katenstain
156 резултата
1379
1
Позволих на прекалено много хора да ме наранят. Просто бях себе си. За съжаление, за повечето от тях всичко е игра. Ти кой си? Като тях ли си? И ти ли ще си тръгнеш от мен, ей така без дори да се замислиш? Запали искра в мен, за живот, за надежда, за смисъл. А после какво да очаквам!? Страх ме е! Пи ...
434
1
8
Чужди обятия,
утеха- илюзия.
Хиляди мъжки ръце
отскубнаха цвете - делюзия.
Чаршафите смачкани, ...
утеха- илюзия.
Хиляди мъжки ръце
отскубнаха цвете - делюзия.
Чаршафите смачкани, ...
437
2
Портите на твоето Приятелство
залостиха сърцето ми в безлюдност.
Зазидана в бездушнокаменна прелюдия,
забравих да сънувам пътища.
Посоките ни ръбести ...
залостиха сърцето ми в безлюдност.
Зазидана в бездушнокаменна прелюдия,
забравих да сънувам пътища.
Посоките ни ръбести ...
370
1
6
Разпнат орел...
Вените отчаяно крещят!
Впити куки...
Провесени криле...
Бездушна лудост... ...
Вените отчаяно крещят!
Впити куки...
Провесени криле...
Бездушна лудост... ...
808
2
Треперя...
Причиняваш ми желания...
Такива, за които се говори
късно през нощта.
Затаени някъде... ...
Причиняваш ми желания...
Такива, за които се говори
късно през нощта.
Затаени някъде... ...
1907
4
7
Въжета и халки -
изкуство само...
Аз... ти-
желание непризнато...
Проникваш... ...
изкуство само...
Аз... ти-
желание непризнато...
Проникваш... ...
618
5
Ще ме любиш ли,
забравил всички предразсъдъци!?
Без срам от скритите желания,
до сутринта, чак от полунощ...
Ръцете ти – опора... ...
забравил всички предразсъдъци!?
Без срам от скритите желания,
до сутринта, чак от полунощ...
Ръцете ти – опора... ...
1740
7
8
Ще дойда само за малко.
Няма да оставам цяла нощ.
Може би половината,
ще е достатъчно?!
Единак си... ...
Няма да оставам цяла нощ.
Може би половината,
ще е достатъчно?!
Единак си... ...
479
1
2
Взирах се дълго,
право в очите ти...
Малко нацупена, тъжна...
Чашата вино,
в художник превърнах... ...
право в очите ти...
Малко нацупена, тъжна...
Чашата вино,
в художник превърнах... ...
289
Поряза облачния небосвод
засенчил слънчевите двери
на древния ми неспокоен, тих живот.
Развълнувано беляза...
заслепи мрака... отсече и отряза... ...
засенчил слънчевите двери
на древния ми неспокоен, тих живот.
Развълнувано беляза...
заслепи мрака... отсече и отряза... ...
356
2
Как искам да летя!
Но крилата ми ранени са...
Пресни рани,
не могат да зараснат.
След време само ...
Но крилата ми ранени са...
Пресни рани,
не могат да зараснат.
След време само ...
937
2
4
Разлистваш ме бавно...
Кубче лед, разтапящо се
в чаша бяло вино
с дъх на диви цветя...
Нектар от сладострастие ...
Кубче лед, разтапящо се
в чаша бяло вино
с дъх на диви цветя...
Нектар от сладострастие ...
223
1
1
Вятърните чанове пеят несъществуваща песен,
щом си близо до мен...
Вихрушка завърта листата,
във полет невиждан...
Косите ми вятърни мелници, ...
щом си близо до мен...
Вихрушка завърта листата,
във полет невиждан...
Косите ми вятърни мелници, ...
389
В очакване на твоето разкриване,
поредната цигара догоря...
Мислите с копнежи,
предозирах ги...
отекнаха в безсънното лудуване вълнуващи и двама ни слова... ...
поредната цигара догоря...
Мислите с копнежи,
предозирах ги...
отекнаха в безсънното лудуване вълнуващи и двама ни слова... ...
949
Времето с теб –
Няколко кучешки стъпки...
Безкрайност от мисли...
Ударите на сърцето ми...
Безмълвно безвремие...
Няколко кучешки стъпки...
Безкрайност от мисли...
Ударите на сърцето ми...
Безмълвно безвремие...
242
Сънувах те...
Ръцете ти, лицето, тъжните очи. Прегърна ме и беше тук, до мен. Часовете минаха, като секунда.
Люби ме, усетих душата ти във моята, плаках и крещях, а после пак се смях... Тръгваше си пак...
Вцепених се от безсилие, да кажа: Спри!
Знаех, че така трябва, но дали? ...
Ръцете ти, лицето, тъжните очи. Прегърна ме и беше тук, до мен. Часовете минаха, като секунда.
Люби ме, усетих душата ти във моята, плаках и крещях, а после пак се смях... Тръгваше си пак...
Вцепених се от безсилие, да кажа: Спри!
Знаех, че така трябва, но дали? ...
445
2
Всички спят –
ставам и ходя по перваза.
Другите смеят се –
в ъгъла тъжа.
Ръбът е моят връх! ...
ставам и ходя по перваза.
Другите смеят се –
в ъгъла тъжа.
Ръбът е моят връх! ...
505
Ще я познаеш!
Сигурна съм!
В теб зародила се веднъж,
тъй топла обич, искрена
и по-лека от перце. ...
Сигурна съм!
В теб зародила се веднъж,
тъй топла обич, искрена
и по-лека от перце. ...
517
1
Черен гарван-
(Самотата)
на рамото ми кацна.
Страхувам се…
Отрова вените ми поразява- ...
(Самотата)
на рамото ми кацна.
Страхувам се…
Отрова вените ми поразява- ...
543
1
"Ненавиждам погледите Ви! Забиват се в мен като дъжд от борови иглички. Очите Ви пълни със съжаление... А лицата, лицата Ви са изкривени от фалшивите усмивки. Да знам! Знам, че това е краят... Защо да прикривам тъмните кръгове под очите си с грим!? Защо да крия, че косата ми вече е само спомен..., р ...
909
1
4
1261
С плач поели глътка въздух,
Живота – дар безценен,
не ценим!
Търсим щастие,
градим мечти. ...
Живота – дар безценен,
не ценим!
Търсим щастие,
градим мечти. ...
297
2
Посипа ме със пепел...
От нас, от всичко липсващо сега.
Мълчанието ми е наказание,
за това, че се промъкна в мен,
до живот и след него, ...
От нас, от всичко липсващо сега.
Мълчанието ми е наказание,
за това, че се промъкна в мен,
до живот и след него, ...
658
2
8
На гроба ми носи
все жълти рози...
Помълчи си, поплачи,
свещ недей да палиш.
Бях грешна, свещите ...
все жълти рози...
Помълчи си, поплачи,
свещ недей да палиш.
Бях грешна, свещите ...
545
2
След тебе...
Вече никога няма да обичам!
След теб на никого няма да се вричам!
След тебе...
Бавно и мъчително умирам... ...
Вече никога няма да обичам!
След теб на никого няма да се вричам!
След тебе...
Бавно и мъчително умирам... ...
730
1
3
Ще си тръгна тихичко, без да се усетиш. В един обикновен, спокоен ден. Ще си тръгна... От теб, от нас, от нищото което сме. Ще ме потърсиш, няма да ти отговоря. Ще разровиш в себе си за спомените, скрити зад лъжите. Ще разлистиш времето назад, в опит да разбереш причините. Няма да повярваш, ще отрич ...
488
2
Слънцето наднича страхливо...
Студен, суров,
изпълващ дробовете...
Въздух...
Ароматът на зима, ...
Студен, суров,
изпълващ дробовете...
Въздух...
Ароматът на зима, ...
384
Рамки - линии затворени.
Събрали в себе си, някакви си правила.
Който от върха им гледа пак надолу, как се е качил до там, дори не знам!
„По-по-най“ не беше ли отдавна детско шоу?
Нямам нужда да се правя на различна! ...
Събрали в себе си, някакви си правила.
Който от върха им гледа пак надолу, как се е качил до там, дори не знам!
„По-по-най“ не беше ли отдавна детско шоу?
Нямам нужда да се правя на различна! ...
813
2
Прикована от поглед...
Свела глава...
В краката ти падам...
Подаваш ръка...
Оголваш душата... ...
Свела глава...
В краката ти падам...
Подаваш ръка...
Оголваш душата... ...
916
640
2
1
Притаена болка резонира – крясък блед…
Пристъпва Господарят – очите му са празни.
Тя свела поглед е в земята, не смее и да трепне.
Той я гледа… носи бич в ръката…
Удря… пак… и пак… и пак... ...
Пристъпва Господарят – очите му са празни.
Тя свела поглед е в земята, не смее и да трепне.
Той я гледа… носи бич в ръката…
Удря… пак… и пак… и пак... ...
336
2
Нахалница съм!
Шумно раздирам
тишината на деня ти.
Скитница съм!
В нощите ти идвам, в съня ти! ...
Шумно раздирам
тишината на деня ти.
Скитница съм!
В нощите ти идвам, в съня ти! ...
864
1
1419
***
Когато си сред много хора,
а сякаш си сам.
Когато погледнеш
надълбоко в себе си. ...
Когато си сред много хора,
а сякаш си сам.
Когато погледнеш
надълбоко в себе си. ...
888
1
1
Заключих и последните надежди, загубени в премръзналия спомен... Студено ми е...
Забравих топлината ти...
А сякаш вчера беше...
Като огнище малко, но уютно, при тебе, скитаща се, спирах за минута...
и после не исках да си тръгвам... ...
Забравих топлината ти...
А сякаш вчера беше...
Като огнище малко, но уютно, при тебе, скитаща се, спирах за минута...
и после не исках да си тръгвам... ...
359
2
Понякога се разхождам безцелно. Взирам се в небето и му говоря, сякаш е най-близкият ми приятел. Вятърът гали лицето ми. Друг път сядам на някоя самотна пейка и затварям очи. Обичам да съм сама, също толкова силно, колкото и мразя това усещане.
Спирам внезапно и силите да продължа напред ме напускат ...
Спирам внезапно и силите да продължа напред ме напускат ...
293
1
Бягам задъхана към
приказната гора.
Дърветата голи
скриват следите ми.
Там на езерото- ...
приказната гора.
Дърветата голи
скриват следите ми.
Там на езерото- ...
782
***
Липов цвят в косите ми цъфти,
с дъх на лято и забравени мечти...
Спомени изгонени
във ъгъла крещят... ...
Липов цвят в косите ми цъфти,
с дъх на лято и забравени мечти...
Спомени изгонени
във ъгъла крещят... ...
398
4
Сивотата ми се ражда в цветно утро. Ароматът на кафе, горчивина в устата.
Шарени чорапи, обути на обратно.
Ръбовете им досущ са като острие.
Разядени са тленните ми чувства.
Любов ли бе... Бленуваната утрин!? ...
Шарени чорапи, обути на обратно.
Ръбовете им досущ са като острие.
Разядени са тленните ми чувства.
Любов ли бе... Бленуваната утрин!? ...
712
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
