Ти моя обич топла, есенно красива,
не скривай поглед иззад спуснати коси,
от девет кладенци вода ми донеси
и докажи, че лудостта си ми отива.
Щом падне нощ сърцето ми така унива ...
Можеш ли да видиш болката зад тази светлина,
зад усмивката, която все слагам през деня?
Тя крие тайни, рани, тежки от брега,
и всяка нощ ме дави в мрака на страха.
Можеш ли да върнеш времето изгубено, ...
Красива външност стилен грим,
навярно в този вид ще ме обича.
Звезда изгряла от известен филм
на нея подражавам и приличам.
Коя съм всъщност и какво ценя, ...
Щом „триста келеши тормозят държавата“,
а тя и с един не може да се справи,
тогава какъв проблем има
ние, народът, да засучем ръкави
и с голи ръце да ви ги изловиме- ...
ЩЕ ПОТЪНА В ЗИМАТА И АЗ
... чесън на дебели бели плитки висне си под стария сачак,
баба кътка гладните си фитки – кълцан да кълват царевичак,
дюлите събира – и реди ги в древното калаено котле,
дядо смъква двете тежки ритли и разпряга кроткото осле, ...
Морето ми е чисто и красиво
и се разхожда вътре нейде в мен,
вълните му от стихове разливат
денят ми в багри есенни роден.
Морето ми е жълто като круша, ...
Върви октомври сам и птичата му свита,
над него за последен път сега лети.
Ноември идва тихо и за пътя пита,
извадил тръните от босите пети.
Октомври няма своя улица и къща, ...
ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА
Косерчето под сачака чорли старата асма.
Мама сигурно ме чака да се върна у дома.
Тати пак кади на пруста пръстената си лула.
Сурка се по сура фуста откъм хълмите мъгла. ...
Септември е букет от цветове,
които се превръщат в чисто злато.
Светът въздъхва, леко уморен,
прощава се с последните моменти лято.
Днес слънцето стои на кръстопът - ...
Сключвам я в дланите. За молитва.
Бавно нареждам я. После литва.
Малката болчица. В думи скрита.
В мисли облечена. Нека скита.
Толкова земна. Чак натежава. ...
Хейтър, брат, защо мразиш света,
С душа черна, като мъгла през нощта?
Криеш ли в себе си болка, тъга,
Или просто обичаш да слагаш белези и обиждаш просто ей така?
Злобата ти блика, като поток горчив, ...
Да си поплача тихичко сред мрака,
да, вън е светло но сега съм сам.
Бях писал някъде, че аз не плача,
ала сега не знам, не знам, не знам.
Напират сълзите в очите тъмни, ...
В гора дълбока пълна с цвят
Аз гледайки в небето виждам тъмен мрак
И страх изпитвам аз вроден
От тъмното, нощта и тъгата в мен
Мъгла дълбока вдига се в гората ...
И я няма и я има, като полъх, като щрих,
есен е, в сърцето – зима. Между бих или не бих.
Стиховете ми – стотици. Моята любов – далече
всичките среднощни птици с мен тъгуват всяка вечер.
Ласкава съм или щура, нота звънка в твоя сън, ...
Ние хора ли сме, или зверове,
дете бедното коте уби без жал!
От малък кат обхванат от бесове
доказа, че сме потънали сред кал!
Други деца наблюдавали безучастно ...
Бъди до мен във мойто вдъхновение,
когато вая твоите черти
по- хубави от пролетно видение,
по-розови от моите мечти.
Не пропилявай времето за нежност. ...
Обсеби ме омразата, а бях
преди лъч слънчев в черния ни свят,
но постепенно този мазен мрак
с лицето на пореден психопат,
с оковите на ежедневните лъжи, ...
Губя се и после се намирам
в най-тихото угасване на залеза,
спомени на снопове събирам
и трупам в натежалата си пазва.
От скрижалите на всяко пълнолуние ...
Добре си ми е там, сред нафталина,
сред книгите ми. Тиха и добра.
И няколко столетия да минат,
рода човешки как да разбера?
Добре си ми е с музиката само. ...