hapka-kapka
1 результат
Загубих се - никакъв знак,
в дълбока, усойна дъбрава...
Непозната за Другата бях,
неподвластна на логика здрава.
Щом от себе си бягам сега ...
  222 
Във клоните на розовата праскова,
сънено се буди сутринта.
Зората със прегръдката си ласкава
за миг ощастливи града.
Слънцето през рехавите клони ...
  186 
На Коледа ще чакам да ми звъннеш
с наливно вино в еднократна чаша.
Тази кратка мисъл и безмълвна
май е само моя и едва ли наша.
До прозореца аз блудкаво ще пия ...
  726 
Вселенско изобилие
Дайте достъп, неограничен
до вселенското безкрайно изобилие.
Във списък – дълъг, неомастилен,
желанията, страстно ще разкрием. ...
  1030 
От сладост, многопластова прелива
на вкусове, богата, Есента,
в палитрени нюанси тя заспива,
с енергия се буди – сутринта.
Косите, побелели боядисва ...
  615 
Гласът ти ме превръща в струна,
частица от изтънчен инструмент.
За теб да композирам не е трудно,
в чувствен музикален орнамент!
Очите ти, когато ме намерят, ...
  1061 
Ще си налея чаша старо вино.
Аз - сама над твоите писма...
Заедно с напитката изстинала,
ще пия пожълтелите слова.
Беше тя, любов без предразсъдъци, ...
  646 
Времето се втурва през прозореца -
деня да гони тихо, неусетно.
В очите ни оглежда се отронено,
секундите тъгуват, мимолетни.
Бърза към вратата на безкрая, ...
  743 
Отново е пролет! В душата ми - не!
Днес като слънцето искам да пламна.
Скромна утеха да имах поне,
случайно, когато в ума ми попадна.
Условно говориш, но само мълчиш. ...
  606 
Водиш ме, макар че крача с тебе!
Вдигаш ме, но сигурност си ти.
Нямам пак представата за време,
нито за реалност и мечти!
Вино си студено и горчиво, ...
  651 
Ще си спомням за тебе със гняв,
щом будуваха моите нощи.
Развълнува ми разума здрав,
настървено да плаче за още.
Ще си спомням за тебе със скръб, ...
  651 
На баща ми
Падат снежинките в звезден отблясък.
В празнична святост – елхата блести.
Усмивки изпълват нощта многогласна.
В звездния миг, силно липсваш ми ти! ...
  637 
Слънце на Коледа – така нетипично –
свежият вятър навява копнеж!
Разхождат се майки с деца и с колички.
По стъклата липсват рисунки от скреж.
Нетипично време, но типично какво е ...
  581 
Запазих си последната възможност –
да поговорим без да се раняваме.
Но с трепетно-досадна монотонност
за грешките си пак се обвиняваме.
От доводи ушите ми заглъхват, ...
  694 
Почуках! Ти отдавна си излязъл.
Оставил си отключена вратата.
Маршутът на мечтите си белязъл,
с които ще превземаш самотата!
След теб ще тръгна невъоръжена, ...
  830  10 
Сред босия хлад, по алеи изстинали,
денят отшумява над морния злак.
Спомени, жалки, в минути изминали,...
изгубили пътя в двуличния мрак.
По нозете им капе кръв - хладнокръвие - ...
  665 
Кошмарът се събужда над съня ми,
реално провокира моят дом!
Инстинктът му в очите ми осъмва,
настроен за война и за разгром!
Космато и отровно ме превзема. ...
  691 
По ръбестите плочки , утринта,
все още неразбудено, пристъпва.
Кафе отпива с вкус на суета,
мъглата от клепачите отстъпва.
Събудени, прозорците блестят – ...
  1566  11 
Моето щастие не е за показване -
в тихия миг е, скътано, нямо.
То е без образ, без снимка е пазено,
отпечатано в спомена само!
Боли го, когато на светло излезе. ...
  743 
Съпруга, искат, да съм съвършена -
безшумно да се движа у дома.
Да нямам избор - да съм наранена,
че в кухнята е моята съдба!
Изтънчено да чистя - като хала ...
  1674  10 
Около теб вселената не се върти,
поверително го казвам – на ухо!
За обратното на бас не се лови,
и ти си от Адамово ребро!
Не изгрява слънцето заради теб, ...
  1063 
За теб не мога книга да напиша,
как трепета в слова да облека?
А прелестта, със поглед да ме вдишваш,
не мога в редове да изразя.
Щом двамата туптим в единен ритъм, ...
  824  10 
Имам милиони инструменти
да оперирам твоя мироглед,
за спомени, запазили моменти
с обичайно ежедневие наглед.
Жадуваното щастие се крие ...
  822 
Душата ти е скрита зад завеса,
болката на пориви струи.
Каква да бъде външната намеса,
та моята любов да те плени?
От разума, дано да изтрезнееш, ...
  725 
Сън
В ума ми влизаш с дъх на лавандула -
спокойствие за мойте сетива.
Събуждаш всяка спяща молекула,
дори не съм планирала това. ...
  2162  13 
Попитай ме, какво във мен се случи,
когато дъжд от истини изля?
Доверието обтегнато надупчи...
Жаравата остатъчна изтля.
Отеква в мен прощалната балада ...
  757 
На баща ми
Шеметно ми е, полу-нетрезво.
Прогоних през прозореца съня.
Вали отново и тъга навява.
Отварям тежката врата ...
  692 
Почти е невъзможно да преборя
материалната ни суета.
Потребностите трудно ще оспоря,
преследвайки задачите в деня.
Къде отиват моите минути, ...
  648 
Пробив
Не очаквах от мечтата си протест -
зад борда да ме хвърли, в ад от мъка!
Не мога да заслужа пълно шест,
щом целих точно, но отместих лъка? ...
  786 
Потърсих си загубеното време
на дъното на джоба ми пробит.
Каквото искам, трудно е да взема,
рискувайки, че лесното е мит.
Към теб вървя, дано да ме изчакаш! ...
  729 
Разточително е да те разбера,
само времето ще си загубим!
Недвусмислено сега мълча
над тези твои доводи без думи.
Виждаш, само моят лик стои ...
  704 
Изход
Насъбрало ми се е достатъчно,
иде ми да изтрещя!
А търпението ми остатъчно
се гърчи и бере душа! ...
  650 
Смъртта е само миг, отворен за безкрая -
на спомените, тя е неукротим предел.
Невиждащ поглед, там - над изкопана яма,
във вечността чертае, пореден паралел.
Неочакван повей в бездиханна жажда, ...
  786 
Търпеливо чакам да ми позвъниш!
Трети ден си гледам телефона!
Причина има, явно, щом мълчиш,
или тишината в тебе е неволна?
Объркана съм – знак ми дай един, ...
  795 
Стъмва се, навън е морна пролет -
гръб обърнах на деня и го разплаках.
Отчаянието ми, седнало на трона
на оптимизма ми остатъчен посяга.
Няма съм, отпусната и тромава, ...
  691 
Нервите ми са опънати
като безкрайно къси ластици.
Времето изтича спънато.
Работата ми върви на тласъци.
Много бързам, а не става, ...
  939 
Самотен седи на масата той
и чака да влезе поредната „жертва”.
Потънал в дълбок, философски покой,
само със погледът ги отмерва.
На лов е излязъл за млада жена ...
  698 
Трудно, понякога, вземам решения
за незначителни и за съдбовни неща.
Колебая се дълго, със намерение
да нацеля безгрешната тяхна страна.
Като пясък, разпръснати моите мисли, ...
  706 
Двама пред мен се прибират от работа -
тя русокоса, той беловлас.
Май на живота са врътнали шайбата,
че много лета той я води в аванс.
Тя е с походка на млада пантера. ...
  924 
Маса, специална запазих за двама,
за мен и за моя жадуван Покой.
Соло страхувам се да не остана,
в последния миг да не бие отбой!?
Имаме много неща да си кажем, ...
  697 
Предложения
: ??:??