То все още рядко се вижда,
защото често един на друг завижда,
защото омразата мнозина заслепява,
защото всеки гледа сал да оцелява,
защото парите в култ се издигат, ...
Още една учебна година измина,
през която събрахме знания полезни.
Научихме се, на много нови неща....
някои полезни други не съвсем,
ще кажем сбогом на нашите учители прекрасни, ...
Надгробно слово. Тук таме сълзи.
Мълчание минута пред ковчега.
Прошепва някой: Бог да го прости!
А друг добавя: жалко си за него!
Траурният марш ще зазвучи, ...
2. Приятелско чувство
Приятелско чувство е дар за душата...
Годините наши са тук без значение,
животът е с него по-лек на Земята –
то пътя проправя ни към просветление. ...
Играем си на криеница с любовта
А, аз се уморих да не принадлежа
Целувам безжизненото ти тяло
Защото всеки път си някъде, но не и с мен
Потъвам в празния ти поглед ...
Сивотата ми се ражда в цветно утро. Ароматът на кафе, горчивина в устата.
Шарени чорапи, обути на обратно.
Ръбовете им досущ са като острие.
Разядени са тленните ми чувства.
Любов ли бе... Бленуваната утрин!? ...
Душата ми е чашката на цвете,
разпръскващо ухание.
А твоята душа е пеперудата красива.
Тя върху нея любовта отпива.
Две страсти се прегръщат извисени. ...
Косите лъчи на слънцето обагряха водата,
а патица самотна си миеше перата.
Залезът примамваше я към усамотение,
обичаше го тя и търсеше го със смирение.
Не искаше да се оставя на покоя, ...
Кажете ми поправя ли се минало,
дали конец е нужен и игла?
Парче картон, лепило за хартия,
трион и тел, пирони и тесла?
Че всяка дума, всеки миг прекаран, ...
Не намерих по-топло място от твоята гръд.
Не усетих по-силна прегръдка и по- топла от твоята плът.
Не съзрях никъде по- бистри очи и по- ведра усмивка от твоите.
Не желая нищо повече от ръцете ти вплетени в моите.
И така ще е винаги, стига само да си до мен. ...
Хвани юздите с мъжката ръка.
Сложи животът в собствени окови.
И ако мен ме няма на света.
Откривай смело пътища по-нови.
А казват някой, писано било! ...
Този влак лети през дните, а от изток грее лъч –
пред очите ми тревите пеят – шепот, стон и глъч.
Мигар кра̀сни бели птици над абѐля не летят?
Тъй прекрасни – върволици, небесата ни крепят!
Млад и силен в свят сервилен, пак пътувам тук и там. ...
Звездите – медни хлопки на овце.
Луната – куче, свито, на кравай.
Рисува вятърът в снега сърце.
Подписва обещание за май.
И зимни сенки по ъглите спят. ...
Лицето ти обхващам с нежни длани
и мълчаливо те целувам...
Такава в спомена ми ще останеш,
такава и ще те сънувам!...
А устните беззвучно ще прошепват ...
Среща в „циганското” лято...
Аз на Живота в „циганското” лято,
Жена разкошна срещнал бях веднъж-
полата ѝ бе вдигнал палав вятър...
О чуден миг!... Омаята задръж!... ...
Жива съм, макар и болна.
Какво е болест? Нима е грях?
Грехът облечен в тяло на душата,
което страда ,а душа е във възход.
Измива стъпки, направени от грешки. ...
На своя син какво ще завещая?
Едва ли ще се свърши с мен светът?
Ще му е трудно! Много трудно, зная,
но длъжен е да следва своя път!
Дали ще бъде роб на суетата ...
Морето лениво люлее вълните,
брегът край скалите е тъжен и пуст,
вечерният вятър разпалва звездите
и спомен за устни със ягодов вкус...
Луната изгрява мъчително бавно ...