Стихи и поэзия современных авторов
"Съвремие" 🇧🇬
Вихрушки, бури и убийци – клони.
Природата превръща се във пречка
да можем свойте цели да догоним.
Какво е да обичаме и мразим ...
Напращели облаци от страст 🇧🇬
като гърди от сутиен,
а очите ми от нея ги събличат
и бели, меки, изкушават мен...
Между тях ми иде да се метна, ...
Над или между 🇧🇬
Бъдещото разочарование като насилие,
Надежда е лъжкиня, чиято истинност
Не подлежи на съмнение,.
Надежда обещава лесно бъдеще ...
Един с любов да ме спомѐне 🇧🇬
а пък и няма закога.
Не търся кратък път към рая,
между копита и рога,
вървя. А пътят криволичещ, ...
Все по-смирен, все по-добър 🇧🇬
… ненужен като вехт чадър, забравен след дъжда в тролея,
все по-смирен, все по-добър – тъй тихо на света живея! –
на Царя – ако сторя път – пред мравка опвам магистрала,
и дишам Обич с пълна гръд – последен жител на Шамбала, ...
Защо дошъл съм 🇧🇬
Скромността да проявя.
По открити и възможни пътища
Свободно да се движа.
И да гледам-гледам и да видя-чуя ...
След време всяко "долу" ще е "горе" 🇧🇬
по- искрена, по- щедра, по- разбрана.
Да не размахвам свитите юмруци
пред нечия стресираща възбрана.
Аз знам, че бих могла да бъда другаде: ...
Не стихнаха ли всички бури 🇧🇬
не стихнаха ли всички бури вече ...
сина ти как е, .. по-спокоен ли е вечер,
все още ли почиваш на терасата, за дълго.
Дори не знаеш колко много липсваш, ...
Срам ме е от вас, депутати! 🇧🇬
защо не питате бедните: "Как оцелявате?"
Ако други отсъстват от работното място,
те просто ще си го загубят, много ясно,
вие обаче понякога сте десет души там, ...
Летящите прасета 🇧🇬
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.
В. Петров ("За хвърчащите хора") ...
Един миг Надежда 🇧🇬
... от болките се учех да съм благ, и през сълзи да пея светли песни,
да не приемам никого за враг, преди юмрук в лицето ми да тресне,
понякога се случва да греша, но вслушвам се във мравката по Пътя –
да си вървя с протегната душа! – и нищо моя взор да не помътя, ...
Поглед към детството 🇧🇬
със гузната си памет в мойто детство,
мечтите си, когато в полет сбъдвах
и трудното бе повече от лесно.
Защо ли? Аз не вярвам в мъдростта. ...
Вятър открадна всички листа 🇧🇬
на липата пред моя прозорец
Оголяха и клоните-чакат снега
в тишина и се молят набожно
Снеговете на зимата тук ще се спрат ...
Отново 🇧🇬
оная, грозната с косата
и забърбори, и не млъкна:
,,Пич, тъй сега стоят нещата-
шефът иска да те взема ...
Само ти и любовта 🇧🇬
Между небето и земята,
между страстта и любовта,
в света желан на красотата,
в света на тъжната мечта, ...
Зовеш ме да те Любя 🇧🇬
устните със наслада,
очите, със палавост,
стихът ми става балада...
Напояваш ме с щастие, ...
Писмо от омагьосания кръг 🇧🇬
… кога ще се измъкна, аз не зная, от своя вечно омагьосан кръг? –
все в смислите на този свят дълбая и лутам се из тях – един карък,
цял ден приемам празното за пълно – а пълното го няма въобще,
и – ето ме! – вървя сега по хълма, и Пътят ме търкаля към стоте, ...
За летежа на пълзящите 🇧🇬
глупостта се поощрява,
също и се награждава...
Глупостта си заслужава!!!
Тъп да си е по-добре. ...
Животът от снимките 🇧🇬
топъл дъжд, като усмивка сияйна.
Реката сънлива в този ранен час,
протягаше снагата си кристална.
Не само очите ми помнят и гледат, ...
Писмо до дядо Коледа 🇧🇬
защо момчето, с което най желая
в болница отпаднало сега лежи
и няма аз с кого да си играя?
Защо, когато тате гледа новините, ...