ЛОШИТЕ МОМЧЕТА НЕ УМИРАТ
Не, „лошите момчета” не умират!
Така е само в евтините филми.
Това, което търсят, те намират,
защото го желаят много силно... ...
ВЛЮБЕН
Защо все ме караш да се чувствам толкова слаб и смазан?
Сляп от любов по теб съм, светът за мене е размазан,
и никакви очила или лещи не биха спряли тази слепота,
и мракът, който ме обгръща през деня и през нощта. ...
Отмерено стенен часовник тиктака,
сам в утрото търся сигнал от деня,
сънят прелъстил е отново мечтата,
а в малък прозорец струи светлина!
И пак те съзирам, макар и далечна ...
Не искам любовта да идва с деня,
нито пък искам да идва с нощта,
не искам да витае в ума,
уморих се да бера душа,
уморих се да омайва ме в розова мъгла, ...
„Ако човек има чудесен сън и си донесе от него прекрасна роза,
а после се събуди с роза в ръка, значи сънят е бил истина.”
Самюъл Колдридж
Ела тази нощ
на брега лунносребърен, ...
Сега, когато съм звезда в безкрая
и те докосвам само в спомен тих -
едвам блещукаща съм вече, зная –
но по звездите ти изпращам стих.
Защото знам, чрез светлинката моя, ...
Притихва градът след такова обичане,
дори и липите с листа не шептят,
настъпил е час на нежно обричане
и гларуси палави в нощта не кръжат.
Притихва морето, изморено от тичане, ...
Не съм достойна да бъда наричана цвете.
В осанка грацилна ми липсват безчет:
и нежност, и феерия, и словестни корсети,
и грация, с която да пристъпвам напред.
Не съм достойна да бъда наричана цвете. ...
Навярно няма пак да съм същата.
Навярно ще си малко различен.
И така ще си следваме стъпките,
без дори да си видим очите.
Аз ще бъда почти като себе си, ...
Т Р О Х И Т Е
В живота ми - троха от вкусната погача,
търкаляща се вечно между смеха и плача,
не го заслужих с нищо, ала за своя слава
съдбата все трошици ми раздава. ...
Стопена в лабиринтите от време
на зими две без теб. Останах глуха
и сляпа в пролетните бързеи.
Почти не дишах, толкова ненужна.
Пространствата са само разстояния, ...
Любовта ми от вчера е сляпа,
късче лед и попадна в окото
и се чувства щастлива донякъде,
ослепяла, преди да прогледне широко.
А пък ти и търсиш очите ...
Отворената книга, в нея скритите глави.
Окото, без да мига, търси техните врати.
Не успяло да намери то своите мечти,
стичат се по него само кървави сълзи.
Капят върху страниците, вече пожълтели. ...