ellyst

136 резултата

Случайно стихотворение

Случайна жена във случаен мотел.
Пред прага потръпва разплакан имел,
завесата скрива случайния мъж,
пристигнал случайно с вечерния дъжд.
Тя - чиста случайност – със същата рокля, ...
1.1K 21

Декемврийска не-нежност

До фонтана с делфините спря ме.
Любопитно примигващ неон
те оплисква в нелепо цикламено
и звучи Пламен Ставрев за фон.
Александровска цяла е коледна, ...
831 10

Самотният ни август се сбогува

Посърнал и загубен, през октомври
самотният ни август се сбогува.
Дали през май отново ще си спомни
че устните ми юлски е жадувал?
Над релсите увисва тишината. ...
815 11

До следващия светофар

Мълчаливо вървим под дъжда.
Зад челото ми – пусто, до рана.
Под краката ми сякаш с ръжда
е нашарил октомври премяната
на удавени в локви листа. ...
1.1K 16

Някоя и Целуващият я мъж

Ще изтрия с карминени устни
от лицето ти летния дъжд.
Как, кажи ми как, да те пусна
да си тръгнеш така, изведнъж.
Та нали ще се срутят облаци, ...
992 12

Следнощен вопъл

Спи сърцето, уморено,
мозъкът ми също спи.
а очите ми, червени,
са две огнени звезди.
Пришки имам, пусти танци. ...
864 12

Мрак

Не си мисли, че с тоя тъмен поглед
ще ме уплашиш. Нямам страх от тъмно.
След няколко изпратени любови
привикнах да вирея преди съмнало.
И не мисли, че щом съм те залюбила, ...
829 12

Градска романтика

Топло ми е в дланта ти. Сбираш дъха ми в шепа.
Вън светът няма понятие колко е топло с тебе.
Слънцето се опитва да си промуши окото,
с вятъра любопитно блъскат се във стъклото,
шум на тролей изтраква морзово по паважа, ...
993 1 16

Танц

По опнатата струна на гръбнака ми
дланта ти се заплита като мрежа.
Внезапни чувства, грешни и нечакани,
воала на ресниците ми режат
и погледът ми, натежал от искане, ...
697 8

Двойно счетоводство

Кому е нужно да губим време
във упражнения по надмощие?
Все някой търси какво да вземе,
все някой има да дава още.
Математически изглежда вярно. ...
1.2K 9

Страхливо

Не ме върти на малкия си пръст -
и без това света ми преобърна.
В очите ми навярно виждаш лъст -
не смея с друго твоите да зърна,
не смея да поискам, вместо страст, ...
1K 33

А играта е все така проста - тя поисква и той отхапва

==
Тя, играта, не се е променяла.
Правилата са същите. Сякаш
е все още Адамово време
и все още не е изщракала ...
929 19

Към теб се завръщам

Побелели от сол и години
са дърветата по крайбрежната.
Стъпките, по които ще мина,
са онези, оставени в детството.
В огън пламват сънливите облаци ...
1.2K 8

Кръвоврат

Опитвам се лаишки да се справя
с поредната игра на сложни чувства.
По правилата, знам, ще се удавя -
това съм го превърнала в изкуство.
Уроците от вчера, ненаучени, ...
790 16

* * *

Искам да те любя като буря.
Да крещи кръвта ми, да се плиска,
вените ми да трептят от удара
на сърцето; гърло да ме стиска,
и със устни – две дъги кармина*, ...
616 3

* * *

От своя житейски опит
(толкова кратък, че даже
целият е описан в строфи)
следното мога да кажа:
Няма значение времето. ...
1K 14

* * *

Няколко опита за импресия.
Първи: върху дланта ми отнесено
пръстът ти търси посока - намира я.
И със дъха ми и времето спира.
Трепва пространството и се разтваря ...
765 9

Вятър

Гоня се с вятъра.
С морския вятър,
онзи - нахалния, дързък, бургаски,
онзи, понесъл дъха на лято,
с мирис на сол и на водорасли. ...
1.5K 22

Музът ми де е?

От белотата на листа
ме заболява вляво.
Отвън, мастилена, нощта
разсеяно припява
с гласа на вял, унил щурец, ...
785 8

Художник

По тротоара се препъва дъжд сепнат, неспокоен.
Небето облаците сгъва и тръска ги отгоре ми.
А там, на този тротоар, художник е приседнал –
тъй мълчалив, библейски стар, но се усмихва ведро.
Край него, в мократа мъгла, покрити със найлони ...
921 6

Монолог от скука

Слушай, Животе, толкоз години
по свирката ти се водя.
Не ти ли омръзна, мине не мине,
да си разбъркваш колодата
и да ми мяташ битата карта? ...
884 12

Ще сляза от метлата

Всички любовни стихове
са вече от друг написани.
Не ми се клишират мигове -
не виждам особен смисъл.
Ами това изтъркано ...
1.3K 23

Не ми отиват пролети

Копнеех лято. Пролетите вече
не ми отиват. И от тях боли.
И пак е лято. Знам, че ме обичаш.
Но вече трето лято е така.
Една умора кожата ми свлича ...
945 18

На Валери, който тръгва

Не е редно да казваш „до скоро”.
Нито ти, нито аз го мислим.
В чужда пръст ще си пускаш корена,
но дали онзи бряг ще е пристан?
Ще си тръгнеш с разкъсван от вятъра ...
1.6K 24

* * *

Преглъщам накриво поредната доза унилост.
Засяда на топка и в гърлото ми се забива,
а нямам сълзи, та поне да отмия следите
от гняв и безсилие, легнали под очите ми.
Да ровя със пръсти във ланския сняг съм проклета ...
1.2K 16

Опростено, без драми

Огън ли искаш? Нямам.
Пък и кому е нужен?
Ще се опариш, а раните
с нищо не си заслужил.
Ето ти я, любовта ми - ...
1.3K 19

Бургаско, есенно

Сънен вятър развя над града есента.
Там, до кея, стоят два-три спомена.
Александровска, цяла във кал и листа,
се препъва във летни отломки.
Погледни ме в очите. Твойте, с цвят на листа, ...
1.1K 18

Два дни преди РД

Уж ми е рано за равносметки,
Уж съм в разцвета си, уж още съм млада,
а тегля чертата и плаши ме сметката.
Защо ли ми трябваше, кой дявол ме кара
да се обръщам зад тъмния ъгъл ...
1.1K 9

Твърде дълго я стисках през зъби

Твърде дълго я стисках през зъби
тая моя внезапна любов...
Не за друго, а можело, видиш ли
да се чувстваш не много готов.
(Те, мъжете, били по-чувствителни. ...
1K 17

* * *

Виновна ли съм, кажи ми -
женска глупост ми е диагнозата.
Ще те разлюбя. Със сетни сили.
И без това си ми невъзможен.
Не искаш, види се, ни мед, ни жило, ...
934 8

Есенно статукво

Хладно, утрото ме дръпва,
чорли ми косата,
лист след лист, към мен пристъпва
есен непозната.
Хоризонтът кораб влачи, ...
949 7

И се лее дъждът

И се лее дъждът, като мокра завеса се спуска,
По лицето ме гали, на шията нежно се спира,
(там където дланта ти разсеяно мери ми пулса
и от мокрите ласки дъхът ми във нега примира).
Жаден, пясъкът пие на капките влажните дири. ...
860 9

Този, когото срещнах

Той отдавна не знае покой
и очите му често тъмнеят.
Знам, че нечий е бил (не и мой –
и ревнувам го тайно от нея…)
Знам, че нощем не спи. Всеки сън ...
1K 14

Да се влюбиш на 33

Да се влюбиш във някой на трийсет и три
е различно -
със калцирани вени от дозите зла прозаичност,
със пресъхнали страсти
от хиляди стари любови ...
2.3K 1 14

Пълнолудие

Тая пуста луна, тая блудница, сластно усмихната,
как ме гледа, проклетата - знае забравени тайни.
Няма как да заспя. Срещу нея ми иде да викна,
да крещя като вълк - диво, гърлено и отчаяно.
Забрави ги, луна. Твърде много води са изтекли. ...
1.3K 18

Мартенски сняг

Нямам сили дори да извикам,
От умора сърцето ми спряло е.
Вън е пролет със дъх на иглики,
а отвътре съм ледено-бяла.
От студа във кръвта ми по клепките ...
1.6K 8

Фадо на зазоряване

Тия китари, пустите,
стенат и ме разкъсват,
като ножове, пръстите
струните режат, блъскат...
Звуците връз лицето ми ...
1.1K 6

И как да пиша за любов и лотоси...

И как да пиша за любов и лотоси,
когато съм изгнила като дънер
(светкавици, залепнали по фотоси
и няма как със нови да отвърнеш).
И как да вярвам. Пълно с псевдо-Зевсове, ...
1K 12

По скулите ми лепне тишината

По скулите ми лепне тишината,
почти шамарна, сепната и зла.
И иде ми Оная със Косата
да пие чай със мен да призова.
(Ох, твърде суицидно. Тъкмо аз ли? ...
891 12

Нощта бе по южняшки тривиална...

Нощта бе по южняшки тривиална,
горещият ú дъх – солено влажен,
алеята, в премяната си бална,
простряла бе зелен сатен до плажа.
По бухналите букли на дърветата ...
708 7