Стихи и поэзия современных авторов
Стискам свободата си... 🇧🇬
В душата.
Скрита надълбоко
зад слова,
зад презумпции, ...
Затваря се кръгът 🇧🇬
и огърлицата редят -
мъниста пъстри от съдбите
докоснали с ръка деня.
С различна форма и разцветка, ...
Гаснат фенерите 🇧🇬
блудните синове на нощта.
Ах, те, предателите,
искат да я разрушат.
Със светлина през нея да проникнат, ...
Хайку (Смисъл...) 🇧🇬
Вечност ли търсим...?
Мига ли целуваме...?
Полет в безкрайност...?!
Кръг в триъгълник 🇧🇬
Омагьосан кръг в триъгълник
въртят.
Вина и обич, разкаяние и упреци
на три делят. ...
Ален флаг 🇧🇬
Залез, излязъл от мечтите ми,
кървава игра на светлината.
Ще те полея с дъжд
върху белия лист хартиен. ...
Размисли 2 🇧🇬
като стар,
е нужно
разумно да си се трудил
като млад.
Откъснах... 🇧🇬
Откъснах стих и се зареях -
в сърцето ми любовно ромолеше,
не исках два, че ще е лудост -
напита с обич - в миг копнежен!... ...
Хайку 🇧🇬
Черен обелиск...
В здрачината свеж полъх
на китарен звън...
Изблик 1 🇧🇬
дори за себе си нехаеш,
а пък да не говорим за мен.
Вървя отново в този мрачен ден
и радвам се на малкото време останала светлина, ...
Мога сама! 🇧🇬
душата ми със земята сравни.
Ръцете треперят, търсейки ножа,
а лицето ми е обляно в сълзи.
Намерих ножа... и го оставих на място, ...
Искам я тази любов! 🇧🇬
ОГНЕНА, СТРАСТНА И ДИВА,
ИЗГАРЯЩА СЪРЦЕТО, РАЗКЪСВАЩА ДУШАТА,
НАПОМНЯЩА МИ, ЧЕ СЪМ ЖИВА!
БУРНА, ЧУВСТВЕНА, НЕУСТОИМА, ...
Помъдряване 🇧🇬
Опитах да претуря планината,
но малко бях и подценил ината...
При първи напън нищо не се случи,
но жив човек - дорде е жив се учи! ...
До края на света 🇧🇬
копнял ли си да имаш сърцето ми и вени,
в които пулсът радост е, че още ни има -
щастие неземно, любов несравнима?
Не си ли поглаждал бръчките издайни, ...
Още по-желана 🇧🇬
ще дойда тази нощ при тебе.
Ще ти сваля блестящата Луна,
за да ни бъде хубаво и светло
и ще се сгуша в теб, ...
Кръговрат 🇧🇬
не види ли я Слънцето с жарта си.
Кавалът няма да запее,
чобанин не го стопли ли с дъха си.
Лозата - просто е дърво, ...
Обесих си небето (Простен си...) 🇧🇬
(Простен си...)
Обесих си небето.
Че любов
не искаше да дава ...