Стихи и поэзия современных авторов
Българската Коледа 🇧🇬
а без мезе и виното се вкисна…
Надскочи боя пуста немотия –
брашнян чувал, отупан и провиснал…
Стопанка колебливо се прекръсти, ...
Молба за отлагане на празниците 🇧🇬
цветни гирлянди, искрящи кълбета...
Открехват се даже вратите на пъкъла.
Коледа е и за мръсните псета.
Гледам хората - греят лицата им, ...
Страх... 🇧🇬
Нормално ли е празнота да има в цялото сърце и цялата душа?
Да изпитвам страх от всичко, от загуба или игра?
Обичам те силно, това го зная. И за любовта ни на всичко съм готова!
Като в стиховете морета ще преплувам, невиждани неща ще сторя. ...
Любовна нощ 🇧🇬
Като в онази нощ, като в онази мистична, загадъчна нощ.
Голи, горещи, отдадени!!!
В твоите коси водопадени близост до невъзможност, до болка потребност.
Никога толкова слети не са били две души, две тела като струни. ...
Пластика на мига 🇧🇬
По мислите прокапва тъмен ром,
мълчания среднощни се разтичат.
Душата скита без покой и дом
и сънища вълшебности предричат. ...
Коледари 🇧🇬
Вит кравай в пещта танцува. Хлопка медено хортува. Хей...
Идат снажни коледари. Срещай, байно, сурвакари - вред.
Наточи с менчето винце. Сиренце сложи и мед...
Кървавичка хем изкарай, от суджука навъртян резни. ...
Любовта не старее 🇧🇬
Любовта с годините не старее,
напротив, по-красива става тя.
Как искам аз и мене да огрее
на любовта щастливата звезда! ...
В тълпата безброй непознати 🇧🇬
непознати някога ще му потрябва."
Дончо Цончев
Кой в тълпата безброй непознати
на какво може да ме научи? ...
За Самотата 🇧🇬
израснал гордо под звездите,
в полето дъб хилядолетен.
Нека! 🇧🇬
един на друг и бързо
без да мислим много много
взехме се...
И сега щастливо си живеем ...
Краят идва... 🇧🇬
тръгваш по онзи път - дългия...
Път без виелици, вятър и дъжд -
само безкрайно безмълвие.
Но дали живееш ти - ...
Казваш, че си човек 🇧🇬
безличен статист, надянал маската бяла,
играеш своята роля на човек в Свобода,
повтаряш грешните реплики от една
пиеса, до болка фалшива и престаряла. ...
Не искам 🇧🇬
... и чувам стъпките ти, приближаващи към мен...
Защо си толкова далечен, а дъхът ти - тихичко до мен...
Не зная, нищичко за теб не зная, а колко много е страхът във мен...
Не трябваше да идваш - спокоен, тих и чужд... ...
Синдром на бездуховността 🇧🇬
Искаш да чуеш, но без да се вслушаш.
Искаш да вземеш, но без да дадеш –
живееш отвън, отвътре се луташ.
С надежда оформяш поредния ден, ...
Загуба 🇧🇬
че не те тачех.
Исках времето да върна
и с усмивка да те прегърна.
Сега вече зная - ...
Поетите, да пазим океана 🇧🇬
Дори и аз такива рядко пиша.
Мощта на океана в него диша,
с планинските вериги се родее,
дъгата пъстроцветна в него грее …! ...
Идват за мен 🇧🇬
кажа ли: идват за мен,
хора, вий нямайте грижа –
тук ще съм в стрък прероден.
Ще ви помахам със вятър, ...
Маска 🇧🇬
Ако някой – нахално и дръзко
се опита да влезе в душата ми,
и да рови с треперещи пръсти -
под носа му затръшвам вратата! ...