Спомням си дните
на радостите и мечтите
за светла красота -
това бе тя.
И за усмивката и замечтан - ...

Пролетта настъпва като малко коте
и целува вятър, и играе с дъжд.
Протяга пръсти, първо блясва в погледа,
понамества се, да се привържеш.
После драсва клечката и кълбета облаци ...

В един момент обаче телефонът му звънна и той се спря, за да го погледне. Това гласеше съобщението, което му беше изпратено:
”Чакам те във стаята си глупчо мой...!
Исках само за малко, да се държа с теб,
така както и ти с мен се държа.
Исках да те застигне за малко нещото, ...

Сред пръстена от рози пак оставаш -
око на чакрата хилядолистна и естествена.
Енергия през тебе преминава
и звук "аум" от минала вселена.
Дали ще си припомниш световете, ...

Като пролет е. В мен и навън.
Вече никакъв сняг не ме плаши!
Да - сънувам един топъл сън
и го пълня във празните чаши!
Аз съм някаква сънна върба, ...

Сънувам пусти улици,
които водят към дома,
където бяхме толкова щастливи.
Открехнати врати на стаи,
във които хората работят. ...

Студено ти е? - нося топлина,
събирана от летните лъчи.
Ако ти е тъмно ще съм светлина
и нощите ти ще превърна в дни.
Чадър ти нося ако завали ...

Бягам от предателства,
бягам от лоши приятелства,
от фалшиви любови,
от нечестността...
Дори от влюбване бягам ...

Черен петък
Празник някакъв щом се зададе,
та бил той и Свети Валентин,
търговците веднага умножават по две
задружни, сплотени, като един. ...

Отдавна телефонът не звъни.
Прелитат само нощни пеперуди.
Притихнала тъмата тайно бди
над мислите - разхвърляни и луди.
Цигарата дими и тънко свети. ...

Мога да пиша днес.
За теб.
За това, че си красива.
Жива. И добра.
Не се нуждаеш от писма. Цветя. И време. ...

Ще ми дадете думата и аз
тъй както никога, до днес, ще кажа:
със кирките градих Хаимбоаз,
в Димитровград, Волуяк-Перник – стажа.
Мазолите по моите ръце ...

АБОРШЪН Не знам дали ще дочакам електронно правителство, то всъщност и сега си е такова – виртуално, като свободен електрон, хич го няма, появява се да събере данъците и после иди го гони из магистралите... Дочаках обаче електронен рекет. Влизам възпитано в банков салон, там е по-сигурно, камери наб ...

Грохот, мъгли и безвремие
над каньона висят……..
И птици (в лудо стремление)
ужасени, в тревога пищят…
Цвърчене на твари, слънцето – пищно, ...

Она же верит, что в ракушках слышно море,
что звезды, утром, растворяют небеса,
что дождь и есть ангельские слезы,
что солнце умирает на закат.
Она такая - маленькая, чудна, ...

Колкото повече те искам
толкова повече те нямам
Разпадам се от мисли за теб
Настръхваш по кожата ми
И болиш ...

Всеки човек, преминал осъзнато през живота ни, оставя своя характерна, уникална следа, спомен, който докато сме живи свързваме само с него и с никой друг. Може да е всичко - аромат на парфюм, цветя или някаква храна, жест, поглед, песен, място, конкретен момент и какво ли още не. Ето, да кажем аз. Ч ...

Нощта вещай под призрачна луна
с какво грядущий ден ще изненада –
обида ли те чака не една,
в съня това да видиш май се пада –
флейтист на полк, ни изстрел сам не дал, ...

Къде е радостта
Нощ ! Прегръдка на времето!
Мъка!... Раздяла !... Тишина!...
Самотна луна !......
Поглед към полумрака! ...

Понякога за някога
Понякога и днес си спомням
за хубавите детски дни.
Щастлив съм щом си ги припомням,
а и дошлите с тях мечти. ...

Надигат се във мен въпроси
и чакам отговор на тях.
Мъглата ви над мен се носи
и аз не съм, където бях.
Аз чакам ясно и открито ...

ПЪКЪЛ VIII
Старият грешник. Самозванеца, необуздания алхимик, вечно търсещия, с незадоволени и болезнени амбиции да знае и да може всичко. Човека, който продаде душата си на рогатия за да се изравни с Бога. Да се съревновава с най-въздесъщото Същество, с Изначалния разум с Всесилния. Да се сравнява ...

Оплетох се с думи
в косите ти;
очите погълнаха мислите;
навярно такава играта е
на живите пъзели ...

Сега не знаеш. И сега не вярваш.
Сега ти можеш само да отричаш.
Но някога ще те настигне факта,
че никой като мен не те обича.
Ще търсиш любовта си, новата. ...

Моят красив и чувствителен мъж
сила и смелост ми дава,
топли ме с ласки, полива ме с дъжд,
в своята нежност ме сгрява.
Моето силно и мило момче, ...

Ето че дойде момент, от мен, неочакван.
Ето че надежда ми, всякаква, умря.
С обич беше пълно моето сърце,
със звезди моите очи.
Огньове, адови, гасих, ...

Първа глава
Това предградие не приличаше на останалите. То изобщо не можеше да се нарече така. Мястото можеше да се определи само по един начин-Ад, обитаван от нещастници, наказани да изкупват греховете си. Но какви грехове бяха извършили тези нещастници, та животът ги наказваше така жестоко. Сякаш ...

Изгонен е днес
от теб съборен без чест
От любовта ритан
С вярата си идва невикан
В него затворен същински, жив спомен ...

Сега е време, време за раздяла,
в такова време просто се мълчи,
а тишината тръпнеща и бяла,
заспива тъжна в нашите очи.
И няма време, време за въпроси, ...

Хей, Лебед, спри да плуваш в езерото черно,
отдолу сякаш почва да кипи,
навярно то на грация е бедно,
и няма да си Лебед вече ти

Името ми точно днес празнува,
защото православен всъщност съм.
Усмивка по лицето ми танцува,
макар да ме боли, че съм навън.
Празнуват също днеска и пчелари. ...

Любовта не е в гръмките думи.
Любовта не е в Червената роза.
А още по-малко в бутилката вино,
що пиеш и всичко забравяш.
Любовта е чувството свидно, ...

История с куче
============
Спечели смъртта. После няколко дълги години
изгубих посока и страдах без моя баща.
Бях твърде невръстна, да пия горчивото вино. ...

Добър ден
Отново си останах бездиханна,
ослушваща се, всеки миг, за звън.
Отново литна по земята странна
и идваш само вечер, в моя сън. ...

Обичай ме, любими, само това...(Трета част)
През същите тези няколко месеца, Рейна си повтаряше същото за пореден път. Отново и отново:
-Не, не...не може това да е краят...! Обичай ме любими, само това...
В момента в който Давид разбра, че Рейна се е завърнала от своето пътуване, отиде да я види в у ...

Не ща да те погледна,
защото ти си пламък!
Не ща да те обичам,
защото ме изгаряш!
Не ща да те докосна, ...