Стихи и поэзия современных авторов
Следобед 🇧🇬
Не успях в тоя пламнал от слънце
следобед да окъпя душата до блясък!
Как искряха в стъклата очите на дявола,
ослепявах от тях и не знаех коя съм... ...
Празна 🇧🇬
Дебна светулки из мрака.
Привидно блажено усмихната,
душата притихнала... чака.
Погалих изстинали залези - ...
Мечта 🇧🇬
щом моят ум е собственият ми палач,
към теб не дава да съм устремена,
и всичко, което съм обичала,
потапя в здрач. ...
Българи 🇧🇬
незнайно дълъг път е извървяло.
Начало славно, а краят жалък,
и днес се бори за следващия залък.
Във таз борба страшна ...
Може ли с теб? 🇧🇬
и да гоним лунните цветя?
На стените да окичаме сезони
и в очите си да търсим наши небеса?
Може ли в полето да се борим ...
Нов прочит 🇧🇬
стихии помитащи всяка надежда.
Пристъпвайки тежко житейската зима,
нечакана идва и мрачно поглежда.
И всичко във нас до премръзналост плаче. ...
Кладенец 🇧🇬
издялан с камъни масивни.
От вътре пеещ водоскок,
привличащ жадни и безсилни.
Навеждам се... и светлина ...
С теб 🇧🇬
Жилава пръчка съм...
Нищо не струват
ни коне триста - яхнати,
нито пък - някакви дяволи. ...
Сам 🇧🇬
едва изгря сребристата луна,
горят очите и текат сълзите,
но не разбрах аз нейната тъга.
И тъй небрежно, седнах аз до нея, ...
Социален проблем 🇧🇬
На тротоара плаче този онеправдан индивид.
Напразно надява се на някаква милостиня.
Ние често забравяме за родината кат светиня,
какво остава за болни, бездомни и сакати. ...
Това ли искахте в осем'сейдевета 🇧🇬
прииждащи без повод и без ред.
На петдесет узнаваш с изненада,
че орган е не само "стърчащият отпред".
Шкембета, бъбреци, сърца, далаци ...
Езичник... 🇧🇬
Не искам дом спокоен
да бъде Любовта,
не ме превръщай в спомен
останал след нощта!... ...
Монолог на "Наблюдателя" 🇧🇬
> По всичко личи, че онова,
>
> което си е проличало досега
> ...
За смисъла и още нещо 🇧🇬
а и смъртта му бе приятел.
На чашка канеше я вечер –
той знаеше и без гадател,
че скоро любим ще й стане. ...
Днес 🇧🇬
които нямах
и очарована от разочарования,
които не очаквах.
Днес... ...
Лястовици бели 🇧🇬
отлитат като лястовици бели,
улисани в сиво ежедневие,
не виждаме посоката къде е.
И питаме се заедно защо ли, ...
Среща ... 🇧🇬
самотник някакъв срещнах да крачи,
без нищо вече останал -
загърбил живот, надежди, мечти,
но с душа, неможеща вече да плаче, ...
Вместо молитва 🇧🇬
не бива да се вкореняваш в тази плът
не се живее с нея никак лесно
щом мерне хоризонт тя хваща своя път
от гривата на страстна нощ ...
Каквото погаля, то... се разваля 🇧🇬
мисля си, че съм поет,
и че Димчо Дебелянов
ми е първи братовчед!
Вечер пиша за гората, ...
Опит за песен 🇧🇬
моя малка чучулиго!
С песен ме сгрей,
че топлина ми не стига...
Сърце ми премръзна ...
За Бенковски и неговата чета 🇧🇬
Заклели се пред кръста и камата,
очите им - възторжени горят
Родината поробена и свята
да освободят или да умрат! ...
Пълзящи въпроси 🇧🇬
щом не мога да летя?
По житейското поле,
липсват дъхави цветя.
За какво са ми ръце, ...
Като 🇧🇬
и го боцкаш, мира му не даваш.
Ту открадваш всяка моя мисъл,
ту без дъх внезапно ме оставяш.
Във окото ми - като прашинка - ...
Чуждото завинаги спохожда 🇧🇬
за когото сухи са очите,
мрачно е небето като пропаст,
скрила в дъното лицата на мечтите.
Няма кой внезапно да извика ...
...... 🇧🇬
сдържан и неизречен;
диво презрение
в ярост облечено.
Демоните на душата! - ...
Пеперудка (Лина) 🇧🇬
Отново плачеш ти,
но защо не разбирам
за глупаци сълзи проливаш!?!
Не е честно така ...