Стихи и поэзия современных авторов
Реквием 🇧🇬
като трамвая в шест.
И ангелите върху клона
ще закарфичат скръбна вест...
Опечалените ще хапнат... ...
Душевна болка 🇧🇬
прокле те като кълнат с черна чума,
взриви тя твоя свят и твойте думи.
Заровен в сметището си духовно,
ти забрави думата "любовно". ...
Нова съм 🇧🇬
Учудваш ли се на моята същност – преодолей го!
Казваш ли си, че съм лека – грешиш, „тежа” си на мястото!
Мислиш си – какво ù става, имам изненада за теб – отвикнах да съм наивна.
Гледай как го правя – виж какво изпусна. ...
Ще плача 🇧🇬
Не плачи! - Толкова лесно това звучи,
но да е лесно май не личи.
Успокоявам ранената си душа аз
и се опитвам да я стопля от този мраз. ...
На демона в душите ни 🇧🇬
Плътта ще мачкаш, ще кръжиш
и смърт зловещо ще мълвиш,
духа не можеш ти да угасиш!
Очите виж, ...
сенрю 🇧🇬
от гледане в слънчогледи -
ирисодиагностика
Далеч 🇧🇬
буквите, което не успяха, искам да го изкрещя…
И да чуеш, даже и далече, свойто име с моя влюбен глас.
За да разбереш какво ми даваш, много ще говоря аз…
Ще говоря и ще чуваш топлината, както я видя в очите ми, ...
Как?... 🇧🇬
Научи ме...
Научи ме как да живея, без да ме раняват!
Как да бъда силна сред хиляди лъжи...
и да не позволявам сърцето ми да предават? ...
Ти знаеш ли? 🇧🇬
едно момче, което е вълшебник?
И всеки път край него щом минавам,
откъсвам си по цвете и надежда.
Едно момче, което често ...
Да останем някъде сами... 🇧🇬
Така ми се иска да имаме бряг,
на който да бъдем само двама,
да ме целуваш, да ме любиш пак,
но само между нас да си остане... ...
Недоразумение 🇧🇬
На доктор Иванов му се наложи
по спешност да пътува в късен час.
Обади му се, силно разтревожен
и нервен пациент: „ Елате в нас ...
Нетленен храм 🇧🇬
на таз' земя аз пак да се родя,
на нов живот да срещна рождеството си,
по път мечтан и вечен да вървя!
Да срещна дълголетие и слава, ...
Думи в стих 🇧🇬
Аз виждам и не отричам,
че думите искат да живеят.
Изписани на лист хартия,
те описват емоциите в мен. ...
… все по-рядко знам къде съм… 🇧🇬
Не се родих с хриле, за да те дишам,
в най-синьото мастило на стиха си.
Оставих те – ти сам да се напишеш,
по пясъка… скалите… по смеха ми... ...
Ще се спреш ли? 🇧🇬
Ти ме попита.
А как да спреш
сърцето да обича...
Не моля. ...