Стихи и поэзия современных авторов
От толкова, толкова време 🇧🇬
събуждат се за нов живот,
напират страстите изстинали,
изливат се във смисъл нов.
Сподавен стон, самотен вопъл, ...
За всичко неизречено 🇧🇬
Какво да пиша в късните недели..
За любовта, която ми горчи?
Омръзна ми да пиша за раздели.
Омръзна ми да пиша, затова ...
Ако... 🇧🇬
... трева ако бях, щях да остана зелена и жилава,
опъната струна на цитра, и вълчият вой да е химн...
... река ако бях, гордите камъни с жива вода
ще обливам; докато ме има, да искат да пият от извора... ...
....... 🇧🇬
сред ангели и светлина
аз искам да умра.
Заровете ме във облаците -
скрита зад безкрайна синева ...
Заключено сърце! 🇧🇬
нека да съм нов човек.
Да не чувствам;
Да не обичам;
Нека всичко свърши, ...
Eсенен хербарий 🇧🇬
и ще забравим, че издишвахме любов,
макар и в сънища,
че твоя дъх и моя бяха пътища,
отвеждащи към другите реалности, ...
И днес са, и утре... 🇧🇬
Смехът им е песен и плач.
С криле на комети отлитат...
и кацат в лилавия здрач.
През сини простори се носят... ...
Лунна светлина 🇧🇬
или мъглата грозна спира я?
Дали все пак път намира към сърцето ти
или зла прокоба пречи ù?
Но на сутринта очи ще отвориш ...
Вишнев цвят 🇧🇬
Как божествено целуваш,
сякаш вишна разцъфтява!
Колко искрено жадуваш…
Любов за пролет възвестява! ...
Да поставиш началото 🇧🇬
Имаш късмет и се скриваш зад някаква будка.
Но все пак събираш смелост и на другия ден,
чувстваш се силен и дори малко променен.
Изливаш чувствата си така таени с години, ...
..... 🇧🇬
се извиваше от края
на безкрая до дъното
бездънно на океана;
и Движението-време ...
Фар 🇧🇬
варосан от солта и сляп от нея,
с тояжка-лъч почуква в пустотата,
с която от години тук живее...
Но вече никой не го съжалява. ...
* * * 🇧🇬
дори не го харесва
не го и мрази
а гори.
изгаря цяла като факла ...
Нима 🇧🇬
а слънцето крещи от злост?
Че искаме да правим сделки
със собствения си живот?
Бутилката със вино свърши, ...
Устрем 🇧🇬
перото как да не пресъхва,
да трепва от житейска одисея,
въздух живителен да вдъхвам.
Аз себе си измамих да живея, ...