„посветено на двете ми даскалки :P”
Бях тръгнал на кино да отивам.
Слязох от тролея, купих си билет,
тъкмо на завоя с знака „Стоп” завивам,
намерих си ги, като за късмет. ...
Нощта е тук, безукорно красива,
обгърнала света в тъмната си длан.
И ти си тук, а болката убива,
когато разумът на късчета е разпилян…
Ще тръгваш ли? - те питам. Ти мълчиш. ...
Ти си мястото, където няма да се върна.
Ти си там, откъдето в мислите си не си тръгнах…
Но денем ти не ме търси -
очите ми привикнаха към тъмнината -
нощем аз сама при теб ще дойда. ...
(подслушана и записана в с. Бусманци)
Седели на по дремка двама шопа, всеки с шишенце и голема сопа,
седели си на сенка, па хортуват, тъй хортуват, тъй умуват:
- Ей, Иване! – Кáжи бре, Горане!
- Яз, таквоз, си мислим за нещата, за каменяко и дръвьéто у гората, ...
Не знаеш, колко дълго съм го криел.
Не знаеш през какво преминавам.
Сега седя пред огледалото и „репетирам”,
за да кажа думите, които не искам да казвам!
Мисълта за теб ме подлудява, агонизирам... ...
Аз грешка съм на майката природа,
на Господ син съм и на Дявол син,
червен и черен поп във карточна колода,
светът за мен е празен и немил.
Коя си ти така да се усмихваш ...
Днеска красива е - искам я силно,
а утре е грозна и бягам от нея.
Днес ми допада, възпявам я милно,
а утре не искам така да живея.
Днес благосклонна, добра, непорочна, ...
Ден след ден се будя, за да видя
празнотата, пламтяща вътре в мен.
Нощ след нощ не мога да се боря
с магията, хващаща ме в този плен.
Дните бързичко минават ...
Лицето ми - море, полято с рифове,
очите ми са сини урагани,
а мислите напукано извиваха
думите, изречени през пяна.
Излезли през устата ми в музика, ...