eva_32 (Ева Корназова) - Произведения

Като на кино

Като чаят от мащерка, шипка
и лайка,
като тихата грижа
на моята майка,
или крясък ...

eva_32

Поезия » Друга

2018-12-13T12:38:36+02:00 1K 1 3

***

От щастието никак не боли.
Какво е всъщност? Здраве, шепа хора,
усмивки и тревога... И умора,
когато залезът във мен звъни.
... Когато птиците летят в кръвта ми, ...

eva_32

Поезия » Друга

2017-05-28T23:44:56+03:00 785 1 8

Ти си...

Ти си моята топла постеля във зъзнеща нощ,
над която самотна звезда любопитно наднича
зад стъклото. И вижда – този мъж ме обича.
Тишината е нужна. До изгрев дълбока. До кост.
Ти си чай от липа, в който лъч светлина се оглежда. ...

eva_32

Поезия » Любовна

2017-02-22T23:58:23+02:00 1.1K 2 9

Точно в този момент...

Точно в този момент, точно в тази минута,
тишината разкъсват жужащи пчели.
И светът се сгушил в цъфтящия люляк…
Безпогрешно го виждам във твойте очи.
Точно в този момент, точно в тази минута, ...

eva_32

Поезия » Любовна

2016-04-14T17:53:37+03:00 1.7K 1 9

***

Пристъпвам по ръба на
вечерта.
Ти си до мен. А твоята ръка
спасява ме от сляпо
отчаяние. ...

eva_32

Поезия » Любовна

2016-04-10T22:52:09+03:00 1.1K 1 2

Защото ми е пролетно...

Защото ми е пролетно… (дали)?
Не искам да пробуждам тишината.
Вълшебната минута, във която
оглеждам се във твоите очи...
и виждам обещание за лято… ...

eva_32

Поезия » Любовна

2016-03-20T20:26:17+02:00 1.8K 1 11

***

Някой ден, може би,
тези сини очи
ще погледнат към друга планета.
Тя едва ли ще има
червени коси… ...

eva_32

Поезия » Любовна

2016-01-07T22:09:26+02:00 850 9

Мария

Тя не може да бъде просто малка жена
и когато вали, да се скрие.
Тя е буря, и огън, и лъч светлина!
Капка дъжд. И се казва Мария.
По най-стръмния бряг ще се спусне за теб. ...

eva_32

Поезия » Друга

2015-11-06T07:51:31+02:00 1.2K 12

***

Нали знаеш, че тази (закъсняла) любов,
ще гризе онзи сърп на луната,
който тихо пробожда съня в полунощ.
Ще стои в самота пред вратата.
Тази, (ах, закъсняла) любов ще мълчи. ...

eva_32

Поезия » Друга

2015-10-31T00:28:05+02:00 858 1 5

Обичам

Обичам сивото. И чернобели снимки.
Обичам стари филми. И кафе.
Прекланям се пред силните мъже
и пия бира само от бутилка.
Обичам гръмотевици и дъжд. ...

eva_32

Поезия » Друга

2015-10-25T02:01:54+03:00 2.9K 1 11

Безсъние II

Сънят сред ситен грохот ще умре,
тя, всяка мисъл дава своя жертва.
Тревога. Студ. Пречупени криле.
Умиращи звезди. Любов. Надежда.
И всеки допир ражда светлина. ...

eva_32

Поезия » Друга

2014-11-20T23:39:09+02:00 1.1K 1 8

Пролетно

В такива дни не са ни нужни думите -
отчаян мост. Спасение. Въже.
Аз вярвам в мълчаливите мъже.
И в нежните криле на пеперудите.
Аз вярвам в самотата всеки път, ...

eva_32

Поезия » Друга

2014-04-22T18:20:06+03:00 1.5K 17

Съмнение

Ти случи ли се истински, Любов?
Удавих те в нелепо колебание.
След теб остана есенно мълчание -
на всяка смърт уклончивият зов…
И знам, че ти прилича на бездушие ...

eva_32

Поезия » Любовна

2014-02-10T17:54:01+02:00 2.2K 1 20

Когато си избрах да те обичам...

КОГАТО СИ ИЗБРАХ ДА ТЕ ОБИЧАМ…
Когато си избрах да те обичам,
захвърлих всичко някъде във ъгъла.
Как пееше във мен това обичане!!!
И никак не напомняше присъда. ...

eva_32

Поезия » Любовна

2013-06-18T11:01:06+03:00 2.7K 13

Във всеки от нас...

Във всеки от нас примижава от ужас
и търси закрила, Бог знае къде,
така уязвимо във своята лудост
едно непораснало, чисто дете…
Тъй просто и тъжно се гонят копнежи – ...

eva_32

Поезия » Друга

2013-06-01T16:27:35+03:00 2.2K 11

Цветът на душата

ЦВЕТЪТ НА ДУШАТА
Целуни тази болка във мен, тя умът ми взривява.
Неуверено дъвче душата ми в сладък рефрен.
И не зная до тук, докога и защо оцелявам
в тази подла черупка, наречена утрешен ден. ...

eva_32

Поезия

2013-04-14T20:38:20+03:00 1.9K 1 18

Война

ВОЙНА
Не бе любов по време на холера,
а бе любов, по време на война,
в която ти се учеше да стреляш,
в която аз не можех да умра… ...

eva_32

Поезия » Любовна

2012-12-25T15:49:57+02:00 1.8K 1 24

* * *

Ще си отиде тази зима… знам,
стопявайки заглъхнали простори.
Ще зазвъни капчук необуздан,
небето в синьо пак ще се отвори
и с нов живот светът ще натежи. ...

eva_32

Поезия » Друга

2012-03-16T23:18:03+02:00 1.5K 10

(не)осъзнато

(не) осъзнато
Когато край мен (и във мен) посивее
и сива до смърт е дори тишината
и целият свят… Вече няма съмнение –
точно такъв е цветът на тъгата. ...

eva_32

Поезия » Любовна

2012-02-17T23:54:04+02:00 1.8K 11

* * *

Промъквам се
край сивите си спомени.
Прескачам локвите
на настоящето,
а те – ...

eva_32

Поезия

2011-10-27T15:36:53+03:00 1.4K 12

(... момичетата плачат единствено...)

(... момичетата плачат единствено...)
Не ме уби. Макар, че ти се искаше.
Че танцът на смъртта те изкуши.
Захвърли ме във нищото. Притисна ме
и жадно от кръвта ми топла пи. ...

eva_32

Поезия

2011-10-01T18:29:42+03:00 2.1K 1 27

На лятото с умиращия дъх...

На лятото с умиращия дъх
предесенното слънце се пропука.
А сянката по бледия му път
затваря се в сърцето на светулка,
…преобразява всички цветове. ...

eva_32

Поезия

2011-09-30T18:53:44+03:00 1.8K 2 18

Сълза

СЪЛЗА
Ти стоиш на брега на измамна река,
с тези боси нозе, непознаващи болката.
И по детски протягаш наивно ръка,
любопитна, да пипнеш света на дълбокото. ...

eva_32

Поезия

2011-09-14T13:17:28+03:00 1.7K 10

Страх / eva_32 & magnum

„страх се казваш в очите ми,
страх се казваш по пътя ми...”
Нова Генерация
Страх
Страхът намери свойто име ...

eva_32

Поезия

2011-09-13T23:22:26+03:00 1.5K 1 8

* * *

Ще стопля тишината помежду ни
и с този пламък мрака ще раня,
макар да знам, че всъщност е безумие
в подземие прозорец да градя.
… макар да знам. Това е слабоволие. ...

eva_32

Поезия

2011-05-11T17:05:25+03:00 1.8K 13

* * *

И ето ме, на онзи кръстопът.
Била съм вече тука. Все сама.
Когато съкрушил ме е врагът,
че виждала съм в него любовта.
Прозрачна съм. Не бях ли от стъкло, ...

eva_32

Поезия

2011-05-10T22:01:22+03:00 1.3K 1 11

(... усмивка е любимата ми дреха)

(... усмивка е любимата ми дреха)
Познаваш ли ме? Не, не е така.
Страхът не е любимата ми дреха.
И не от страх понякога мълча...
Копнея за любов, не за утеха. ...

eva_32

Поезия

2011-02-17T15:53:37+02:00 2.7K 24

Сън

Морфей налива сънища със шепи
в очите ми, ухаещи на дъжд,
и бурята във мене предусетил,
изпива всяка мисъл отведнъж.
И стъпва на брега на самотата. ...

eva_32

Поезия

2011-02-16T16:27:24+02:00 1.6K 15

Любов...

ЛЮБОВ…
За тебе е приключила. За него – недовършена…
И тайничко копнежът му се удря в мисълта.
Избива през очите му. В прозрачните мехурчета
(на бирата във чашата). Трепереща ръка… ...

eva_32

Поезия

2010-09-21T13:02:39+03:00 2.1K 25

Есенно II

ЕСЕННО II
Тази есен пристъпва към мен със снага на момиче.
Аз я вдишвам с тревога, че лятото пак ще умре.
С хладни пръсти от вятър и дъжд тя без свян се съблича
под небето, сивеещо в твойте очи на дете. ...

eva_32

Поезия

2010-09-11T20:41:38+03:00 1.9K 1 28

(отново откровено)

(отново откровено)
И какво от това, че делим с теб постеля и покрив,
щом сърцето ми – улично куче, се скита само
и горчи всеки залък, и болезнено реже. До кокал.
Всяка дума политва – изсъхнало, жълто листо. ...

eva_32

Поезия

2010-07-31T01:21:31+03:00 3.1K 1 33

Синева

Пороят във очите ми затихна.
В ръцете ми се стече синева
от утрото. Успях да се усмихна
на лятото във моята коса…
… успях от самотата да избягам. ...

eva_32

Поезия

2010-07-27T13:19:41+03:00 1.4K 1 9

(... тъга...)

Изгуби се там някъде,
между проклятието и благословията.
Между букетите от нарциси.
Че в езерото се оглеждаше
(а то – стихия...) ...

eva_32

Поезия

2010-07-25T23:46:20+03:00 1.6K 1 10

Събуждане

СЪБУЖДАНЕ
Минутата се стече в мен. Застина.
А аз не знаех, че нощта изтлява.
Че онзи цвят на лъскава маслина,
посрещайки зората, избелява… ...

eva_32

Поезия

2010-07-09T19:33:29+03:00 2.1K 1 16

(посветено)

Знаел ме целият град! И децата ми също!
Върволица съпрузи –
често липсващи земни блага...
Два развода – (развръзка на угаснали чувства) -
след които оставах ...

eva_32

Поезия » Хумористична

2010-05-20T21:10:17+03:00 1.5K 8

До ръба

Вземи ме на ръце...
и отнеси ме до ръба на нищото.
Разбъркай няколко сълзи
със изгрева
и ще получиш цвета на любовта ми. ...

eva_32

Поезия

2010-05-18T00:46:27+03:00 2K 1 17

Признание

ПРИЗНАНИЕ
В самотата си залеза огнен и тъжен потапям.
Всяка смърт на деня доближава ме бавно към Теб.
Гоня сънища. Стигам ги само за кратко.
После - жалния вопъл на утрото, някак нелеп ...

eva_32

Поезия

2009-12-23T23:09:42+02:00 1.8K 1 20

(прозаично)

(прозаично)
Не разбираш ли, Господи? Не умея да водя войни.
Не умея да блъскам със лакти, да гоня простори...
Не умея да тъпча. От това знам как боли.
Нека правят го другите - смелите, силните хора. ...

eva_32

Поезия

2009-11-18T00:45:07+02:00 1.7K 1 26

Когато във тебе тъгата...

Когато във тебе тъгата, разтворила пръсти,
опипва душата ти, търсейки онзи копнеж,
от който с дъха ти отронва се стон земетръсен
и всяка сълза мигновено превръща се в скреж...
... тогава сърцето ми блъска се лудо в гърдите. ...

eva_32

Поезия

2009-11-17T00:04:15+02:00 1.7K 1 18

Обичай ме

Обичай ме във розовите утрини.
В задъханата, нежна тишина
на есенните, още пусти улици,
обгърнати във есенна мъгла...
... във мигове на нежност и смирение. ...

eva_32

Поезия

2009-10-29T22:56:55+02:00 4.2K 1 36