Импресия – ІІ
След дъждовете на април ще дойде майско бреме,
земята ще надигне пъпна връв и с кръв, и с тайни
ще изроди плода на битието в бъдното.
Човекът ще се кръсти в трудовия делник. ...
Не бях избраница на любовта
Не бях избраница на любовта в живота,
но мечтателка колко често съм била.
Като роля изиграна истинска в живота,
видях себе си, като съпруга, майка и жена. ...
От всяка дума се рои вселена
и атоми политат - милиони,
енергия, в безкрая споделена,
разтапяща душевните ни брони...
От дума само – ураган се ражда, ...
Нарамих днес една дузина спомени
и тръгнах да кръщавам ветровете…
И странно, без дори да се опомня,
съвсем сама си пуснах бесовете.
Онези, мойте, дето си ги сея, ...
Ще идвам след години първо тук
и стъпките ми споменът ще следва,
да спомня твоя смях и галещ звук,
и погледа ти в срещата последна.
На масата в крайчеца ще седя, ...
Божият автопортрет
Осъмна Бог обзет от Вдъхновение...
денят бе вече шестият подред-
доволен бе от своето Творение,
и за венец избра: ”С автопортрет ...
Самоизмама
Замених широтата на безкрайно поле,
за безпътица на улици прашни и глухи,
преследвах неясни надежди в чуждо небе,
а оставих на тревата словата нечути. ...
Какво е този свят? Измислен кораб.
Круиз в блатата на човешка низост.
Това ли е пределът? Доброволно
да скитаме в несътворена близост.
Дали е мисия да бъдеш личност, ...
„Целувам те!” в слушалката нежно изричам –
сякаш виждам очите ти, те се впиват във мене,
а гласът ти уморено и тъжно ме свлича
до вината ми тъмна. И пълзя на колене.
„Ти и Него навярно така го целуваш...” ...
Прелиствам душата си бавно и с нежност,
очите ми плуват в съня...
Попивам красивата, нежна безбрежност
на нашето вчера - сега.
Отварям вратата, а ти ме поглеждаш, ...
Под булото на облака дъждът сляпо спи
и върху му се ронят отломки от несбъднати порои.
Дъждът спи в себе си,
загубил спомена за синевата.
Дъждът наяве няма очи, ...