На МОН хомосексуални брошури
предизвикват тревогата ни за децата.
Кои са тези министерски карикатури,
що искат да разпространяват разврата!?
Загрижени сме за моралната чистота, ...
Хвърли си баничката, Госпожа!
И не със мазни пръсти - мойта книжка!
Едва ли друга да издам ще се реша,
така че с уважение я пипай!
Държиш да даваш ум? Не я петни! ...
Две гълъбчета, под крилата скрили
парченцa животворна топлина
и в снежната виелица стопили
леда, обхванал техните сърца.
Очи в очи едно във друго впили – ...
Не могат дълго време да се укротят вълните
в очите на жена, предадена от обичан мъж.
В една самотна лодка отплават мечтите,
затиснати от камъни в чували пълни с ръж.
Илюзиите се разбиват бавно по брега, ...
Обичам те в ранното утро притваряща сънливо очи,
събуждам те, но съня те приветства обратно уви!
Сънуваш и говориш си с мене ти,
понякога получава се смешно дори.
Гласът ми те унася и пак потъваш в съня, ...
Не ме обичай! Грешница съм в бяло.
Отдавна скрих мечтите си в мълчание.
Разпръснах цялата си светлина в душата ти.
Сега лети! Небесносиньо е началото.
И нищо че е зима, вихрено – дъждовна, ...
В горещите вълни на пясъка,
две песъчинки влюбено пулсираха.
Издухвани от порива на вятъра,
се губеха, но после се намираха.
Притихнаха. Не вярваха в раздялата. ...
От „Карта̀ла“ излетяла – трън в небесната пета̀,
ти си вишна неузряла и жадувана Луна.
Аз те пиша в кръгозора на съня и на деня,
страстно дишат тези хора, като пролетни цветя…
Днес в града се случи чудо! Изгоря самият град, ...
Започваш със червено-бяла прежда,
закичена за здраве и любов.
И сетне дните твои се нареждат,
един след друг със мощ на порив нов.
Понякога си мразовит и снежен, ...
Крилати бели коне посещават съня ми.
Силни, волни и диви.
За къде ли толкова бързат?
Развели във вечността свойте гриви.
По-бързи от вятъра, рият с копита. ...
Защо неправдата във този свят цари...
защо изчезнаха добрите хора!?
Къде остана човешкото, боли...
от пошлост неразбрана.
Днес никой не иска истината да научи... ...
Вратата към раздялата отварям.
Сърцето ми усещам как се пръсна.
Но ще се справя, аз не се предавам,
ще бягам, докато не те напусна.
Предупредих те, ти не ми повярва, ...
Дори да нямам куче... Бих го кръстил "Бяс"...
То диво щеше да е... И премерено приятно...
И моята порода е такваз...
Дали човекът куче е... или обратно?!
Защо богати с разум, ала мерзки зли... ...
Времето за което се ражда един човек,
Времето за което умира един човек,
Времето за което спасяваш човек,
Времето за което се влюбваш.
Не, това не става за миг, ...
Не искам да звучи банално.
(Всички пътища до теб ще извървя).
Посланието ми все ще бъде силно,
а в очите ти - поредната сълза!
Дори когато легна на легло, ...
Веднъж ме заговори тишината,
познах я, беше мила и добра,
гласът ѝ – сякаш шепот от реката,
но в него се долавяше тъга!
И тъй, заслушах се в словата: ...
Обитавам малка кибритена кутия,
четири стени и прозорец-често в ъгъла се крия.
Не допускам чужди хора, нямат място тук,
царство на мизерия, миризма на боклук.
Ключалката ръждива не пропуска светлина, ...
Насън, или наяве, мила моя –
в разхвърляни дилеми, в тих въпрос –
ти вечно ще разплиташ на покоя
косите дълги с цвят на абанос.
Ще си причина в стих да се усмихна, ...
Проблясват в мекотата на сумрака
трептящи в кандилата светлинки.
Изплува образ и открехва се вратата
към най-далечните небесни висини.
Гори кандило, кехлибарно свети ...