледната септемврийска вечер. Само една външна лампа си има тя. Светещата лампа на фасадата. Помня я. Флуоресцентна. Оживява нощем и носи онова бяло-зеленикаво сияние. Тя ли е? Тя е.. С патина от дъждът и гъста утайка от буболечки и мушици. Със ст ...

cochaczion

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2023-08-22T18:21:10+03:00 610 1 1

Игра на Фантоми, Глава 1

Бел. а.: Предварително се извинявам за на места неправилното използване и/или подравняване на пряката реч и тирето за нея. По някаква причина пряката ми реч беше третирана като bullet point (защото явно съм използвала грешното тире), и сега като редактирах го поправих, където можах. В следващата гла ...

Хайт

Проза » Повести и романи, Еротична

2023-08-22T18:20:19+03:00 1.1K

Скитникът арменец 3

Скитникът арменец 3
Това не са мемоари. Не очаквайте да разказвам живота си. Нямам намерение да ви досаждам с празни приказки. Мемоари пишат велики личности, чийто живот представлява интерес за много хора. Аз съм г-н “никой”, и нямам намерение да ви разказвам врели некипели. Какво съм ял, къде съм с ...

gudman

Проза » Други

2023-08-22T15:36:59+03:00 673 1

Къде си?

Къде си? Защо не мога да те видя? Край мен вървят реки от хора, но теб те няма. Оглеждам се напред назад, но само едни безизразни лица ме гледат. Вървя сред тях и те търся.
Къде си? Ако и ти ме търсиш, поне извикай името ми, за да те чуя и където и да си ще те намеря. Заслушвам се, но нито звук не ч ...

Andriana99

Проза » Писма, Други

2023-08-22T13:24:47+03:00 998 2 1

Да речем

- Каква сме хубава компания… Момичета, а срещу коя ще дружим?
хххх
- Лесно им е на възрастните – връщат се от работа и си почиват.. А аз – домашни, домашни, домашни…
- Лесно им е на малките – забавляват се в училище. А аз, като се върна от работа – къщни задължения, тичам по женските капризи, пиша д ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2023-08-22T11:17:21+03:00 546 3 5

Проекто роман Село Змейково Глава 25

Глава 25
Вечерта се бе спуснала над град Прод, на пристанището вятъра беше бурен и вълните се удряха в брега с всички сили. Лодките се клатеха, а солената вода се носеше с вятъра. Това беше най-голямото пристанище, което групичката белгарски странници беше виждала. Но беше и единственото. Кръчмите о ...

kovak

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2023-08-22T09:24:20+03:00 852 1 2

Кака

Черният куфар бе много тежък. Трудно можеше да се движи на старите си колела, създаващи скърцащ шум при всяко движение. В този куфар беше събран цял един живот, тежък и скърцащ живот....
Таня влачеше с усилие стария куфар с една ръка, с другата стискаше ръката на своята малка дъщеря. Детето имаше го ...

МираАнгелова

Проза » Разкази

2023-08-22T08:53:05+03:00 712

Нечистите – 46

Когато пълната луна кацнеше точно на върха на най-високото минаре, част от имперския комплекс на върха на скалата, тогава започваше процесията от свещеници, придворни и магьосници, която следваше Лунния камък по пътя му към центъра на площада. Тогава започваше и истинското тържество, когато всички о ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2023-08-22T08:51:27+03:00 1.1K

Паяжината

Виното искреше в очите му и камбанките звънтяха. Този медок разпалваше и моето въображение. През грамади от кости, с големи и малки бъчви между тях, бяхме стигнали до най-дълбоките недра на тези катакомби.
Едгар Алън По, „Бъчвата с амонтилядо“
„Приятна разходка!“, гласеше олющената табела край почти ...

МарияДимитрова.67

Проза » Разкази

2023-08-22T08:41:50+03:00 653

Скитникът арменец 2

Скитникът арменец 2
Започнах историите на моите “скитания”, разбирайте пътешествия с първото ми пътуване до Пловдив през 1940 година. За мене това е първото, други не помня. Може да е имало, може би не. Не знам, нямам спомен.
Пътувал съм и до Княжево и Бояна, където всяка година ходехме на курорт. Н ...

gudman

Проза » Други

2023-08-22T04:54:19+03:00 907 1 3

Скитникът арменец 1

Скитникът арменец
Не се смейте и не се чудете. Това не е роман от Евгени Сю. Да, той е написал “Скитникът евреин”, както и “Парижките потайности”, но не ме е познавал да да напише “Скитникът арменец”. Аз също няма да напиша роман с такова заглавие. Това прозвище ми беше дадено от жена ми преди много ...

gudman

Проза » Други

2023-08-21T16:24:46+03:00 1.1K 1

Вещерско знание: Е, те ти пример,чедо! —1

Отдавна схлупена в Магичната гора,
си кротко спеше счупена къщурка,
макар да беше със крака,
дъските и стърчаха - клонки на елха...
И Скуката - врагът на всяка Муза, ...

LiaNik

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична

2023-08-21T12:48:31+03:00 931 6 5

Как се прави историята - 8.

Информираха ни, че някаква /с голяма буква!/ Княгиня Калина била задържана пияна зад волана…
То – „княгиня“ трябва да е в кавички. Щото отдавна сме република. Пък може и прякор да е – тогава е правилно изписано: Трактора, Тиквата, Княгиня…
А сериозно – НЯМА никаква „княгиня“ Калина. Нито „княгиня“ М ...

генек

Проза » Други

2023-08-21T11:45:56+03:00 1.3K 2 4

Малки сравнителни разкази

На игралната маса няма как всеки да печели. Класически ползата е за банката – знаем го от живота.
При покера пък първите седнали са приготвили портфейлите за пълнене, доведеният „случайно“ е наивникът /баламата/, който трябва да ги пълни…
За еврозоната ни поканиха вече насядалите около масата…
хххх
...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2023-08-21T11:19:40+03:00 525 1

Балкански преход

Човек и добре да живее, понякога го убиват.
***
Преходът от живота към друго латентно състояние дебне всяка стъпка.
***
Един ловец сподели:всеки дивеч е обречен.Понякога и дивеча бива ловец.

Ranrozar

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2023-08-20T17:15:59+03:00 590 7 13

Песъчинка

Августовска жега и покрай морския бряг.
Наперена мама в оскъден червен бански наблюдаваше внимателно детенцето си, играещо с лопатка и кофичка на пясъка, на няколко крачки пред нея.
А слънцето пече ли пече. Коремест мъж се поспре наблизо, отегчено гледаше ту морето, ту околните. Почесваше корема си. ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Хумористична

2023-08-20T14:29:24+03:00 598 3 8

Допълвайки недопълненото 2

2 глава
Утринните лъчи проблясваха върху клепачите на Дрю и го събуждаха от най-дългия сън, който наскоро бе сънувал. Режимът му беше пълна неразбория след пътуването му в тази страна, но той бе привикнал към тези промени. Бе му интересно как тя ще се държи на сутринта, дали щеше да бъде от онези ср ...

HBrown

Проза » Повести и романи, Еротична

2023-08-19T21:42:42+03:00 842

Проекто роман Село Змейково Глава 24

Глава 24
Хесос бе малко деспотство изцяло васално на холораните. Но въпреки това си имаха своята самостоятелност. Големите им градове всичките бяха пристанища. Нямаха армия, защото холораните им бяха забранили. Народа се препитаваше предимно с морски риболов и търговия. Митра и момчета предния ден б ...

kovak

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2023-08-19T20:43:06+03:00 796 1

Нечистите – 45.4

Елизабет усети нещо между гъделичкане и бодеж точно над сърцето. Същото, което всеки момент щеше да се пръсне.
Гвардейците отгърнаха завесата и застанаха от двете страни на трите стъпала, които водеха към павилиона. Чарли я бе инструктирал, че трябва да държи главата си наведена и да не поглежда ник ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2023-08-19T09:47:55+03:00 765

Набързо

Гръмнали някакъв. Описваха го, ама не разбрах – бивша барета ли е, мутра ли, политик, бизнесмен…
Общото е – гръмнат…
Не се развълнувах. Хич… Гръмнали тоя, ще гръмнат и други… Добрите хора да са живи и здрави…
А виж – политикани, депутати, министри, чиновници, честни частници…
Ни на мен, ни на нормал ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2023-08-18T11:32:55+03:00 562 3 5

Туйцъки

- Ти защо си преместил… А?!... Май не си ти?... Пък може аз да съм…
Преведено:
- Ти си виновен!!!... А, май не си ти?!... А може и аз да съм… Случва се, не е грешка…
хххх
Ако те хванат с допинг – ще ти вземат медала. Но ако не употребяваш допинг – за какъв медал ще ти пука… ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2023-08-18T11:12:08+03:00 518 2 3

Нечистите – 45.3

Сам полагаше повече усилия от обикновено да изглежда спокоен. Усмихваше се на Велахе всеки път, когато вещицата го включеше в разговора. Играеше ролята си на горд чичо, който се разтапя от удоволствие и благодарност, че е поканен в ложата на а‘азвама. Всеки друг на негово място вероятно нямаше да се ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2023-08-18T10:45:16+03:00 796

Предсъботно-неделно🙃

ПРЕДСЪБОТНО-НЕДЕЛНО
- Роси, какво ще кажеш с бандата да идем два дни на риба?
- И аз утре вечер с кой ще спя?
- Е как с кой, с липсата ми. Тъкмо ще си починеш, нали и без това все ревеш, че много хъркам. Може пък и децата да не идат при дядо им и баба им.
- Ще идат, ще идат, няма къде да ходят, няма ...

palenka

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2023-08-18T09:48:08+03:00 732 2 17

Човекът и ехото

Хората рядко остават сами. В този забързан начин на живот всеки е свързан с някого. За да изкара прехраната си. За да може да е в обществото. За да споделя чувствата си. За да чуе себе си, човек се нуждае да е някъде извън града. Най-добре това се случва в планината. Андрей имаше голямо натоварване ...

perfanov

Проза » Разкази

2023-08-18T09:46:20+03:00 721

Гравитация

Годината е 3023. Цели 1000 години съм в хибернация. Бях избраният за този полет, чиято цел бе да се открие мястото, откъдето е започнало сътворението на света. Затова и космичният кораб го нарекоха „Истината“.
Отвсякъде пищяха сигнали, мигаха лампи и целият кораб се тресеше. Капакът на хибернационна ...

Жабокът

Проза

2023-08-18T09:41:01+03:00 448 2 1