бармах
103 результатов
На спирката под капещия покрив
стоят премръзнали нозе.
Безмълвни устни потреперват -
бездомник моли вятъра да спре.
Улицата срещу него - черна лента - ...
стоят премръзнали нозе.
Безмълвни устни потреперват -
бездомник моли вятъра да спре.
Улицата срещу него - черна лента - ...
683
12
Когато думите са много слаби
да пречупят твърдо убеждение,
та дори принцесите да се превърнат в жаби,
не ще събудят в тебе съжаление.
Когато устните са твърде плахи ...
да пречупят твърдо убеждение,
та дори принцесите да се превърнат в жаби,
не ще събудят в тебе съжаление.
Когато устните са твърде плахи ...
822
14
Сега съм тук във празната ми стая.
Със свойте рими дълго бях зает.
Че нямаш нужда - каза най-накрая,
от стихове на самозван поет.
Залисан в сложни теореми. ...
Със свойте рими дълго бях зает.
Че нямаш нужда - каза най-накрая,
от стихове на самозван поет.
Залисан в сложни теореми. ...
1674
13
На Земята бялото не е цветът на любовта,
а с него си прикриват Те следите,
които водят надълбоко в тъмните недра,
където Демони ни вадят със конец душите.
В умовете ни пришиват латексови крила ...
а с него си прикриват Те следите,
които водят надълбоко в тъмните недра,
където Демони ни вадят със конец душите.
В умовете ни пришиват латексови крила ...
742
11
Бездомен скиташе, без роден кът.
Забравил своето начало.
Животът бе му черен път,
а тъгата топло наметало.
Затъвал беше често във калта ...
Забравил своето начало.
Животът бе му черен път,
а тъгата топло наметало.
Затъвал беше често във калта ...
857
9
Душата ми е силно овъглена.
Празен дом на изстинал вулкан.
От каменни отломки преградена,
погребана във собствения храм.
Любовта ми трудно се предава. ...
Празен дом на изстинал вулкан.
От каменни отломки преградена,
погребана във собствения храм.
Любовта ми трудно се предава. ...
647
15
Да. Ти бе един от тях.
Тези същите, които те убиха.
Прочете имената им без страх.
Имената, зад които те се криха.
Пожела с достойнство да умреш. ...
Тези същите, които те убиха.
Прочете имената им без страх.
Имената, зад които те се криха.
Пожела с достойнство да умреш. ...
775
11
Разбрах! Родил си се голям.
(Привилегия за гений).
А ний от малки да прохождаме,
нагоре пъплим като червеи.
А когато се покажем пред света, ...
(Привилегия за гений).
А ний от малки да прохождаме,
нагоре пъплим като червеи.
А когато се покажем пред света, ...
626
8
Един акорд. Случаен. Мимолетен.
Размъти замечтаното море.
Един акорд - след него есен,
отмива лятото със сълзи на дете.
Една любов. Измамна и първична. ...
Размъти замечтаното море.
Един акорд - след него есен,
отмива лятото със сълзи на дете.
Една любов. Измамна и първична. ...
715
18
Стрелките тичат и не им е лесно.
В числата търсят за себе си вест.
Часът приключва, когато са отвесно.
Едната на дванайсет, другата на шест.
Механизмът работи точно, безотказно ...
В числата търсят за себе си вест.
Часът приключва, когато са отвесно.
Едната на дванайсет, другата на шест.
Механизмът работи точно, безотказно ...
987
11
Млад съм. А внезапно остарях.
Съсипан от "порока" - бях идеалист.
Дълго скитах, но едва сега разбрах -
от вярващ се превърнах в атеист.
Животът твърде рано ме ограби. ...
Съсипан от "порока" - бях идеалист.
Дълго скитах, но едва сега разбрах -
от вярващ се превърнах в атеист.
Животът твърде рано ме ограби. ...
929
11
Прегръдката ни беше твърде дълга.
Не успях от теб да отклоня очи.
Казах ти "довиждане", но всъщност лъгах.
Не исках като "сбогом" да звучи.
Думите премерени покриха ...
Не успях от теб да отклоня очи.
Казах ти "довиждане", но всъщност лъгах.
Не исках като "сбогом" да звучи.
Думите премерени покриха ...
687
15
Обичам да те гледам като спиш.
Притихнала, загадъчна и няма.
Сякаш разговаряме, но ти мълчиш,
а за любов е нужно да сме двама.
Пред мен си натурална и различна. ...
Притихнала, загадъчна и няма.
Сякаш разговаряме, но ти мълчиш,
а за любов е нужно да сме двама.
Пред мен си натурална и различна. ...
745
1
19
От своята стилна панелена клетка,
като пиле, държано в кафез,
подлагам градът на вечерна проверка
или казано просто - правя му тест.
Среднощни "каубои" се бият пред бара ...
като пиле, държано в кафез,
подлагам градът на вечерна проверка
или казано просто - правя му тест.
Среднощни "каубои" се бият пред бара ...
981
1
24
Едно парче олово ме погълна,
забито с изстрел в голият ми гръб.
Една лъжа в душата ми покълна
и пусна корен в силната ми гръд.
За мен куршумът не е смъртоносен, ...
забито с изстрел в голият ми гръб.
Една лъжа в душата ми покълна
и пусна корен в силната ми гръд.
За мен куршумът не е смъртоносен, ...
1560
1
23
За мен си майка. Не! Светица!
Отгледала ме от парче месо.
За други си свирепа птица,
криле разперила над своето гнездо.
Вървиш пред мен като лъвица, ...
Отгледала ме от парче месо.
За други си свирепа птица,
криле разперила над своето гнездо.
Вървиш пред мен като лъвица, ...
603
10
Не искам бели цветове...
Разцъфнали дръвчета по градинки,
защото мартенските студове,
ще ги превърнат в падащи снежинки.
Не искам Слънце да гори... ...
Разцъфнали дръвчета по градинки,
защото мартенските студове,
ще ги превърнат в падащи снежинки.
Не искам Слънце да гори... ...
1478
24
Потапяш думите небрежно във мастилото.
Рушиш във себе си стените на амнезията.
Успял си да простиш и непростимото.
Под вещата диктовка на поезията.
С ореол от тайни, в мозъка ти впити, ...
Рушиш във себе си стените на амнезията.
Успял си да простиш и непростимото.
Под вещата диктовка на поезията.
С ореол от тайни, в мозъка ти впити, ...
636
10
Завладяваш. С чар и магнетизъм.
Като труп след себе си ме влачиш.
Забрави за малко своя егоизъм.
Погледни ме! Жив да ме оплачеш.
Разпъваш ме на кръст от думи. ...
Като труп след себе си ме влачиш.
Забрави за малко своя егоизъм.
Погледни ме! Жив да ме оплачеш.
Разпъваш ме на кръст от думи. ...
651
1
21
Бавно се разстила тъмнината.
Нощта краде парчета светлина.
Дежурство Слънцето предава на Луната
и ляга в свойта синя пелена.
Въздишки тежки ронят тишината, ...
Нощта краде парчета светлина.
Дежурство Слънцето предава на Луната
и ляга в свойта синя пелена.
Въздишки тежки ронят тишината, ...
796
14
В преследване на свЕтия кивот,
вървим сами без знаци и семафори.
Пътят е наречен простичко - живот,
без силни и заучени метафори.
Сред целия товар от тленности ...
вървим сами без знаци и семафори.
Пътят е наречен простичко - живот,
без силни и заучени метафори.
Сред целия товар от тленности ...
722
16
Събирах думите във изречения,
а тях зазиждах във ума.
Отхвърлях разни чужди мнения,
бездумен исках да вървя.
Прогоних всичките си знания. ...
а тях зазиждах във ума.
Отхвърлях разни чужди мнения,
бездумен исках да вървя.
Прогоних всичките си знания. ...
626
14
Понякога е нужен само миг
човекът в сянка да превърне
и в шепот да потъне всеки вик,
дръзнал тишината да огъне.
Понякога е нужен само стих ...
човекът в сянка да превърне
и в шепот да потъне всеки вик,
дръзнал тишината да огъне.
Понякога е нужен само стих ...
787
20
Пристъпваш тихо нощем с вятъра.
Бездомна влизаш в моето сърце.
Затваряш с трясък в него клапата
и спомените ми разбъркваш със ръце.
В съня си те посрещам със усмивка. ...
Бездомна влизаш в моето сърце.
Затваряш с трясък в него клапата
и спомените ми разбъркваш със ръце.
В съня си те посрещам със усмивка. ...
962
10
"Най-великата власт е да властваш над себе си."
Сенека Млади
Заключих чувствата прогнили,
в душевната килия най-отзад.
Не вярвах, че ще имам сили, ...
Сенека Млади
Заключих чувствата прогнили,
в душевната килия най-отзад.
Не вярвах, че ще имам сили, ...
559
9
Бяхме млади, свободни,
а времето неумолимо бързаше.
Търсехме обич за обич,
но съдбата все ни лъжеше.
Подарявахме сърцата си, ...
а времето неумолимо бързаше.
Търсехме обич за обич,
но съдбата все ни лъжеше.
Подарявахме сърцата си, ...
657
12
Там, където свършва тишината и се чува детски смях.
Там, омразата където спира и да обичаш не е грях.
Там, където вятърът не може да опъне своята ръка.
Там, където утрото надвива, призрачната сянка на нощта.
Там, където Бог се ражда и всъщност е един от нас. ...
Там, омразата където спира и да обичаш не е грях.
Там, където вятърът не може да опъне своята ръка.
Там, където утрото надвива, призрачната сянка на нощта.
Там, където Бог се ражда и всъщност е един от нас. ...
613
11
Аз плача безнадежден, оскърбен.
Дълбая си тунели от мълчание.
Върви! А колкото до мен,
ще бъде поредно изпитание.
Пречупен съм на две - сломен. ...
Дълбая си тунели от мълчание.
Върви! А колкото до мен,
ще бъде поредно изпитание.
Пречупен съм на две - сломен. ...
697
11
Цялата облечена във бяло
и гордо вдигната глава.
Църковен мир изпълва мойто тяло,
докоснато от женска красота.
Децата палави във парка, ...
и гордо вдигната глава.
Църковен мир изпълва мойто тяло,
докоснато от женска красота.
Децата палави във парка, ...
733
14
Протоколно с теб се запознахме.
Не помнех даже твойто име.
По сценария съдбовен заиграхме,
той предвиждаше съвместно да вървиме.
А пътят беше дълъг, черен... ...
Не помнех даже твойто име.
По сценария съдбовен заиграхме,
той предвиждаше съвместно да вървиме.
А пътят беше дълъг, черен... ...
687
11
Безкрайна вечер в очакване на Теб.
Свеща безсилна е под натиска на мрака.
Топят се няколкото бучки лед.
Уиски смазва механизма на душата.
По мен полази някаква тревога. ...
Свеща безсилна е под натиска на мрака.
Топят се няколкото бучки лед.
Уиски смазва механизма на душата.
По мен полази някаква тревога. ...
1396
18
Казваш, че не сме си повече нужни,
но дали това е само оправдание?
И искаш всички нощи теменужни
да заличим за назидание.
Нищо не е вече както преди. ...
но дали това е само оправдание?
И искаш всички нощи теменужни
да заличим за назидание.
Нищо не е вече както преди. ...
618
8
Хотелска стая, приглушена светлина,
плачеща китара и среднощен блус.
Две притихнали в едно тела,
умиращи напук на бързащия пулс.
Догаряща цигара и измачкани чаршафи, ...
плачеща китара и среднощен блус.
Две притихнали в едно тела,
умиращи напук на бързащия пулс.
Догаряща цигара и измачкани чаршафи, ...
696
14
Върви!
Аз не мога да те спра.
Недостижима си за моята ръка.
Късмет единствено бих ти пожелал
и да го имаш, всичко от себе си съм дал. ...
Аз не мога да те спра.
Недостижима си за моята ръка.
Късмет единствено бих ти пожелал
и да го имаш, всичко от себе си съм дал. ...
580
12
Любов ли наричаш това?
Все нещо някъде не ни достига.
Търсехме се без да имаме следа
и раздялата логично ни настига.
Любов ли наричаш това? ...
Все нещо някъде не ни достига.
Търсехме се без да имаме следа
и раздялата логично ни настига.
Любов ли наричаш това? ...
887
22
Животът ми е цветно кино,
нискобюджетен, късометражен филм.
Съдържанието му изтекло като вино,
а смисълът едва ли някой доловил.
Животът ми е театрална постановка, ...
нискобюджетен, късометражен филм.
Съдържанието му изтекло като вино,
а смисълът едва ли някой доловил.
Животът ми е театрална постановка, ...
672
12
Ето, изкопахме вече гроба.
Класиката може да живее!
Убито в майчината си утроба,
бъдещето нека занемее.
Мислите му са заключени в окови, ...
Класиката може да живее!
Убито в майчината си утроба,
бъдещето нека занемее.
Мислите му са заключени в окови, ...
1513
25
Навън излизам, вечер на паважа
работници се шляят във безсмислен труд
и някак си се сливат със пейзажа,
на художника със име "Студ".
А той рисува все така неуморимо, ...
работници се шляят във безсмислен труд
и някак си се сливат със пейзажа,
на художника със име "Студ".
А той рисува все така неуморимо, ...
598
11
Здравей!
Сега се връщаш?
Заповядай. Влез.
Може да не ме прегръщаш.
Аз очаквах те. Всеки ден, включително и днес. ...
Сега се връщаш?
Заповядай. Влез.
Може да не ме прегръщаш.
Аз очаквах те. Всеки ден, включително и днес. ...
688
1
14
Откривах я нейде сред думите,
в междустишията някъде там,
а след като нахвърлях римите,
си тръгвах мълчалив и сам.
Чувах я навред сред природата, ...
в междустишията някъде там,
а след като нахвърлях римите,
си тръгвах мълчалив и сам.
Чувах я навред сред природата, ...
665
14
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
