Не разбирам живея ли без корен, без стебло.
Растящо цвете без листа и цвят под стъкленица суха.
Изглеждам грозно – въже от тръни намотано на кълбо,
съзнанието ми изгнило, а душата – куха.
Сълзите ми се раждат бързи, едри и горещи капки. ...
Тази нощ е изящна — дълбае в очите ми стигма.
Наедряла луна ме следи и по покрива крета.
Пожълтява небето, невинно съня ми достига
и прилича на къща с прокъсани звездни пердета.
Тръгвам смело след спомена, кривнал в най-късата пряка. ...
Животът е твоя игра на Земята –
за двама актьори – мъжът и жената.
Романтика има, но има и драма –
играй с правилата по твоя програма!
Допуснеш ли грешка, търпиш наказание – ...
Понякога не съм жена, а Време...
Ефирно трептя през пространството
докато не се завърна при теб...
като късно Слънце...
и всеки сърдечен удар на тишината ...
Прегръдката на живота
Близнаците се родиха в шестия месец . Лекарите не вярваха да оцелеят. Момченцето наддаваше килограми. Ала момиченцето - трудно поемаше храна и отпадна. Акушерката разбра, че края наближава и реши да се сбогуват. Постави ги в един кувьоз. Тогава момченцето прегърна с ръчичка сес ...
От транс душата сякаш има нужда –
да следва жадно своите мечти.
Не друг, самият аз не я събуждам,
че тя без жал ще ме изпепели.
Мечтите други са ми, не са земни, ...
Заупокойна песен да запеем ние с теб
и да чувстваме бича в сърцата тъмни,
и да виждаме препълнени очи с лед,
догде душа се с ужас ненапълни.
И когато слънце галещо докосне ни лицата, ...
Товарен влак през шарена каруца,
така през мен минава всеки ден.
Разстроена цигулка пак скрибуца.
Как само мразя този стар рефрен!
Огромен ледоход в сърцето плува, ...
На изпит по Приятелство не късат.
Когато спре въртежа си Света
разбираш кой до теб е - кой го няма!
И въпреки, че в мене зее рана,
ако Приятелството е хавлия за крака ...
Врата не е отключвал никой тук.
Звездите през прозорчето надничат.
Приклекнала, луна преде памук,
а в пазвата ѝ времето се стича.
И виждам баба – нейните ръце ...
„…спомени бухнали като лоза.”
Петя Дубарова
Ще те целуна в очакване, ръцете ти
да ме обгърнат, като бухнала лоза,
да се изгубя в прегръдката на леторастите, ...
Спусни косите си любима,
по тях до тебе ще се изкача,
и шепнейки по пътя твоето име,
една звезда ще падне във нощта!
Ще се роди дете и извор ще избликне, ...
Когато видиш в мене мрака,
не се спотайвай, докато отмине.
Не отминава. Кротко чака
и вътре в мен не спира да го има.
Когато в тъмнината се прелея, ...