Лъжете ни! Лъжете ни! Лъжете ни!
Политици, президенти, генерали.
Няма правда, няма слава, няма милост!
Мерцедеси, проститутки, наркотици.
Катастрофи и убийства без виновни! ...
“В нощта, в която той си отиде, светът обедня с десет милиона добри дела.” Р. Бредбъри
Дъждът ще прави своя жест
навярно всяка пролет. И ще плаче
и кучето, и всеки кошер с мед.
А ние ще сме малки и незначещи. ...
Подмина ме, едва ли бе нарочно,
но бих ти го простила аз,
ако не беше ти, ако не беше точно,
когато искрата пламна между нас.
Но ти прости, през тези зли лета, ...
Онази нощ, в колата, край пътя през Ярема,
на паркинга закътан, под хижа Голи брест,
оказа ми честта, честта ти да отнема
и аз достойно, с чест, посрещнах тази чест.
Навярно в тази връзка ти явно си решила ...
Спомни си...
Когато не видиш сълзите ми, а усмивка.
Когато видиш гордостта ми, вместо чувството ми за вина.
Когато не почувстваш слабостта ми, а силата ми.
Когато вместо болката ми, видиш щастие... ...
Понякога в спомените си се връщаме към онова място, на което сме прекарали своето детство. Може би в някое селце или в някои по-малък град. Много често ние вече живеем далеч и е трудно да го посещаваме, защото животът се е променил, станали сме ангажирани и зрели хора. Това място не престава да съще ...
Пак изправен, си спрял на ръба
между двата си свята, поете.
Черни мравки пълзят по гърба,
равновесно прострял си ръцете.
Все разпънат - живот-кръстопът, ...
Еремия, Еремия, твоите думи се отхвърлиха!
Като клоун смешно всичко им звучеше.
На шега пророчествата твои приеха,
но в твоето сърце огънят на Бог гореше.
Арестуван и затварян многократно, ...
Неочаквано ти се появи в живота ми
като Слънце във дъждовен ден...
Неусетно и необяснимо...
мислите ми са в прегръдката на твоя плен!
Нежно твоят поглед ме докосна, ...
Една дъждовна капка, преливаща от ера в ера:
зазидан бисер във небесното корито.
Между драпериите от сиви облаци и кълбовидни мълнии,
процеждаща се през божественото сито.
Във своя собствена бетонена и непристъпна крепост, ...
"Ям сърца/Чикатило"
Когато над мене изгрее Луната,
във вълча паст се превръща устата,
далече в небето умира звезда -
забравена тайна дълбоко в пръстта. ...
Помниш ли къде се запознахме?
От спомените ни – най-съкровените, боли ли?
Забравил ли си колко близки бяхме?
На сърцето си вика уби ли?
Аз няма да забравя, обещала съм, ще го изпълня - ...
Сън кратък е всичко – богатство и слава.
В свят вълчи е лудост да бъдеш човек.
Душата, калена в небесна жарава,
пред рай предпочете път земен... Нелек.
Трънлив и неравен, почти се изниза. ...