ellyst
136 резултата
Колко още ще плащам
старите си грехове?
Колко пъти ще връщам
за любов все по две?
Всеки миг споделеност ...
  601 
Пръстите ти, незабравени,
тъй нетърпеливи,
нямаше да ги оставя
да ме грабят диво,
нямаше да им се дам, ...
  776  14 
Не мога да се преструвам,
че си ми безразличен.
Не мога да съм учтива,
да се държа прилично,
да не докосвам с пръсти ...
  1024  10 
Ясно ми е – невъзможно е
да предизвикаме случване.
Технически не е сложно,
ала какво ще получим?
Аз - още някоя рана ...
  658 
Плахи, устните ми търсят
път към terra voluptuousness*
И са жадни, а не бързат -
очертават в сладък унес.
Тихи, мислите ми дремят... ...
  494 
Като мрежа от неизречени
думи-нишки, завесата пада.
Костите ми са обречени.
А душата ми вече е в Ада.
Не намирам покой. И не търся. ...
  521 
Като пролетен вятър те помня -
във косите ми - клони оплетен.
А за тебе аз бях просто omnia -
кратък дъжд - освежаващ и летен.
Носталгично в очите ми светиш. ...
  653  11 
Не събрах нова смелост. От старата
се търкалят в килера трошици.
Уж ги пазех - за черни дни вяра,
а нахраних с тях нощните птици.
--- ...
  796 
Тих и влажен, брегът вие гръб
и отърква се в дланите пенести
на вълната, подгънала ръб
на ръкавите с бели дантели.
И ухае на мокро. Треви ...
  804 
Във какво се превърнах? Във проза…
Ужасно.
Е, поне имам няколко спомена.
На духа ми (във кожата ми)
му е тясно. ...
  963  11 
Безпощадни, среднощните мисли
челото ми драскат.
Тъй отдавна загубиха своята
светла окраска...
Днес са сиви, но не във спокойното, ...
  537 
Настъпва раздърпана дриплата-зима.
Със кални нозе и премръзнали пръсти,
с глада на бездомник. Унило превзема
небето със свъсени облаци тлъсти.
Промушва се нейде сред сухите клони, ...
  1030  17 
Като корабен дневник опърпана
е душата ми. Старите страници
(от безброй хищни пръсти раздърпани)
са покрити със думи - пиявици.
Като счупен компас е сърцето ми ...
  717  18 
Ще се връщам, но само от нямане
на къде. И по навик. Ужасно е...
Всяка следваща сутрин оставя ме
със привкус на несбъднато щастие.
Ще си лягам до теб, по инерция. ...
  696  26 
Завърнах са убачи. Хубу беши.
СИМПОЗИУМ на вещици и врачки.
Ибахти думата. Събрахми съ килеши
и имаши зъдявки и зъкачки.
Хъреса ма идин, ма малку дъртичък. ...
  901  20 
Тая ни есен... Топлата. Тя ми е на душата.
Сгушена съм до тебе и ми кръжи главата.
Лист подир лист сме заедно. Мойта ръка е в джоба ти.
Рамото ти, познатото, толкова е удобно.
Мокри от студ са пейките. Погледите ни – топли. ...
  848  18 
Пруфесията сменя си Марийка -
ши ставам врачка, пуста завалийка!
То и безтуй сега е баш пу модите
при ходжи и баячки да ми одите...
На селуту му требе веща ВРАЧКА! ...
  1029  34 
И крещя, и крещя, но гласът ми навън не излиза,
по гърба ми вина се увива - накъсана риза,
под очите ми, в сенки потънала, спи съвестта ми,
зад челото ми гузно се пише сценарий за драми.
От ненавист към себе си нокти изгризвам до дъно. ...
  766  26 
Няма да се обръщам. Спомени?
Те са за остаряващите.
Мен младостта ми ме гони.
Смятам да съм от даващите.
Давам си от усмивките - ...
  1507  16 
Кръвта ми е хилядолетна. Родова.
И всеки ген матрично ме обрича
да следвам на историята хода.
Да страдам с Първородния. Край Дунав
да извоювам със сърце и меч земята. ...
  642  12 
Ще ти го дам, щом на луната падне рога,
щом времето, от вечност обладано,
се престраши да ти изпее монолога
на лебеда, от юг пристигнал рано...
Ще ти го дам, когато на принцесите ...
  604  18 
Потърсих вдъхновение в очите му.
Проряза ме със острите си зеници
и времето се сгромоли мъчително.
Не зная как да разплета кълбото,
оплело сетивата ни. Безчувствена, ...
  603 
Настъпващата есен ме изнервя.
Все още пазя спомени от зимата,
а пролетта ми беше сиво-черна.
На лятото разбъркани са плитките,
преборени от властно идещ вятър. ...
  744  22 
Отлежало, със вкус на дъбрави,
с дъх на топъл, внезапен порой.
В тъмни бъчви, с магия се прави.
Устни топли, със вкус кехлибарен
по лицето ми палят огньове. ...
  619  15 
Тихо стъпваш. Проскърцва нощта.
Нейде гларуси сънено кряскат.
На морето заспало мощта
във вълните внезапно се стряска.
Тихо стъпваш. От гладна луна ...
  704  13 
По плавната извивка на стъклото
се спуска светлината - златокоса.
а гърлото - на вещица окото -
с измамна сладост устните ти проси.
Рубинена, кръвта й прекипява - ...
  759  15 
Боже, какво да правя....
главата ми ще се пръсне!
Пробвах да те забравя,
но за забрава е късно...
Свити на топка в стомаха ми ...
  713  12 
Покоят ми се срина. Бе достатъчно
да зърна снимката ти... Мислех, че си минало.
Но в мислите ми блъскат се остатъци
от чувства с аромат на страст и вино.
Дано не отговориш на писмото ми. ...
  782  23 
Не зная защо не ти казвам “Обичам те”.
Не зная дали и сега ще успея.
Така тривиално е всяко изричане -
от смисъл лишено… и просто не смея.
Кога за последно ти казах “Обичам те”? ...
  793 
Ще се протегна като дива котка, сластно
и ще измъркам, близвайки те с устни.
Да дразниш котката - ти знаеш - е опасно.
В прозореца се блъска свежо утрото,
нахално в младостта си, неузряло ...
  912  15 
  959 
Къде са ти очите? Тия, светлите,
с които като извор ме обливаше?
Не днешните, а старите ти - летните,
ония, със които ме опиваше?
Къде са ти ръцете? Тия, леките, ...
  618  16 
Късай, късай, диво ме кради,
разграби ме, късай ми душата...
вените ми със страстта си завържи,
залепи с език пламтящ устата...
Бързам. Бързай! Времето лети - ...
  693  16 
От дъха си частица ти давам -
поеми глътка въздух от мен.
Знам, уплашена си, но продавам
за живота ти своята тлен.
Изкрещи, за да знам, че си моя - ...
  828  11 
В очите им дреме изгубено времето.
Лицата им пазят следи от любов.
Понесли на гръб на безвремие бремето.
Акрилно-усмихнати, в дрехи-покров,
тъй искани някога, днес - недолюбени, ...
  534  11 
хайде да се посмеем пак :-)
Насред село, на мегдана,
от сабахлян до сегиз
Куна, Мара и Йордана
с Кметя праят си пиниз. ...
  665  11 
Порасналото ми момиче...
Отрязани,
къдриците
отвя ги вятъра.
Сега си малка дама. ...
  617 
Не мога... Гложди ме отвътре
неуталожено от дните безпокойство.
Прекършени, крилете ми се тътрят.
Нозете ми, обути във покорство
и дланите, все още неизтрили ...
  633  12 
На мозъка ми сив обсидиана
опитах се с длетото на мечтите
да поиздялам, но отворих рана.
Не я ли виждаш? Гледай ме в очите:
зениците ми са до кръв рубинени, ...
  553 
Нощ първа. Лазят по стените
измамни сенки, в жертвен танц оплетени.
Ликът ми пари. Сухи са очите.
По устните, все още неразчетени,
се ронят на раздялата словата. ...
  845 
Предложения
: ??:??