Какво забрави лятото: едно ветрило,
прозрачна морска сол и още
нашарено като дъга хвърчило,
блус на щурци във сенокосни нощи.
Забрави купища цветя и пеперуди, ...
Аз знам от другите не съм по-умен,
но сигурно е, че не съм глупак!
Не съм и някой хвалипръцко шумен,
дори не мисля, че съм гений, чак...
Аз все съм бил пред другите"отличник", ...
Помниш ли, когато ме целуна?
Обясняваше ми се в любов,
а днес те виждам с друга повлекана,
да ù кажеш "Обичам те" готов.
Казваше, че съм единствена, ...
Веднъж си помислих, че живея в приказка,
че светът ми е малко вълшебство.
Че все още ги има рицарите
и че са стъпили на земята тежко.
Веднъж си помислих, че съм принцеса, ...
Отново полунощ и телефона си държа,
копнея да ти се обадя и чуя ти гласа,
със сърцето да попивам всеки звук,
да кажа колко искам да си тук,
да те целуна и прегърна, ...
Познавах те бегло, но повече, отколкото предполагахме и двамата. Но нашето непознанство и леките усмивки и помахвания за поздрав, не, те не бяха всичко, което исках от теб. Нито пък ти от мен. Наблюдавах те скрито и отдалеч, гледах стъпките ти, гледах изваяното ти тяло, начинът, по който движеше ръц ...
В страната на салама от месо
да оцелееш си е цяло чудо,
но пък за нас това не е тегло,
не ми се смей, така си е, маймуно!
Тук всеки миг е пълен със живот, ...
Бият отново църковни камбани!
Кръстът Христов засиява над нас!
Богородица на празника ни кани
и ни целува, дарява с любов!
Над иконите ний сме се свели. ...
Нижат се години, той е още жив.
Пред дома стои изправен, тих и горделив.
Вятър щом повее, капят му листа,
сякаш сълзи са горчиви, сливат се с пръстта.
В корени пропит е с кървави следи, ...
Есенната нощ бе тиха, пълнолунна,
щурците нежно свиреха навън,
тогаз девойка мила ме целуна,
като в магичен и вълшебен сън.
Аз също с целувка отговорих, ...
Засвириха цигулки под звездите
и някак си притихнали ни завладяха.
Заслушаха се във нощта душите.
Сърцата със въздишка онемяха.
И по-добри и чисти станахме ...
Раздира се душата ми от рани
и пътища със земни светове.
Пътечка няма, мъничка и стара,
до теб да води, не до върхове.
Заключих се със хиляди ключалки, ...
Държа те във ръцете си ранена,
разлистена, ала строшена светлина...
От хиляди бури пленена, сломена,
сред пръстите ми рониш сълза след сълза ...
Недей, не тъгувай, любима! ...
Утринна мъгла –
полепналапо клоните и по листата,притисналана птиците перцата,а те немеят,
крила не могат да разперят,за да полетят.
Лепнеща тишина…
Но тя не можена слънцето да устои –от усмивката му,мъглата се смалява,става лека,лека,лека…и изтлява.
Отегчен от всичката злоба, завист и лицемерие,
аз поемам път към райските предверия.
А до там се стига бързо –
за две или за три секунди,
толкова е разстоянието ...
Приказка ли бе, или сън несбъднат,
в който живееха две сърца.
Две съдби да успеят, да пребъдат,
да вкусят глътка светлина.
Една история за осъдена любов, ...
Минутка само, с дъх на друг живот,
и в този миг прегръщам си мечтата!
И тръпна в ласките на теб, Любов,
опиянена от вкуса на свободата!
Минутка само, а толкова емоции събрала - ...
Завихриха се облаци в небето...
Навярно скоро ще вали.
Застенаха житата по полето.
Артритът ми започна да боли.
Засвятка се... и почнаха гърмежи... ...
За да си щастлив, не ти е нужно нищо,
нито слава и пари.
Щастието - то е в утрото лъчисто,
което никога не спира да блести.
За да видиш мечтите си във синьо ...