До гуша ми дойдоха много хора.
Не искам да се срещам вече с тях.
Настъпи в мен Сезифовска умора...
От тия хора и аз остарях!
Общуването ми със тях бе мъка. ...
Обичай ме, каквато съм, такава,
без много обещания за вярност.
Звездите без друго ги познавам -
безброй увяхват в бялата ми ваза.
А аз? Аз от нищото се случвам ...
Отново се нося като вятър в пустошта,
търся сърцето си, заровено в пръстта.
Искам да го открия,
за да мога чувствата си да скрия.
Поглеждам към телефона и се чудя ...
И сме близо, и малко по-далеч…
... и после близо пак.
Изкушени от далечни светове,
разтягаме тази връзка между нас.
Аз се затичвам към единия край на кълбото, ...
Meжду дърветата е странно тихо,
само буболечки бавно чоплят им корите,
доскоро сигурно беснял е вихър
и ухае на опустошение, на гибел.
Снощи те сънувах, беше зъболекар ...
Напоследък галопират индианците
отново върху своите бизони.
И със сетни сили уловили томахавките,
препускат из полето ветроноги.
Степта е знойна. По това прилича на света. ...
Пресъхват влюбените устни на капчука -
по бедрата на реката се топят.
Заплита вятърът косите на бамбука.
Как съмва се лениво днес денят!
Навява влажен мирис от далечен път. ...
Ела Слънчо, ела! В косите ми светни и по зелената трева ще скачам, ще бъда най-щастлива на света!
Ела Слънчо, ела! Душата ми стопли, за да не чувствам вече самотата, а да имам хиляди мечти прекрасни...
Върви си слънце, махай се! Мъглата ме обви със студ и вече няма как да видя светлината ти! Върви с ...