бармах (Леонид Стоянов)

През август идва есента 🇧🇬

Снощи гледах снимките ти във албума.
Далечни. Прашни. Черно-бели.
И започнах бавно - дума подир дума,
да редя върху листата онемели.
А ти ме гледаше отвсякъде засмяна. ...

бармах

Поэзия » Другая

2015-08-18T10:57:57+03:00 861 2

Сезони 🇧🇬

Нека бъда твойта пролет!
Твоят цвят, ухание, небе.
Утринна омара или полет
на хвърчило във ръцете на дете.
Или твое лято нека бъда! ...

бармах

Поэзия » Любовная

2011-07-17T23:49:25+03:00 1.3K 1 5

Пристанище за наивници 🇧🇬

В сложен ребус от очаквани надежди,
се гмуркаха детските ни мисли.
А пътищата, подобно паяжинни прежди,
за жалост, не водеха към "Дисни".
Така, загубили всякакво търпение, ...

бармах

Поэзия

2011-04-10T11:28:58+03:00 1.1K 1

Скъсани струни 🇧🇬

Намерих я прашасала в мазето.
Далечна като първата любов.
Забърсах я, но общо взето,
гласът ù ми звучеше като нов.
Гледах и не исках да призная - ...

бармах

Поэзия

2011-03-22T20:32:04+02:00 1.5K 8

Шепот 🇧🇬

Ще си тръгна като утринна мъгла.
По устните ти скришом ще полепна
и винаги, когато си сама,
ще мога тихо да ти шепна.
А вечер ще съм твоята звезда. ...

бармах

Поэзия

2010-09-18T16:46:05+03:00 1.2K 12

Мъртво море 🇧🇬

Морето нощем е като заспало.
Похърква старият бетонен фар.
Завит със пясъчното одеяло,
брегът отново е безумно опустял.
Само гларусите още се оглеждат ...

бармах

Поэзия

2010-08-24T22:02:05+03:00 975 2

Сбогом, ученическа любов 🇧🇬

Сбогом, ученическа любов!
Забравих те като багаж на гарата.
Небрежно закъснях, а влакът бе готов
и тръгна, отнасяйки ми вярата,
че някой ден отново ще те срещна ...

бармах

Поэзия

2010-07-17T12:03:05+03:00 1.2K 2

Полет към Слънцето 🇧🇬

Протегнах се към Слънцето с надежда
да докосна с пръст космическата свещ,
а облаците, сякаш в паяжинна прежда,
погълнаха ме като хищник вещ.
Понесох се сред бялото вълнение ...

бармах

Поэзия

2010-07-13T20:45:11+03:00 950 2

Пробуждане 🇧🇬

Имах нужда от мираж, от твойта сянка.
Ти беше моето вдъхновение.
Но сега си тук пред мен, от плът и кръв,
а аз съм чужд за собственото си творение.
Не отговаряш на митичното призвание, ...

бармах

Поэзия

2010-06-11T19:03:07+03:00 888 2

Изгубен 🇧🇬

Искам времето да се препъне
в къдриците на моето дете
и усмивката отново да огъне
гордото ми бащино сърце...
Сълзùте по негладената риза ...

бармах

Поэзия

2010-04-23T11:05:46+03:00 972 4

* * * 🇧🇬

Намерих го в пустинята - заспало.
Премръзнало под синьото небе.
Горкото, за това ли бе мечтало?
Студ, подвижни пясъци, небитие...
За миг помислих, че се е предало. ...

бармах

Поэзия

2010-04-16T18:47:13+03:00 983 8

Забраних на вятъра да те докосва 🇧🇬

Забраних на вятъра да те докосва,
със своите премръзнали ръце.
И времето да спре, да не плячкосва
от твойто младо, цъфнало лице.
Забраних на Слънцето да не жигосва ...

бармах

Поэзия

2010-04-11T20:47:33+03:00 1.2K 8

Кардиограма на живота 🇧🇬

Оставих вдовици своите мечти.
Зарязах и 35 безпризорни години,
в които опитах всичко, или почти,
но светът принадлежи на безлики
катили. ...

бармах

Поэзия » Другая

2009-12-10T21:20:54+02:00 1K 5

Призрачни замъци 🇧🇬

Ти идваш тук, където ме остави
като пясъчен замък на морския бряг.
През лятото, който безгрижно направи
и отново се втурна в големия град.
Пясъчните кули са отдавна заличени. ...

бармах

Поэзия

2009-03-28T13:23:39+02:00 1.2K 12

По пътя 🇧🇬

Отново съм на пътя безпризорен,
гонейки свойте вятърни мелници.
Дните минават във месеци и
търсене на нови понеделници.
А пътят е дълъг и пълен с неравности. ...

бармах

Поэзия

2009-03-20T11:40:04+02:00 1.2K 13

Животът на една сълза 🇧🇬

Роди се от плача на пеленаче.
Щастлива грееше във бащини очи.
Под покрива на моите клепачи
живееше със братя и сестри.
Отрони се, когато се пропука ...

бармах

Поэзия

2009-02-06T12:59:33+02:00 1.1K 12

Мъртъв сняг 🇧🇬

На Коледа се случват не само чудеса...
За някои е ден за ново начало...
Обичам да гледам побелелия бряг
и да слушам звънливият глас на момичета,
но мразя да чистя мъртвия сняг ...

бармах

Поэзия

2008-12-23T00:16:33+02:00 1.2K 10

Не подценявайте малкия човек 🇧🇬

Роди се във пълна мистерия.
Живя векове като роб.
Потънал във кал и мизерия,
но наричащ се гордо - Народ!
Видял светлина във тунела ...

бармах

Поэзия » Гражданская

2008-10-31T22:39:30+02:00 1.2K 3

Мъжът с белия костюм 🇧🇬

Самотен изстрел във небето проехтя.
Отчаян крясък от гърлото на снайпер.
Животът му на кинолента се събра,
а по костюмът - отпечатъци от грайфер.
Настъпваха го,само че като умря, ...

бармах

Поэзия

2008-10-29T17:55:40+02:00 920 7

Ново начало 🇧🇬

Избеляваха срещите тайни
на фона на дългото чакане.
Обещания се хвърляха крайни
в колелата на влаково тракане.
На перона стоеше Началото ...

бармах

Поэзия

2008-10-28T20:42:27+02:00 1K 8

Измамен силует 🇧🇬

Вълшебни капчици синджирно падат от звездите.
Ръждиви сенки плуват в мръсната вода.
Сред вятъра, разбъркал яростно вълните,
съзрях размазан - силуетът на жена.
Успях със погледи да уловя делфините, ...

бармах

Поэзия

2008-10-12T16:51:47+03:00 913 4

Тъжната мелодия на капчука 🇧🇬

Небето се изрони като слънчоглед
и мокрите му семена посипаха земята.
Душата ми се лута като самолет,
потънал в мрачната прегръдка на мъглата.
Отгоре облаци се карат гръмогласно, ...

бармах

Поэзия

2008-09-26T15:45:03+03:00 960 6

Мъртвото пиано 🇧🇬

Положих свещ върху мъртвото пиано
и написах "липсваш ми" отгоре във прахта.
Преди говореше ми, а сега ме гледа нямо
и нямам отговор за всичкото това.
Забърсах го, полирах даже лака, ...

бармах

Поэзия

2008-08-27T13:03:57+03:00 1.1K 12

Отново заедно 🇧🇬

Преглътнах те любовно неузряла
и повлякоха ни бурните течения.
Реши, че много е, което си ми дала
и гмурна се във низ от приключения.
А аз останах в празната ни стая, ...

бармах

Поэзия

2008-08-26T15:52:38+03:00 946 4

Ние 🇧🇬

Ти си моят глас разумен.
Ти си всичкото, което аз не съм.
Ти си моят кръст изгубен.
Ти си малкото реалност в моя сън.
Аз съм твойто диво подсъзнание. ...

бармах

Поэзия

2008-08-24T17:35:13+03:00 981 4

Стъпки в пясъка 🇧🇬

Събуждам се сред тишина и хлад.
Неволно съм заспал на плажа,
който денем е златист и благ,
а нощем пясъка е твърд като паважа.
Прегръщам крехките си спомени ...

бармах

Поэзия

2008-08-07T16:29:03+03:00 1.8K 16

Сенки 🇧🇬

Дълбаех стълби в планини от мълчание.
Скалите ронех, правех си стъпенки.
Ако някога изгаряхме в неистово желание,
то сега целуват се овдовелите ни сенки.
Когато болката прерасне в съжаление ...

бармах

Поэзия

2008-07-24T17:21:54+03:00 975 9

Бялата къща 🇧🇬

Тръгвай си! Не си ми нужна вече!
Моят свят полека се руши.
Не бързай! Не отивай надалече!
Просто стой и гледай отстрани.
Ще рухне първо вярата ми в тебе. ...

бармах

Поэзия

2008-07-15T23:19:00+03:00 1K 14

Лято 🇧🇬

Птиците вият гнезда от надежди.
Щъркели кацат от врата на врата.
Паяци шетат сред лепкави прежди,
а с утрото раждат се нови слънца.
Разцъфнаха вече пролетни пъпки. ...

бармах

Поэзия

2008-06-27T15:22:09+03:00 1.1K 14

Близо до теб 🇧🇬

Бавно приближавам се към теб
и в мислите си аз те управлявам.
Знам, пързалям се по тънък лед,
но няма ли те, тъй и иначе пропадам.
Все по-близо съм до теб ...

бармах

Поэзия

2008-06-25T09:22:42+03:00 1.1K 8

Дете на прехода 🇧🇬

Аз не искам да създавам светове.
Нито пък да бъда изтривалка.
Не плувам към далечни брегове
и в тъмното не съм запалка.
Не се катеря към високи върхове. ...

бармах

Поэзия » Гражданская

2008-06-14T16:49:19+03:00 1.1K 9

Самодива 🇧🇬

Сънувах снощи пясък и вода
и чудех се - какво ли означава?
Смесих ги - получи се жена.
Жена, създадена да прелъстява.
Вечер, миг след слънчевия заник, ...

бармах

Поэзия

2008-06-08T08:51:47+03:00 1.1K 16

Изгубено сърце 🇧🇬

Повярвах си, че мога да обгърна,
Земята да обхвана със ръце.
На всеки удар исках да отвърна.
Морето беше ми до колене.
Но времето летеше безвъзвратно. ...

бармах

Поэзия

2008-06-03T15:17:32+03:00 1.6K 17

Дъщеря на вятъра 🇧🇬

Роди се на уличната рампа.
Зачената от мрак и светлина.
Луната - твойта нощна лампа.
Сълзата - паднала звезда.
Вятърът ти бе настойник. ...

бармах

Поэзия

2008-06-01T17:03:29+03:00 1.3K 20

Баналност 🇧🇬

Това е една моя песен, която така и не реализирах. Написах я през 1995 г. и сега с някои редакции я публикувам. Въпреки че звучи наивно, тя е много ценна за мен, затова я споделям с вас.
Няма те. Олекнало е вече мойто рамо
и сам в сълзите си се давя.
А исках за из път да те целуна само,
дори това да ...

бармах

Поэзия

2008-05-30T15:12:08+03:00 1K 27

Морска любов 🇧🇬

Видях те призрачна и бяла.
Беше с наметало от небе.
В тялото ти, сякаш огледало,
отразяваше се бурното море.
Там, във страшни урагани, ...

бармах

Поэзия

2008-05-29T17:43:09+03:00 1.3K 12

Звярът в мен 🇧🇬

Животът ме научи да се пазя.
Такъв съм си - недоверчив.
И тъй като не съм роден да лазя,
израстнах животински див.
Затова съм толкова първичен ...

бармах

Поэзия

2008-05-18T19:14:20+03:00 1.4K 20

В памет на една любов 🇧🇬

Потърсих те безименна и сляпа.
Отсядаш често в нашите сърца.
Едни проклинат те, за мен си свята
и с мислите ни правиш чудеса.
Потърсих те случайна и ранима. ...

бармах

Поэзия

2008-05-11T08:17:25+03:00 1.2K 20

Мобилна любов 🇧🇬

Отивай си! Любов измамна, безпардонна.
Пътищата черни, явно са ти отеснели.
Изтърка се за кратко, а те търсех всесезонна.
Пак новата със стара ще карам аз на смени.
Отивай си! Любов безкрайно прозаична. ...

бармах

Поэзия » Юмористическая

2008-05-09T12:34:50+03:00 1.4K 17

Любовен хербарий 🇧🇬

Красиво беше в моите очи.
Цвете сред овощната градина.
Откъснах те, а знаех, че боли,
когато друг пред мене те подмина.
Ухаеше на цвят и на мечти ...

бармах

Поэзия

2008-05-08T19:49:13+03:00 1.2K 11