Стихи и поэзия современных авторов
Видение 🇧🇬
и много, много пеперуди,
и нощ под плачеща върба
и лебед, плаващ във съня ù...
Видях изгубено дете, ...
Какво мечтая 🇧🇬
какво мечтая, как и колко.
Събирам думи по паважа,
усмивки и цветя от болка.
Ще разберете, вярвам, вие, ...
"Поет" 🇧🇬
"Поет"
Влезе в схватка със своя стих,
като на решаващ световен тепих
и яростно се забъхтаха взаимно. ...
Виланели в бара (дует с Layla) 🇧🇬
Седем халби тъмна бира...
Тоз въпрос ще ме влуди:
с колко зор ли ги събира?
Някой май ще колабира... ...
Искам само толкова 🇧🇬
Нека усещам силно, че те има.
Дори да е отчаяно безумие
и болката живота ни да взима.
Сърцето в пепел да се разпилее ...
Трампа 🇧🇬
си направих аз години
под тези
блеснали пространства сини.
От тез ...
Средство за живот 🇧🇬
Не разбирам как така
дъхът ми спира, щом не си до мен.
Мисля си, че ще умра,
ако теб те няма в моя ден. ...
Жена 🇧🇬
Аз и неканен ще дойда в съня ти
със много нежност да те събудя
и от ласки до днес непознати-
от Любов и от страст ще си луда... ...
Споделено 🇧🇬
която люлее Космоса.
Пустуш и мълчание си, Боже!
Зад избора е Изборът на Бог
да има избор. ...
Пробуждане 🇧🇬
по пътя си към тебе се загубих
и бъдещето си с това погубих.
Дългът към другата ни раздели…
Лъжливо бе, но бе така чаровно, ...
Размисли 🇧🇬
когато Дявола е в нашата душа!
Аз знам, че е така от памтивека,
но трябва ли с това и аз да се теша?!
Тук всеки те разглежда като плячка ...
Природен закон 🇧🇬
С годините косите побеляват.
Мъдростта раздава светлина.
Сянка бледнее в душата,
спомени често се връщат с тъга. ...
Сам 🇧🇬
“Съдба, не може тъй...”
Агрипа д`ОБИНЕ
Странно, но моят живот си отива без мене
и ме зарязва сред път... или може би вече към края; ...
Еавтонтиморуменос-чета 🇧🇬
по цялото ми тяло
оставят кръвни очертания
издишват ме и пускат
в мен изгнилост ...
* * * 🇧🇬
което не можеш да ми дадеш,
не ми обещавай това,
което ти е трудно
да откъснеш от себе си, ...
Прозорец между мене и септември 🇧🇬
и гледката закри с крила.
Рамкира всички тъжни поводи
със тясна ивица вина...
Щом чукна с клюна по стъклата ми ...
До Задушница 🇧🇬
вечер пришил с нескопосани ръбове.
Тия недели са само за живите,
мъртвите тръгват по мръкнало в събота.
Дрипаво тлее небето от въглени, ...
Нашето време 🇧🇬
днес трудно всеки диша.
Човекът не спира да копнее,
но дълбоко е затънал в киша.
Хората приличат повече на своето време, ...
Спомен за лятото 🇧🇬
Крадешком хвърли поглед към своя часовник –
да се сетя, че аз съм му тука на гости,
че съм – как му се казваше? – просто летовник.
За броени минути изстина морето – ...
Неплачеща мъка 🇧🇬
Страшна е тази неплачеща мъка -
дълбоко, дълбоко в сърцето скрита,
за гърлото стиска с желязна ръка,
в ужас изгаря, на части разплита. ...
Морето живот 🇧🇬
се погледът простира.
Но неизвестно как,
небето плавно слива
се с падащия мрак. ...