Стихи и поэзия — любовная лирика, красивые и короткие стихи | Откровения

Живот назаем 🇧🇬

Животът е загадка неразкрита,
безкрайна битка между да и не.
И не е грозна истината скрита,
създадени са хората за грехове.
Нима е грях до края да се бориш, ...

chrisy26

Поэзия » Философская

2K 5 5

Със мен, но сама... 🇧🇬

Убих последната надежда,
че бих могъл да съм обичан.
Такъв, със дефицит на нежност.
С уплашена любов на срички...
Звездите колко още да броя, ...

diesto

Поэзия » Любовная

955 7 1

Приказки за нас - През драматургията на момента 🇧🇬

Изтръпнал съм, като ловец,
напъхан в овча кожа.
Подскача покрай мен щурец.
Надушва някак ножа.
Не той е страшен, но уви, ...

линасветлана

Поэзия » Другая

896 5 6

Утре е късно 🇧🇬

Вечността понякога е кратка
И трае няколко години
Затова обичайте се днес
Че може краят да е близо
Недейте да мечтаете за утре ...

iliqnakzkz

Поэзия

1.2K 1

По света 🇧🇬

нека тегли се
на злото по света чрез
Любовта черта

rhymefan

Поэзия

720 1

Нашата есен 🇧🇬

И отметнала златна коса,
безсрамно разголила рамо,
като влюбена зряла жена
Есента е изпълнена с радост...
Прегърни ме, ръката ми дръж, ...

izi55

Поэзия » Любовная

1.2K 11

Спокойна съм 🇧🇬

СПОКОЙНА СЪМ
Опитах се и аз, на никому неизвестната,
да пиша за истината, правдата, мира,
но не погледнах вярно в неизвестното,
повярвах в хората и ето, отново „греша“. ...

NadeBo

Поэзия

757 1 1

Животът трябва да е колебания 🇧🇬

Издишване и вдишване,
живот или пък съществуване?
Един атавистичен страх,
рефлекс от пещерите в мрак.
Животът трябва да е колебания, ...

СветланТонев

Поэзия » Философская

863 1 7

Писмо (3) 🇧🇬

Аз крача самичък сред мрака...
прегръща ме дяволски студ...
а вярата в мене угасва...
превръщам се в движещ се труп...
за похода нужни са двама... ...

Адриан

Поэзия » Философская, Другая

1.3K

*** 🇧🇬

Никога
не разговаряха
помежду си,
за да не признаят,
че се обичат ...

goredoly

Поэзия

626 2 2

По Ошо 🇧🇬

Дали и Бог си има мечти?
Дали и той като нас скърби?
Сътворил е Вселени от прашинки
а домът негов никъде не е.
Бог не знае липси, ...

Samadhi

Поэзия » Философская

957 2 4

Контролиране на чувствата 🇧🇬

Приличам може би на къса свещ,
отдавна тихомълком догоряла.
Щом залезът бе пищен и горещ,
безкрайно тъмно е преди раздяла.
Отиваш си. Така е най-добре. ...

yotovava

Поэзия » Любовная

871 5 9

Още ли ме обичаш 🇧🇬

Ако решиш, с тишина да заключиш
към мен любовта, в сърцето си ледено.
Тогава отнякъде ти ще научиш,
че моето, от друга жена е намерено.
От нея ще чувам думите чакани, ...

perfanov

Поэзия » Любовная

731 1 1

Нощта, в която очите ми бяха сухи 🇧🇬

Любов... Дали е истина това,
което чувствам? Дали сърцето
си готова съм да посветя
безусловно и сляпо на него?
Или самотна съм просто отвътре ...

Сара-Хъстлър

Поэзия » Любовная

1.8K 2 3

Вълшебствата се случват 🇧🇬

Там някъде в далечния безкрай -
вълшебствата се случват...
и запленена от тази звездна красота
душата ми се пълни радостна позлата.
Вълшебно е!И тъй красиво и радостна ...

Izumrudkata

Поэзия » Другая

941 3 12

Лъч 🇧🇬

В тъмната стая лъч се процежда,
що за чудо ще е то?
Разни сенки по стените подрежда
в нежни отблясъци сто...
Душа се тихо вълнува, ...

ralica_p

Поэзия » Любовная

1.4K 2

Герой на нашето време 🇧🇬

Героят на нашето време,
във всеки от нас е стаен,
седи си и кротко си дреме,
докато не бъде роден.
Надеждата щом се изчерпва, ...

sensors

Поэзия » Гражданская

848 1

Безплътност 🇧🇬

Безплътност,
обземаш ме, когато
усещането, че съм жив
изтича през пръстите
и струните в брилянтни звуци, ...

cosigin

Поэзия » Свободный стих

1.1K 2

Вино и лед... И щипка мъгла 🇧🇬

Той сваля шала -
коприна -
долавям уханието -
цъфнали рози -
и се усмихва - ...

teodoralindemann

Поэзия » Белые стихи

1.4K 3

Писмо (2) 🇧🇬

Ти би ли могла да ми кажеш...
аз как ще се справя с това...
до мен няма вечно да бъдеш...
сам трябва напред да вървя...
зад мене разпада се всичко... ...

Адриан

Поэзия » Философская, Другая

1.2K 2

Любов ли е? 🇧🇬

Любов ли е това, дето кара
сърцето да изгаря, или е просто надежда.
Надежда, че всичко може да бъде по-хубаво
и по-добро, когато има с кой да го споделиш.

ПоляНиколова

Поэзия

715 1

Сутрин има роса 🇧🇬

Песенно проскърца под въздишките
листче, недокоснато от вятъра,
в тежките им мисли се засилваше
танцът му под стъпка бяла, вяла.
Искаше да стъпи на прозореца ...

limeruna

Поэзия

1K 4 5

Аз искам да съм .. 🇧🇬

Никоя любов не е толкова голяма
че да надживее самотата в хората,
и да прокара пътища там където,
строят се непрестано телени огради,
.. да говори с непознатите като с приятели ...

living0things

Поэзия

991 1

Когато кръвта проговори в сън на забравено минало 🇧🇬

Една нощ аз избягах в гората
решил бях да търся самодивска целувка
да посрещна с нея зората
или да сменя съня със преструвка.
Но какво аз тогава видях... ...

kokolinna

Поэзия » Другая

861 1 4

Различна 🇧🇬

Аз съм буря, ураган, вълни,
Непосилно е да ме догониш,
Не ме привличат предмети и пари,
Не се опитвай тях да ми предложиш.
Не съм като другите жени, ...

silent-heart

Поэзия » Любовная

1.5K 1 2

Вeтрe... 🇧🇬

Какво си ти?! – немирно-волен въздух,
решил платната земни да надуе?
От запад ли ще дойдеш или изток –
изпъваш клони и дървета брулиш!
Косите ще разрошиш на момиче, ...

dansyto

Поэзия » Пейзажная, Другая

1.1K 3 7

Почти есен... 🇧🇬

Все още чакам истинската есен.
Онези гъсти, приказни мъгли,
които някак си навяват вечност,
на непрогледен мрак в душата ми...
Но... лятото не си отива още, ...

diesto

Поэзия » Любовная

762 2

Остаряване 🇧🇬

Тъмнеят моите очи.
Белее младата коса.
И сладкото ми май горчи.
Не са сълзите ми роса.
И болки имам тук и там... ...

koli4a

Поэзия » Другая

630 1

Без 🇧🇬

Избрах едно сред безброй цветя.
Гледам го през сивата мъгла.
Уханието докосна ме със светлина,
направи ме роса и отлетя.

Емосъм

Поэзия » Любовная

781

По-хуманно отношение към инвалидите 🇧🇬

В нормалните страни, мило дете,
за човек, що не може да се движи,
обществото старателно се грижи,
включително и патриотите,
но не е така, уви, у нас, ...

hcs

Поэзия » Гражданская

786

*** 🇧🇬

тъмно мрачно и потискащо време
а в мен слънцето пече
къде изчезна дявол да го вземе
ела да си играем на море
на лунна светлина да пориме вълните ...

Всемнелюб

Поэзия

637 4

Потребна съм 🇧🇬

Когато този свят за чувствата е тесен,
открадвам си от охлюва черупка.
Приятел тръгва с мен, прегърнал песен.
Боли сърцето. Тихичко, но тупка.
Когато облак сив за мене тихо плаче, ...

Patrizzia

Поэзия » Другая

2.7K 23 31

Неотлъчно 🇧🇬

НЕОТЛЪЧНО
Още в полусън след смъртта си,
в бледото ми нямо съществуване,
те видях, коленичил в скръбта си
от нашето тайнствено сбогуване. ...

NadeBo

Поэзия

565

Слънчеви несгоди 🇧🇬

Заизгрява Слънце, заизгрява!
Втурна се по спящото планинско перило,
търкулна се към долината,
изперчи се над мъглената смес.
Излъскано до блясък медно копче, ...

MisteriaVechna

Поэзия » Пейзажная

807 1 2

То 🇧🇬

Да преболедувам и теб, съдба ми е.
Засега се прощавам със смъртта си.
Мъката разсънваща дълго и напевно
ще се разлива във времето протяжно.
Защо са срещите, щом ще има и разлъки? ...

Samadhi

Поэзия

718 1

Свекърва. Не всичко е такова, каквото изглежда... 🇧🇬

Сега ще ви разкажа аз, за мене!
За мойта младост и за моите мечти.
За трепетите във сърцето, за надеждите...
За всичко, що дерзаех, но уви...
Отраснах в хубаво семейство. ...

poisonivi81

Поэзия » Оды и поэмы

1.2K 1

Веселите приятели 🇧🇬

Дъжд отвънка преваля, нацъфтели са цветя:
макове червени, метличини засмени.
Слънцето изгряло и от дъжда роса,
като бисерни сълзи по цветенцата блести.
Дядо Охлювчо засмян, с къщурка на гърба, ...

Maryroj

Поэзия » Для детей

1K

Очи 🇧🇬

Болката в твоите очи
пари нощите будни.
Горят устните нецелунати,
подути от събудени спомени.
Снимката стара на стената виси, ...

Ve2666

Поэзия » Любовная

1.1K 3 7

В плитчините 🇧🇬

На подводни скали се натъкна животът ми.
Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф.
И се влачеше дрипав край моите бордове
на реката зеленият шлейф.
Но разнищваше вятърът кръпките сприхаво, ...

pastirkanaswetulki

Поэзия » Философская

2K 5 13

Притихнало 🇧🇬

Танцуват небесата под крилата им,
а синьото припява в тон мажорен,
отиват си, отиват ни...
Ех, птиците,
да можех с тях да литна, да съм спомен. ...

plami_lazyr

Поэзия

1.3K 3 3

Стихи и поэзия современных авторов

Живот назаем 🇧🇬

Със мен, но сама... 🇧🇬

Приказки за нас - През драматургията на момента 🇧🇬

Утре е късно 🇧🇬

По света 🇧🇬

Нашата есен 🇧🇬

Спокойна съм 🇧🇬

Животът трябва да е колебания 🇧🇬

Писмо (3) 🇧🇬

*** 🇧🇬

По Ошо 🇧🇬

Контролиране на чувствата 🇧🇬

Още ли ме обичаш 🇧🇬

Нощта, в която очите ми бяха сухи 🇧🇬

Вълшебствата се случват 🇧🇬

Лъч 🇧🇬

Герой на нашето време 🇧🇬

Безплътност 🇧🇬

Вино и лед... И щипка мъгла 🇧🇬

Писмо (2) 🇧🇬

Любов ли е? 🇧🇬

Сутрин има роса 🇧🇬

Аз искам да съм .. 🇧🇬

Когато кръвта проговори в сън на забравено минало 🇧🇬

Различна 🇧🇬

Вeтрe... 🇧🇬

Почти есен... 🇧🇬

Остаряване 🇧🇬

Без 🇧🇬

По-хуманно отношение към инвалидите 🇧🇬

*** 🇧🇬

Потребна съм 🇧🇬

Неотлъчно 🇧🇬

Слънчеви несгоди 🇧🇬

То 🇧🇬

Свекърва. Не всичко е такова, каквото изглежда... 🇧🇬

Веселите приятели 🇧🇬

Очи 🇧🇬

В плитчините 🇧🇬

Притихнало 🇧🇬

Очередь