МарияДимитрова.67
966 резултата
На нослето си отляво
има Нора две кафяви
бенчици една под друга.
Те танцуват сякаш буги,
щом се смее или мръщи – ...
  110 
Днес, макар че е неделя,
Рая е на курс в „Обеля“.
Нора сяда пак да учи,
че е вкъщи малко скучно.
Татко чака с трепет мача ...
  140 
Птиче пее на брезата,
сякаш вън е още лято.
А на двора – зима люта
и снежинки там се лутат.
Нора иска да играе, ...
  111 
– Нека да започнем с точка,
без да чакаме отсрочка.
Нищо, че се пише в края –
наставлява кака Рая. –
Точката не трий ти с гума – ...
  177 
Нора е момиче умно,
шестгодишно, сладкодумно.
Знае да чете и книжки –
малко срича, ала нищо!
На уроците набляга – ...
  185 
Вампирско вино е кръвта –
солено-топла и горчива.
Отнема сила от плътта
и възкресявайки… убива.
https://www.youtube.com/watch?v=RlPNh_PBZb4 ...
  102 
Текст и музика – Янис Париос
Ако трябва греховете
да си меря с пръсти десет,
ще излезе, че са кът –
пет не ще се съберат. ...
  180 
Не минавай по лесния път!
Уж летиш – все пред някого лазиш.
Там жарава пред входа в отвъд
очертала е надпис: „Омраза“.
Там блещука сред дим зарево ...
  136 
Тя: Той:
Ще Не,
чакам трай си!
в дванайсет Зает съм
до втората с четвъртата ...
  218 
Помня египетското робство. Не, не съм евреин. Не съм и египтянин. Всъщност от Египет ме делят хиляди километри в пространството и хилядолетия във времето. И все пак помня робството и фараоните – гробниците им, богатствата им и жаждата им за безсмъртие.
Бях един от строителите на главната Гробница. С ...
  329  32 
Солнца контур старинный,
золотой, огневой,
апельсинный и винный
над червонной рекой.
А. Белый „В полях“ ...
  131 
След дълги седем години корабът най-сетне достигна целта, към която се беше устремил, но не по волята на създателите си, нито на пътниците. Звездата на Барнард беше червено джудже в съзвездието Змиеносец на около шест светлинни години от Слънцето. Около нея обикаляше мразовита планета от вида суперз ...
  133 
Джъд лежеше буден и не смееше да отвори очи. Ами ако отново се окажеше в светилището на Сабазий? Нямаше да може да понесе още един повтарящ се ден! Но нали вчерашният беше последен! Те бяха успели да излетят и той не беше умрял. За първи път от толкова дни беше заспал в удобно легло, и то близо до м ...
  135 
– Точно така – достатъчно! – извика звънък момичешки глас, от който сърцето на Джъд трепна. Беше го чувал някъде. Да, пред полянката с разковничето! Като че ли цяла вечност беше минала оттогава!
Синигерчето, излетяло от гнездото на Дървото, кацна на пода пред кораба и се превърна в десетинагодишно м ...
  141 
Водната стихия се издигна почти до облаците, а после се стовари с огромна сила в отворената паст на големия проход. Медната плоча вече беше натрошена на парчета, разпръснати навсякъде около космическия кораб. Стрелата беше пробила пода и огромна дупка зееше там, където предишния ден беше стоял Джъд. ...
  148 
Ще се разрази крепка бран. На това място ще има двууст кладенец… И ще предаде Бог в ръцете на царя измаилтяните. И ще освободи всички свои. И ще съгради корабни оръжия… И тогава ще се изпълни казаното. Лъв и куче зад него ще се погнат. И идващият от Рим цар ще дойде на мястото, наречено Вардия… и ще ...
  134 
Джъд пак се качи на гърба на грифона, а емпусът летеше редом с тях. Когато стигнаха брега на езерото, момчето им посочи кучето, което лежеше в къпинака в локвичка кръв и направи знак, че иска да се спуснат. Емпусът се взря в отсрещния бряг, където се виждаше високата фигура на Джуджилейла и им махна ...
  113 
Джъд стоеше в размисъл пред трите разклонения на тунела. Червеното парцалче този път сочеше средния тунел.
– Кой ги мести? Гъделан ли? Но е прав – ако тръгна по десния, мога да се измъкна само с помощта на архангела, но това означава да освободя и емпуса, а той е зъл. Освен това вчера Джуджилейла не ...
  127 
Кошницата беше плетена, от едната страна по-дълбока и с две дръжки отстрани. Беше покрита с фина златотъкана материя, избродирана с овнешки рога. пшенични класове и летящи птици.
– Прилича на веялките, с които някога са отделяли зърното от плявата – забеляза Васил-Игнацио. – Веячът е държал кошницат ...
  141 
Изчаткаха дървените подметки на емпуса по мраморните плочи на атриума в Симеоновата Кръгла църква. Джъд пусна разбърканата му грива, плъзна се по люспестия му гръб и скочи долу. На мястото на чудовището се появи Разнобрад със сламената шапка и торбестата роба, а грифонът кацна до него и също придоби ...
  131 
– Кратерът ми! Оня каменен дангалак ми го открадна! Изхвърли скъпоценностите ми от пещерата като ненужен боклук и ги хариза на джуджетата, изля млякото ми и напълни съда ми с разредено вино! Обесник! Разбойник! Гамен!
Емпусът се задъхваше от ярост и стискаше толкова силно копието си, че кокалчетата ...
  144 
Джуджилейла се разбърза. Каза, че в момента няма време да търси свещи и че се надява пепелта, която е останала в торбичката, да ѝ стигне, ако се наложи да укротява вулкана. Тя и дума не даде да се издума Джъд да отиде с нея на езерото и сега той трябваше да намери бърз начин да се добере сам дотам. ...
  140 
– Еха! Мирабела се тутка, тутка и всички я изпревариха. Я се поразбързай малко, маце, поразмърдай се и се поразпиши! Стига си чела! Не можеш ли да караш малко през просото?
– Мога, ама не искам, Трайчо. Ако бях бързала, нямаше да прочета за бакъреното гумно, а без него накъде?
– Обаче кооперацията, ...
  157 
Забързано минутите изтичат,
а дните ни се струват векове.
Довчера бях момичето-кокиче,
а днес съм есен – с хлад и ветрове.
А днес съм яростна, непримирима ...
  159 
Текст: Димитрис Лендзос
Музика: Христос Леонтис
Изпълнител: Димитрис Митропанос
1. В съботните сутрини накрай Ахерусия*
танц зейбекико сред огъня играх. ...
  246 
Напука се черният ръб
и времето, съмващо, рукна.
Превърна се църквата в пъб
и в алена диря с мен хукна.
А виното стана вода ...
  279 
На чомп е колелото, а на ток
обувката – искри изпуска.
А подът на колата е висок –
през нива неожъната препуска.
Защо прелита на зигзаг ...
  211 
Тихо прелитащи бели оси.
Нищо не питаш ти – студ изкласи!
Сняг между веждите – сякаш куршум.
Жално поглеждам те – имаш ли ум?
Слагай апреските, топлия шал – ...
  129 
Под сенките на бяла стряха,
в уюта тих на роден дом
мечтите слънчеви изтляха –
живея кротко, в полутон.
Не ме досягат летни бури, ...
  112 
Текст: Манос Елефтериу
Музика: Микис Теодоракис
Потегля в осем черен влак –
пътуване до Катерини.
Ноември месец ще отмине – ...
  234 
Осъмнала съм – със смирение
на болно и пребито куче.
Животът ми бе приключение,
което нивга не се случи.
Заравям пак в листата есенни ...
  197 
Щом стъпя в парка – шум и гмеж,
замръзналото кралство се събужда –
настава в клоните кипеж
и тишината лай прокужда.
Цвърчи и гука градский лес, ...
  344  28 
Градски дъждове обилни –
отидете си от нас…
Харалампи Харалампиев
„Златен прах“ разсипва звуци.
Челопеч – завит в мъгли, ...
  148 
Прехвърля есента
от грозде броеница
във вихър от листа
под опустели жици.
Бродира и реди ...
  179 
Още е небето синьо,
боровинките – червени.
Дъхав здравец от градина
ще откъснеш ли за мене?
Нищо, че са осланени ...
  230  15 
Не мога да рисувам. Иначе бих си изписала едни очи, дето и софийските модерни кокони нямат, и вежди си бих извадила, пардон – изскубала, както си требе. Не да ги изкореня до косъм, сакън, ами да им придам форма впечатляваша и витиевата като есе на кандидат-студентка отличничка от СеУто. А то сега – ...
  272  12 
Беше млада, едва ли имаше повече от двайсет и пет, но погледът ù те караше да застанеш нащрек. Личеше там някакво мъдро спокойствие, което не се връзваше много със свежите ù, покрити с прасковен мъх бузи, сключените вежди, буйните коси и алените устни с едва извити нагоре краища – не усмивка, а хлад ...
  233  10 
Отнесе ме дъждът –
не се съпротивлявах.
Мечтаех си за път
и жаден бях – за слава.
По сладката вода ...
  221  14 
Пролетна оран.
Превръща капки в злато
небесен сеяч.
25.09.2023
https://www.youtube.com/watch?v=DtSwer4C-EQ
  189 
Снегът като стена
край пустите пъртини
натрупа тишина
и болката отмина.
Тъгата ми отвя ...
  186 
Предложения
: ??:??