anabel7
178 резултата
Облякох пижамата с цвят резеда –
прозрачно жарсе от коприна, с дантели.
Дали си я спомняш?... Отвръщаш ми: „Да.”
Признавам си – пазех я само за тебе!
О, толкова лесно се свличаше тя, ...
  1298  18  32 
Преди да изпълзи змия отровна
от мрака на греховната ти същност;
преди да изречеш хапливо слово,
което след това към теб се връща;
преброй до три, вържи езика здраво! ...
  1395  13  37 
Благодаря за живота, Създателю мой!
За молекулите въздух, издишан и вдишан...
За прецъфтялата пролет, за летния зной…
За песента и словата, които аз пиша.
Благодаря Ти за ореха, тупнал пред мен. ...
  1884  21  66 
Нощта ми е приготвила кафе.
Поднася ми го в звездната си чаша.
Светът облича лунно кадифе.
Но пътят му е гибелен и плашещ…
От шепите на будната душа ...
  1120  17  29 
VI
Пробуди се когато усети ефирната целувка на зората върху затворените си клепачи. Няколко секунди ѝ бяха достатъчни, за да се опомни къде се намира. Разсънвайки се, направи отново анализ на случилото се предишния ден (както съветваше народът: „утрото е по-мъдро от вечерта”). Но нищо по-различно не ...
  734 
Тази нощ ще затвори Земята поредна окръжност
в пируетен космически танц със сияйното Слънце.
Ще се скрият зад празнични маски душите ни скръбни.
Но с шампанско любовната жажда дали ще залъжем?...
Ще пируват едни… А мнозина, останали гладни, ...
  710  12  18 
V
След секундите на
опияняваща близост, през които любовта тържествуваше, разумът все пак успя да разклати звънчето и те послушно се отдръпнаха един от друг…
Влади спонтанно възкликна, разочарован и недоумяващ къде са косите ѝ - явно очакваше да са дълги, каквито бяха в спомените му от Поморие и на ...
  1164 
IV
Нейният прекрасен рицар!...
Вулканът на чувствата, заспал повече от двадесет години, неочаквано изригна с неподозирана сила и горещата лава потече по вените ѝ…
Отпусна се трепереща на леглото… Цялата ѝ самоувереност на зряла жена, която след по-малко от две години щеше да празнува своя петдесетго ...
  978 
III
Никога не си позволяваше любовни отношения с женен мъж.
Израсна в порядъчно, стабилно семейство. Майка ѝ беше учителка в прогимназията, а баща ѝ - директор на техникум и тя често слушаше разговорите помежду им за тежките душевни травми на техните ученици, чиито родители се развеждаха… Особено ма ...
  899 
II
Животът ѝ потече отново в старото русло… Предишната ѝ връзка изглежда издържа на изпитанието, но тя не знаеше какви мисли и чувства таи този мъж дълбоко в себе си - оставаше си все така затворен, както преди…
Може би я обичаше, щом като не я напусна заради нейната изневяра… Може би просто не умее ...
  869 
(Три дни от живота на една жена - втора част)
I
Средата на август 2007. София.
Самолетът за Прага беше отворил врати и пътниците вече се качваха по стълбите.
Тя поздрави с усмивка стюардесата, показа ѝ бордната карта, международния паспорт и тръгна между двете редици седалки. ...
  990 
XI
Денят преди да си тръгне от морето винаги беше много тъжен за нея. Мисълта, че цяла година няма да го вижда, че ще дойде зимата (която никак не обичаше), че ще си брои дните, седмиците и месеците до следващото лято (до мига, в който най-сетне отново ще се върне при него), я травмираше болезнено.. ...
  913 
X
Разочарова я не това, че е разведен с дете, а прикриването на този факт. Е, все пак ѝ го каза, макар и със закъснение… Можеше изобщо да не ѝ спомене нищо, нямаше откъде да го научи - бившата му съпруга живееше с момченцето им в Ирландия. Затова реши да не го съди толкова строго. Никой не е съвърше ...
  957 
Тя и той. Поморие. Осемдесет и трета.
Лятно утро. Първа среща на брега вълшебен.
Ева и Адам. И лодка с две весла в морето.
Залез в тихи улички на стария Несебър.
Той и тя. В онези три незабравими дни ...
  1870  21 
IX
Лунният диск съзерцаваше безучастно през прозореца тласъците на сгорещените им тела...
Но в мига, в който тя би трябвало да вика от удоволствие, я разтресоха неудържими ридания… Влади изпадна в паника - прегръщаше я, целуваше я, молеше я да не плаче, питаше я какво да направи за нея, защото не из ...
  1029 
VIII
Жребият беше хвърлен, нямаше връщане назад… Но тя продължаваше трескаво да мисли как да предотврати неизбежното…
Влади поиска хавлия и сапун, за да си вземе душ. Когато се върна в стаята, тя му посочи свободното легло под прозореца, пожела му лека нощ и побърза да отиде на свой ред в банята. На ...
  1024 
VII
Екскурзията до Несебър приключи благополучно, прибраха се навреме в Поморие. И наистина, както очакваше, целият ден беше чудесен, донесе ѝ само приятни преживявания, красота и романтика...
В трапезарията вече имаше доста хора. Влади отново обра овациите на всички - този път за пълното чувалче с ...
  952 
VI
Петър и брат ѝ вече се връщаха. Забеляза ги отдалеч и побърза да се облече. Изглеждаха малко оклюмали, вероятно опитите им за запознанство се бяха оказали безуспешни. Но при вида на пълното чувалче с превъзходни едри миди настроението им се подобри. Щеше да има миден „купон” вечерта. А и нали пон ...
  913 
V
Събуди се с приятната мисъл, че предишният ден не е бил просто сън…
Но още не можеше да повярва, че всичко се случва действително. Нима е възможно да е толкова хубаво и да е истина?... Знаеше, че в критична ситуация човек показва същността си. А вчерашната се оказа точно такава - животът им беше в ...
  899 
IV
Сградата на „Радио - телевизионни сервизи” се намираше в старата част на Поморие.
Когато тя и Владимир се качиха на втория етаж, завариха брат ѝ заедно с колегите му в трапезарията, насядали около масите, отрупани с храна и напитки, в компанията на няколко непознати жени. Изненадващо Петър също б ...
  931 
III
Не усети кога започна да го нарича Влади, а той се обръщаше към нея с галено умалително име почти веднага след запознанството им.
Предложи ѝ да се изкъпят в морето преди да са наближили твърде много Несебърския плаж. Но тя предпочете да си остане в лодката - обичаше когато е във водата да е сигу ...
  1079 
II
Изпълваха я противоречиви мисли и чувства. От една страна Владимир беше мил, внимателен, грижовен и тя напълно престана да се бои от него. Но от друга страна тревогата ѝ нарастваше. Бяха изминали около два часа откакто тръгнаха от Поморие, а наближаваха едва Ахелой. Изглежда имаше някакво течение ...
  896 
„Нашият живот е само кратки мигове. Останалото време ги мечтаем или си ги спомняме…” - Александър Дюма.
I
Началото на август 1983. Поморие.
Утрото трептеше под синята небесна коприна, ухаещо на водорасли, позлатено от изплувалия над водата ослеопителен слънчев диск.
Тя вървеше по пясъка, наслаждавай ...
  1176 
Любовта се отби тази вечер при мен, уж за малко.
И албума затрупан извади от стария скрин.
Запознанство на сватба - почти тривиално начало.
Кой да види, че огънят дяволски в него е скрит!
Поетичният клуб „Дебелянов”. Дискусии...Песни... ...
  2189  14  18 
Усещам как витаеш… Конник черен
с оловен шлем. Отвътре - прах и кости.
И чувам как зловещо се кикотиш,
по улиците хора не намерил...
Признавам си, успя да ме уплашиш. ...
  895 
Научѝ ни, Създателю, как да се върнем при Теб.
Заслепява суетният блясък зениците празни.
А лукавият своите мрежи подмолно плете...
И невидим разпръсква в света смъртоносна зараза…
Научѝ ни от Твоята жива лоза да сме пръчки. ...
  2130  12  26 
Сребристото в косите ѝ отива.
И бръчките - цената заплатена
за всеки грях, сълза или усмивка…
Защо и за кого да се променя?
Лудува още… Млада е душата ...
  3749  16 
Сребристото в косите ѝ отива.
И бръчките - цената заплатена
за всеки грях, сълза или усмивка…
Защо и за кого да се променя?
Лудува още… Млада е душата ...
  943  12  20 
Умореният ден портокал си откъсва от залеза…
Вечерта го завива с кобалтово сини коси…
Под бетона градът е с клепачи, от сън натежали…
Но сърцето е будно, защото до мене не си…
И какво да му кажа?... Че цял живот тичах към твоето?... ...
  3028  11  24 
Музика и изпълнение - Албена Димитрова
  2288  14 
Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:
Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води...
Псалом 22
Една дъщеря на Родопа
превръщаше себе си в квас, ...
  1146 
Недей се разсейва, Поете!
Ръката недей си отдръпва
от пулса на болния свят!
Линее сърцето му клето...
Ти бе на скала непристъпна. ...
  684  10 
Очевидно е време
да прочистя градината.
За начало ще взема
да прегледам малините.
Всички пръчки изсъхнали ...
  831  13 
Не знам дали съм роза, друг да каже.
Но сигурно е, че бодли си имам.
Макар и да вирея по паважа,
от чужди стъпки винаги боли ме...
Когато в нечия душа е зима, ...
  834  14 
И рече Бог: „Да бъде светлина!”
А мракът неохотно се отдръпна.
Но все успява да се вмъкне в нас
незабелязано, с безшумни стъпки...
Преследваме мечтана свобода... ...
  1353  12  24 
И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов;
но най-голяма от тях е любовта.
Ап. Павел, I Коринтяни 13:13
Ще остане ли нещо красиво след мен,
щом прекрача оттатък всемира? ...
  1321  14  21 
Животът щеше да е твърде скучен,
навярно прекалено да сладни,
ако не трябваше да те научи
за някого да си необходим.
За някого да бъдеш като въздух! ...
  894  14 
на Мая Нарлиева
Боли те, зная... Толкова непоносимо те боли!...
Дори не зная колко… всъщност нямам никаква представа.
Не позволяваш на оловното небе да завали.
И в ада да се срути, все едно ти е - ще го оставиш!… ...
  854  10  19 
На сестра ми и нейния съпруг
Потракват монотонно колелата.
От моя град отнасят ме далече…
От къщата на втората пресечка,
с лозници и смокини ароматни. ...
  694  15 
Телецът златен, черна паст раззинал,
света ни стар и оглупял засмуква...
Търбухът му - чудовищна машина -
троши мечти, идеи, мисли, чувства...
Олтарът Божи, неведнъж пропукван, ...
  1202  21 
Предложения
: ??:??