Донеси ми любов. Донеси топлина.
Когато те видя, тъгата забравям.
Студена без тебе пак е нощта.
В ръцете ти само за миг се стопявам.
Донеси ми любов. Донеси топлина. ...
Наздраве ми кажи... И да полеем.
Тя, нашата, се свърши. Като гръм
през лятото разтресе ни. Не смея
да кажа, че съм твоя. Не. Не съм.
Сънувам друг. Докосвам го със мисли. ...
Аз ли бях прекалено наивна?
Ти ли беше изкусен лъжец?
Що' не спрях този флирт отначало,
а отчаяно влюбих се в теб.
Все повтарях – почти невъзможно е ...
Пленявай, ранѝ ме, стопѝ ме до дъх!
Снижи ме до пепел и дяволски знак...
Жесток си, но сладката болка е връх,
на който разливаме пламъци в мрак.
Бъди ми художник, а аз ще съм свян – ...
"Да бъдеш или да не бъдеш" вечния въпрос,
посрещам и изпращам по-често като гост.
Отговори търся вече от живота,
но смисълът изплъзва се като фалшива нота.
Може би във добрината в малката услуга, ...
/ Посветено на една непозната позната… /
Има ги все още на този свят…
Тихо по свойта пътечка вървят…
Нямат черти изключителни
нито лица възхитителни. ...
Поетът срещна случайно поетеса,
позна я по погледа и замечтан.
Жена обикновена, дребна, не контеса,
с очи той срещна погледа и прям.
Очи красиви, като две звезди в небето, ...
Децата ми пораснаха големи
и всяко от тях в своя път върви,
и всяко чопли само свойте теми,
и всяко в своето квадратче се мори.
А аз самият боря се за всички ...
Дълго, дълго чаках да ми пишеш.
Често в мрака с мисълта за теб
гледах снимката ти със въздишка,
галех твоя мъничък портрет.
Не вярвах, че ще свърши любовта ни! ...
Във моят свят разправят, че е странно
и птиците в небето си говорят
и слънцето с лъчите, несъбрано
понякога със облаците спори
дали по тялото ще те изгаря ...
За този свят въообще не ме е еня.
Дали ще свърши утре, аз не знам.
Но ако свърши, знам, ще се оженя...
за слънцето. И пак ще се спася.
А ако слънцето велико, силно ...
Той имаше крехка мечта отначало.
Запретна ръкави и каза си ,,Старт!’’.
В очите му блесна, величествен, Арнолд,
в сърцето му пламна огромен пожар.
Той имаше крехка мечта отначало, ...
Искам завивка широка и дълга
дебела и топла, усукана около мен.
Искам да може да скрива ръце крака и теб
да тежи и унася в тъмните доби
разум и тяло, днес и утре ...
Когато ме прегърна, се почувствах вълшебно...
Побърках се, сякаш горя...
Може би, бе илюзия на нещо нередно...
Признавам си, не мога да ти устоя...
В съня си, те видях отново... ...
Отново самотен се лутам в нощта
и търся утеха във всяка звезда.
Небето спокойно вика, зове
и бавно ме дърпа със студени ръце.
Къде ли сгреших? При кого ли е тя? ...
От всеки стих във моето тефтерче
надничат болки, радости и срещи,
зачеркнати от мен отдавна вече,
но още мои – живи и горещи.
С гумичката яростно ги трия – ...