В живота си до днес не съм живуркал
и винаги съм бил боец на страж,
с младежки хъс навсякъде се юрках,
събирал съм отвсякъде кураж!
Напрягал съм се все до изнимога... ...
Опустошително смразяваща, безумно стряскаща,
грандиозно прогресираща и адски плашеща,
експлозия величествена, с мащаби титанични,
едно пространство празно, направи го различно.
Едно начало пищно, с амбиции грамадни, ...
Не ме вини
На баба – защото обичаше поезията ми и знам,
че ще прочете това, където и да е
Не ме вини, че още скришом плача.
(Едва ли ще привикна да те няма.) ...
Окончателно се отказвам от теб.
Лъжата ти горчи и ни отегчи.
Ти свят ли си, или просто една душа?
... Да ти кажа, всеки е Свят с душата си.
Каквото поискаш, това ще получиш, ...
В леглото се събираме смирени,
като в олтар на разрушена църква,
душите и телата уморени
рулетката на обичта разбърква...
Притихваме и устните пламтящи, ...
Изтляват буйните огньове на страстта.
Остава упоритата жарава.
След онзи близък хълм е старостта
и с младостта си се прощавам.
Недей угасва, жива топлинка, ...
Знам как пее тъжната китара.
Това не е песен за всеки...
Ще стене самотнa, спомени ще навява.
Така боли в сърцето, така боли и в мене...
Сълзи когато напират, ...
Даже девет небета не могат
да те скрият от мен. Аз те имам.
И е сладостно-тръпна тревога -
да наричам света с твойто име.
Тази обич е много различна ...
À la guerre comme à la guerre.
Животът ни е като водевил във стар театър
с подмяна честа на актьорите,
а любовта е оня вятър
от вентилаторите зад декорите... ...
Ще страдам тих и в стихове ще плача
за своя ден, без нея – пропилян;
към две очи когато пада здрача,
ще ме понася блян.
А сутринта, щом своите отворя, ...
И лятото ей тъй си тръгна,
като неуловим в съня ми миг.
Целува ме със матовата четка
и в спомена рисува моя лик.
Не си е тръгнало, под клепки жарки ...
Там някъде любовта е красива!
Има място в света необятно,
което само малко от нас ще открият.
Място уютно, приятно,
където длани и сърца ще се впият. ...
Един есенен лист те догони сега
и твоите устни докосна неволно,
отрони се нежно, почти закъсня
от вятърен шепот подгонен свободно.
Целуна те леко и тихо се спря ...
Жестока, непреклонна, безпощадно мачкаща,
огромна и злокобна, постоянно чакаща,
моментът тъй удобен, от нея тъй желан,
готова да удари със силата на боздуган.
Моментът днес настъпи, щастлива днес е тя, ...
Светлината бавно си пробива път
и малкото прозорче грейва озарено,
а душата празна, изправена на кръстопът,
ридае в стонове болежни.
И тъй минаваха и дните - ...
Повече от нощните звезди в небето,
стиховете ми за теб, любов, нямат край.
Повече от всичките вълни в морето,
те са единствено за теб, винаги знай.
Ти си сърце от обич в моите длани. ...
Раздухва вятърът листите есенни -
танцуват грациозно последния си танц,
изпяват своята лебедова песен
и се завъртат в предсмъртен каданс.
Живот, по-кратък от една година, ...
Ние, хората, не ценим краткия миг,
който любовта ни дарява.
За нея нямаме място в живота си сив,
щом банковите си сметки при нас не оставя.
Като бездомница днес, тя обикаля навред ...
Ах, как обичам тези бели редове,
всеки един от тях част от живота ми краде.
Но аз не се съпротивлявам, всичко мое с радост им отдавам.
Нито плача, нито се оплаквам.
Те помнят, помнят те! Тези мъдри редове! ...