eva_32 (Ева Корназова) - Произведения

Предзалезно

Ще се срещнем навярно в предзалезен час.
Ще звъни тротоарът премръзнал.
Розов облак ще гали небето над нас.
Ние – слепи до смърт, ще осъмнем...
безразлични до лудост към целия свят. ...

eva_32

Поезия

2009-10-21T23:25:16+03:00 1.2K 16

Докоснати от мълния

Измръзнали, забравени крилете ми
откри.
По пътя изоставени...
(облечени в мечти)
Безпомощно захвърлени... ...

eva_32

Поезия

2009-10-16T23:40:32+03:00 1.8K 20

Вечен миг

Едва ли всъщност ме познаваш.
Не знаеш нищичко за мене.
Долавяш само онзи пламък
горещ, в душата ми – безвремие.
Не знаеш нищо. Как живея ...

eva_32

Поезия

2009-10-14T15:07:48+03:00 1.6K 25

(... и в есента дори те разпознах...)

(... и в есента дори те разпознах...)
Във всяка капка дъжд те преоткривам.
И вятърът те носи. Все към мен.
В косите ми безброй листа умират,
а птиците, във полет устремен ...

eva_32

Поезия

2009-10-13T21:36:03+03:00 1.3K 23

Безсъние

На мислите ми в есенните тръни
препъна се Луната и замря.
Огря до дъно моето безсъние,
разпънато на кръст от самота...
... видя на суетата ми черупката. ...

eva_32

Поезия

2009-10-05T00:05:31+03:00 2.2K 22

Събота

Така тежи гневът ти в тази стая,
че въздухът измества до перваза
и той политва - тъжен и отчаян,
с чернилката в душата ти наказан.
А аз се съюзих със тишината. ...

eva_32

Поезия

2009-10-03T17:05:44+03:00 1.5K 14

Денят се ражда

Във синя тишина денят се ражда.
Непредвидим и жаден. Устремен.
Разкъсващ облаци от тази жажда -
нетърпелив, за да се слее с мен.
Посрещам го. Приемам го с въздишка. ...

eva_32

Поезия

2009-10-02T14:35:11+03:00 1.5K 21

Детето в мен...

Среднощно същността ми разсъбличаш.
Намираш нежен порив на дете
в душата ми. Целуваш всяка мисъл,
докосваш мойте диви светове.
Зеленото в очите ми е влажно ...

eva_32

Поезия

2009-10-01T17:42:30+03:00 1.3K 1 14

(... признание...)

Преля във мене нечовешка страст.
И милиони облаци от нежност
в небето на очите ти видях...
Изгубих се, навярно безнадеждно...
Заля ме със вълни от топлина, ...

eva_32

Поезия

2009-09-30T12:49:39+03:00 1.1K 23

Аз знам... ще ме спасиш от есента

Душата ми избухва
на хиляди парчета във пространството...
Но ти не се страхуваш.
Събираш ги.
Във теб ме приютяваш ...

eva_32

Поезия

2009-09-25T14:28:51+03:00 1.8K 21

(... твърде лично...)

Изпивам всеки полъх с твойто име
и бавно се разливаш вътре в мен.
Течеш в кръвта ми – вино от малини...
Горещ, и от любов опитомен
промъкваш се във всяка моя клетка... ...

eva_32

Поезия

2009-09-22T12:44:46+03:00 1.8K 2 20

Птицата

Предесенно разрових тишината
и птичи стон на дъното открих,
от който се изострят сетивата
и претворяват мисълта във стих.
А птицата, с надежда устремена ...

eva_32

Поезия

2009-09-02T17:40:05+03:00 1.2K 1 22

Любовта ни спаси

Любовта ни спаси. Теб – от мрака.
Мен - от сивото в днешния ден,
от което горчеше ми залъка...
С всеки залез, до смърт уморен,
аз угасвах. Стрелите на времето ...

eva_32

Поезия

2009-08-30T22:59:07+03:00 1.3K 28

Есенно

Със утрото отворя ли очи,
защото някой облак ме целува,
във мене влюбен още отпреди
и уморен до смърт да се преструва...
пролуката в прозореца съзрял ...

eva_32

Поезия

2009-08-26T21:19:00+03:00 987 16

Откровено

Понякога демон пирува с душата ми.
Къса от нея парче по парче.
Шепне ми сладостно, с думи омайва ме...
Дяволска паяжина в мене тъче.
Огън налива в кръвта ми изстинала. ...

eva_32

Поезия

2009-08-25T00:10:21+03:00 1.4K 20

От моята вода...

Затворих се в кръга на любовта.
Но щом повярвах, че ще бъде вечен,
ти сряза нишката. И аз сега
се лутам между болка и безвремие.
Че моята вода - онази, живата, ...

eva_32

Поезия

2009-08-06T20:51:45+03:00 2.2K 34

За да ти кажа...

Недей да търсиш сянката ми гола
в среднощен стих, роден от тишина.
На прага ми ела. Ще ти отворя.
Безсънни ще посрещнем утринта,
а после, с пръсти трескави и топли, ...

eva_32

Поезия

2009-08-04T16:59:01+03:00 1.7K 27

Рецептата на Господ

Изтри ме по рецептата на Господ.
И пак по нея ми обърна гръб.
А аз наивно продължих да прося,
да търся светлина, да търся път.
Наивно продължих да те обичам. ...

eva_32

Поезия

2009-08-01T00:18:05+03:00 1.1K 7

С тишината...

Ще сътвориш ли в мене тишина?
Душата ми е дива, ураганна.
Отгледана от демон и сега
е Дяволска невеста окована.
Със тишината свобода ми дай. ...

eva_32

Поезия

2009-07-31T17:14:15+03:00 1.2K 16

Следи

Отекват стъпките ти - следоносни.
Поглъщам ехото, за да си в мен.
И цветен още малко да те нося,
преди да станеш пак обикновен.
И сам. И сив. С тълпата да се слееш. ...

eva_32

Поезия

2009-07-29T21:36:38+03:00 1K 12

Обречени докрай на незабрава...

Усещам, че по мене боледуваш.
За сила молиш – да останеш цял.
А нощем от звездите ме ревнуваш...
От себе си дори. Във теб пожар
бушува и ума изпепелява. ...

eva_32

Поезия

2009-07-28T00:07:15+03:00 1.2K 18

Среща

Когато се срещнем във някакъв миг,
светът ще притихне застинал
и някак тревожен. И ням. Белолик.
Смутен зад листо от смокиня.
Ще бъде привèчер. И залез взривен ...

eva_32

Поезия

2009-07-24T14:55:57+03:00 3.1K 1 21

Ти си този

Ти си този, който ще ме обича
и с бели коси.
Ще ме нарича свое момиче
и в есенни дни.
Ще ме топли среднощ във постеля ...

eva_32

Поезия

2009-07-23T21:26:04+03:00 1.4K 10

Очите ми...

Очите ми пробождат синевата,
разкъсвайки посоката към теб.
А ти, превъплътен в невидим вятър,
целуваш само моя силует.
И шепнеш, че безсмъртие ти нося. ...

eva_32

Поезия

2009-07-21T22:39:13+03:00 1.3K 17

Следата е на моето лице

Прегърнати в дъждовна капка бяхме.
Преплетени. Смълчани отведнъж.
И падахме. Неволно оцеляхме...
Не се разкъса капчицата дъжд.
Събудихме се чисти, преродени. ...

eva_32

Поезия

2009-07-08T22:53:25+03:00 1.1K 19

Раздяла

Подслон ли търсиш с длани отмалели?
Защото в мен внезапно притъмня...
Тъгата във очите ми доведе
обреченият дъжд от самота.
И в онова мълчание се люшкам - ...

eva_32

Поезия

2009-07-07T18:27:34+03:00 1.3K 1 14

Щастливата жена

Щастливата жена се разпознава -
след нея се усмихват под мустак,
а тя пристъпва, без да осъзнава
на силата си тайнствения знак.
Щастливата жена е мълчалива, ...

eva_32

Поезия

2009-06-29T00:19:45+03:00 12.4K 1 25

Нещастната жена

Нещастната жена се разпознава -
след нея вълча глутница върви,
надушвайки безбройните ù рани
от тежки купидонови стрели.
Нещастната жена е мълчалива. ...

eva_32

Поезия

2009-06-26T21:09:47+03:00 1.8K 31

Почти библейско

Аз бях за теб Рогатия, Греха -
онази дива Ябълка проклета.
Със нея изкуших те и сега
разкъсваш ме на хиляди парчета.
И неумело със смокинов лист ...

eva_32

Поезия

2009-06-25T20:52:47+03:00 1K 10

Прощавам ти...

Във твоя стих оплетена се лутам.
Очите ми крещят със ням възторг.
В душата ми се гонят пеперуди,
а мисълта е звук на ловен рог.
И ето, пак се сблъскват сетивата, ...

eva_32

Поезия

2009-06-24T17:30:52+03:00 1.3K 21

* * *

В мига, във който се родих
и вкусих въздуха с наслада,
очи отворих и открих:
край мен не беше само мама.
Със нежен глас и поглед благ ...

eva_32

Поезия

2009-06-17T20:11:37+03:00 1.1K 13

Самота

На чертата на сините залези
аз отново изгубих съня
в самота. Спрях дори и цигарите –
не намирам утеха в дима.
Тишината, прогонила думите, ...

eva_32

Поезия

2009-06-16T00:08:48+03:00 1.1K 10

За бирата

Един самотник в кръчмата седял си,
a за другар до него – чаша бира.
Край тях и хора имало нявярно,
но просто ги оставяли на мира.
Той бил чаровен, даже симпатичен ...

eva_32

Поезия

2009-06-14T20:57:00+03:00 5.3K 17

Извърнеш ли очи...

Ако от мен поискаш да си тръгнеш,
изплашен от любовния ми порив,
ще ти горча във гърлото до мръкване...
В кръвта ти ще тека като отрова.
Извърнеш ли очи от мен - единствена, ...

eva_32

Поезия

2009-06-12T13:04:50+03:00 1.3K 1 21

Едва ли...

Едва ли би ме преоткрил
за ден, за час.
Дори от мен да си отпил,
от моя глас,
дори да претвориш мига ...

eva_32

Поезия

2009-06-11T18:06:04+03:00 1.1K 8

Обрекла съм на тебе...

От мене всяка фибра притежаваш.
Не камъче и не парченце същност,
искрица ласка и коричка завист...
И не петак, не стигащ за насъщния.
За теб е всичко. Цялата вселена ...

eva_32

Поезия

2009-06-10T08:05:27+03:00 1.1K 16

Рисувам

Със облаци рисувам по небето
среднощните си чернобели сънища.
Дъха ми спрели, стегнали сърцето,
затрупали с отломки всички пътища.
Рисувам, на безпътица обречена, ...

eva_32

Поезия

2009-06-09T18:05:39+03:00 1.1K 15

* * *

Страх ме е, че ще изчезнеш
като сън на разсъмване.
Имам нужда от теб,
не помисляй за тръгване.
Искай ме с вечната сила на огъня, ...

eva_32

Поезия

2009-06-07T21:36:52+03:00 1.1K 17

Ако ме искаш...

Ако ме искаш кротка и смирена,
създай ми свят от скука и печал.
Ще бъда сива и ненаранена...
... изстинала. А ти ще бъдеш цял.
А искаш ли ме пролетна стихия, ...

eva_32

Поезия

2009-06-06T10:48:39+03:00 3K 20

* * *

Когато в мен морето потъмнее
и яростта приижда на вълни,
в очите дъжд довеждат ветровете
и дълго не престава да вали.
Когато в мен се борят черни бури, ...

eva_32

Поезия

2009-06-05T12:39:43+03:00 906 12