ellyst
136 резултата
Случайна жена във случаен мотел.
Пред прага потръпва разплакан имел,
завесата скрива случайния мъж,
пристигнал случайно с вечерния дъжд.
Тя - чиста случайност – със същата рокля, ...
  776  21 
До фонтана с делфините спря ме.
Любопитно примигващ неон
те оплисква в нелепо цикламено
и звучи Пламен Ставрев за фон.
Александровска цяла е коледна, ...
  482  10 
Посърнал и загубен, през октомври
самотният ни август се сбогува.
Дали през май отново ще си спомни
че устните ми юлски е жадувал?
Над релсите увисва тишината. ...
  523  11 
Мълчаливо вървим под дъжда.
Зад челото ми – пусто, до рана.
Под краката ми сякаш с ръжда
е нашарил октомври премяната
на удавени в локви листа. ...
  770  16 
Ще изтрия с карминени устни
от лицето ти летния дъжд.
Как, кажи ми как, да те пусна
да си тръгнеш така, изведнъж.
Та нали ще се срутят облаци, ...
  686  12 
Спи сърцето, уморено,
мозъкът ми също спи.
а очите ми, червени,
са две огнени звезди.
Пришки имам, пусти танци. ...
  542  13 
Не си мисли, че с тоя тъмен поглед
ще ме уплашиш. Нямам страх от тъмно.
След няколко изпратени любови
привикнах да вирея преди съмнало.
И не мисли, че щом съм те залюбила, ...
  494  12 
Топло ми е в дланта ти. Сбираш дъха ми в шепа.
Вън светът няма понятие колко е топло с тебе.
Слънцето се опитва да си промуши окото,
с вятъра любопитно блъскат се във стъклото,
шум на тролей изтраква морзово по паважа, ...
  726  16 
По опнатата струна на гръбнака ми
дланта ти се заплита като мрежа.
Внезапни чувства, грешни и нечакани,
воала на ресниците ми режат
и погледът ми, натежал от искане, ...
  404 
Кому е нужно да губим време
във упражнения по надмощие?
Все някой търси какво да вземе,
все някой има да дава още.
Математически изглежда вярно. ...
  903 
Не ме върти на малкия си пръст -
и без това света ми преобърна.
В очите ми навярно виждаш лъст -
не смея с друго твоите да зърна,
не смея да поискам, вместо страст, ...
  737  33 
==
Тя, играта, не се е променяла.
Правилата са същите. Сякаш
е все още Адамово време
и все още не е изщракала ...
  645  19 
Побелели от сол и години
са дърветата по крайбрежната.
Стъпките, по които ще мина,
са онези, оставени в детството.
В огън пламват сънливите облаци ...
  767 
Опитвам се лаишки да се справя
с поредната игра на сложни чувства.
По правилата, знам, ще се удавя -
това съм го превърнала в изкуство.
Уроците от вчера, ненаучени, ...
  512  16 
Искам да те любя като буря.
Да крещи кръвта ми, да се плиска,
вените ми да трептят от удара
на сърцето; гърло да ме стиска,
и със устни – две дъги кармина*, ...
  336 
От своя житейски опит
(толкова кратък, че даже
целият е описан в строфи)
следното мога да кажа:
Няма значение времето. ...
  767  14 
Няколко опита за импресия.
Първи: върху дланта ми отнесено
пръстът ти търси посока - намира я.
И със дъха ми и времето спира.
Трепва пространството и се разтваря ...
  487 
Гоня се с вятъра.
С морския вятър,
онзи - нахалния, дързък, бургаски,
онзи, понесъл дъха на лято,
с мирис на сол и на водорасли. ...
  936  22 
От белотата на листа
ме заболява вляво.
Отвън, мастилена, нощта
разсеяно припява
с гласа на вял, унил щурец, ...
  494 
По тротоара се препъва дъжд сепнат, неспокоен.
Небето облаците сгъва и тръска ги отгоре ми.
А там, на този тротоар, художник е приседнал –
тъй мълчалив, библейски стар, но се усмихва ведро.
Край него, в мократа мъгла, покрити със найлони ...
  619 
Слушай, Животе, толкоз години
по свирката ти се водя.
Не ти ли омръзна, мине не мине,
да си разбъркваш колодата
и да ми мяташ битата карта? ...
  567  12 
Всички любовни стихове
са вече от друг написани.
Не ми се клишират мигове -
не виждам особен смисъл.
Ами това изтъркано ...
  1011  24 
Копнеех лято. Пролетите вече
не ми отиват. И от тях боли.
И пак е лято. Знам, че ме обичаш.
Но вече трето лято е така.
Една умора кожата ми свлича ...
  656  18 
Не е редно да казваш „до скоро”.
Нито ти, нито аз го мислим.
В чужда пръст ще си пускаш корена,
но дали онзи бряг ще е пристан?
Ще си тръгнеш с разкъсван от вятъра ...
  1325  25 
Преглъщам накриво поредната доза унилост.
Засяда на топка и в гърлото ми се забива,
а нямам сълзи, та поне да отмия следите
от гняв и безсилие, легнали под очите ми.
Да ровя със пръсти във ланския сняг съм проклета ...
  959  16 
Огън ли искаш? Нямам.
Пък и кому е нужен?
Ще се опариш, а раните
с нищо не си заслужил.
Ето ти я, любовта ми - ...
  988  19 
Сънен вятър развя над града есента.
Там, до кея, стоят два-три спомена.
Александровска, цяла във кал и листа,
се препъва във летни отломки.
Погледни ме в очите. Твойте, с цвят на листа, ...
  725  18 
Уж ми е рано за равносметки,
Уж съм в разцвета си, уж още съм млада,
а тегля чертата и плаши ме сметката.
Защо ли ми трябваше, кой дявол ме кара
да се обръщам зад тъмния ъгъл ...
  777 
Твърде дълго я стисках през зъби
тая моя внезапна любов...
Не за друго, а можело, видиш ли
да се чувстваш не много готов.
(Те, мъжете, били по-чувствителни. ...
  724  17 
Виновна ли съм, кажи ми -
женска глупост ми е диагнозата.
Ще те разлюбя. Със сетни сили.
И без това си ми невъзможен.
Не искаш, види се, ни мед, ни жило, ...
  654 
Хладно, утрото ме дръпва,
чорли ми косата,
лист след лист, към мен пристъпва
есен непозната.
Хоризонтът кораб влачи, ...
  601 
И се лее дъждът, като мокра завеса се спуска,
По лицето ме гали, на шията нежно се спира,
(там където дланта ти разсеяно мери ми пулса
и от мокрите ласки дъхът ми във нега примира).
Жаден, пясъкът пие на капките влажните дири. ...
  557 
Той отдавна не знае покой
и очите му често тъмнеят.
Знам, че нечий е бил (не и мой –
и ревнувам го тайно от нея…)
Знам, че нощем не спи. Всеки сън ...
  712  14 
Да се влюбиш във някой на трийсет и три
е различно -
със калцирани вени от дозите зла прозаичност,
със пресъхнали страсти
от хиляди стари любови ...
  1944  14 
Тая пуста луна, тая блудница, сластно усмихната,
как ме гледа, проклетата - знае забравени тайни.
Няма как да заспя. Срещу нея ми иде да викна,
да крещя като вълк - диво, гърлено и отчаяно.
Забрави ги, луна. Твърде много води са изтекли. ...
  979  18 
Нямам сили дори да извикам,
От умора сърцето ми спряло е.
Вън е пролет със дъх на иглики,
а отвътре съм ледено-бяла.
От студа във кръвта ми по клепките ...
  638 
Тия китари, пустите,
стенат и ме разкъсват,
като ножове, пръстите
струните режат, блъскат...
Звуците връз лицето ми ...
  744 
И как да пиша за любов и лотоси,
когато съм изгнила като дънер
(светкавици, залепнали по фотоси
и няма как със нови да отвърнеш).
И как да вярвам. Пълно с псевдо-Зевсове, ...
  738  12 
По скулите ми лепне тишината,
почти шамарна, сепната и зла.
И иде ми Оная със Косата
да пие чай със мен да призова.
(Ох, твърде суицидно. Тъкмо аз ли? ...
  579  12 
Нощта бе по южняшки тривиална,
горещият ú дъх – солено влажен,
алеята, в премяната си бална,
простряла бе зелен сатен до плажа.
По бухналите букли на дърветата ...
  479 
Предложения
: ??:??