„На Рая, дето всяко бреме снемат,
желайш ли славата да видиш сам,
ръце по-чисти тебе ще подемат...” - „Ад" - Данте
Не е за егоистични хора добротата,
трудът ще бъде хвърлен, ...
През девет планини със гръм пристигам,
внезапен, подивял и огнедишащ,
по теб – простряна като жадна книга
най-хубавия стих за да напиша.
С перо от нощни устни да извая ...
Мравунякът - човешкият ни род -
все някога от тежест ще се срути.
Земята майка следва своя ход...
За нея хората са „тутти фрути”.
Не помни тя такава суета ...
Къде съм? Какво съм? Защо съм?
Дали тук съм или в Безкрая?
Дали звуците чувам от Рая
или Адът леден опитвам да опозная?
Защо се съмнявам дали съм щастлива? ...
Ден като нощ, дъждовит и щастлив,
по прозорците стича се, като ручейче жив.
На перваза поляга в права черта.
Равносметката слага в ляво, в гръдта.
Пътят му – с много завои, път до върха, ...
Разкъсах дрехите си в утрин луда,
разкъсах и душата пуста в мен.
Не изтърпях обвивката и́ груба,
дори до безсъзнание сломен.
В ума ми се разбиват сто камбани ...
Когато клепачите тегнат в безсъние нощем,
отново се вкопчвам в неизречени думи.
В тихите стъпки на избледнели следи.
Лутам се в пясъчни замъци и търся
незалостени врати. ...
Китайска капка тялото пронизва
и всичко разрушава вътре в мен.
От размисли душата ми подгизва –
в неистов гняв на мрежите съм в плен.
Не е виновен никой с чуждо име, ...
Аз цялата съм снопчета тъга.
Превързва ги в букет далечината.
Ако не се взривя, не се взривя сега,
ще ме прегърне пакосникът вятър.
Напусто се оглеждам нежно аз ...
Повиках те от тъмната си бездна,
в която бях затворник на смъртта.
Яви се ти и с любовта превзе ме -
едно дете с неземна чистота.
Възкръснах от косите ти вълшебни. ...
Ех, живот, все не ми е по мярка добрата ти риза
на райе от ребра, през които тревата расте.
Със Адамова кост небосводът е вечно пронизан
и звездите му дават на всяка минута отчет.
Ех, живот! Ти къде без сърцето ми пламнало беше? ...
И през зимата може да се случи -
пътникът да спре пред твоята врата.
Ако е ангел - ще носи светлина
и твойта доброта ще се отключи.
Да срещне тебе - дълго той е чакал. ...
Нощта огъва сребърни вихрушки
пОнесени на ангелски криле,
и зВън камбанен, в снежния си плен,
оттАтък на стъклото е зашушнал.
Гори огнище, топлото наужким ...