МарияДимитрова.67

1,2 резултата

Завръщане у дома

Повика ме нощта по име –
на здрача каза да си иде.
Но някаква тъга незрима
остана – да му се не види!
Заспа разцъфналата тетра, ...
422 4

Сън на Задушница

Топла – дланта ми.
До мене – лицето ти
спи.
Ти потърпи…
Няма събуждане? ...
402

Пред Вечната врата

Аз умирам и светло се раждам –
разнолика, нестройна душа.
Димчо Дебелянов „Черна песен“
Да млъкна иска тишината,
гълчавата – да вдигам шум. ...
439 2

Очите ѝ с цвят на сезони

Пищно и щедро се случи лятото онази година в Черноморец. Розите и миртата в попската градина ухаеха нетърпимо, кипарисите зеленееха, спретнатите улички и дворовете на къщите бяха отрупани с цветя и плодни дървета и въпреки че валежите бяха по-нарядко от обикновено, всичко цъфтеше и избуяваше, сякаш ...
512

Песента на Сосана

Мачти разнежени
свеж вятър гони.
Взори – премрежени,
с цвят на сезони.
Бисер в косите ѝ – ...
569 3

Чайка-вълна

Вятърът вдига вълни.
Вълните носят риби.
Рибите са захапали кукички.
Кукички, хвърлени от рибари.
Рибарите дойдоха с лодките. ...
523

Изгорялство*

Бе Кръстовден и Христос
тръгнал бе накъм Калето –
в пепел и вретище, бос,
с пъстра бъклица в ръцете.
Долу дремеше Свищов ...
429

Хала дъждовница

И загърмя пак ковачницата на Бога, и захвърчаха искри, и се вдигна пушек и мъгла до небесата. А Бурян Ковача стоеше насред дима, гол до кръста, навил крачоли до коленете, препасал тъмносиня дочена престилка, мощните му мишци – напрегнати, жилите на огромните му ръце – опнати до скъсване, гърбът – пр ...
496 2

Дивото в нас

Сивата врана смяташе трамваите за чест от пейзажа. Шумна, ярка, разнебитена, застрашителна и може би поради това абсолютно ненужна, но все пак неизменна част от градската действителност.
Виж, на хората трамваите бяха необходими. Враната не разбираше много добре защо, но приемаше този факт и не разсъ ...
481 1 2

Небесен стенопис

Не исках, ала стана трудно –
наведената ми глава
съобразява вече мудно.
На тротоара – куп дърва.
Заплаках за зеленото, отнето ...
468 1 2

Аладин от улица „Алабин“

Сега, когато пиша тези редове, Нахалницата седи в креслото до прозореца, подвила нозе под себе си. Чете „Физика за всички“ от Ландау и Китайгородски. Втори месец тя чете само физика. През това време нямаше никакви произшествия. Тя седи, забила нос в книгата, гризе нокти и машинално намотава коси на ...
589 4

Х-Софийски синдром

Двадесет и втори век отмина,
Третата световна отшумя,
седнаха в подземното казино
Àдам Попдраганов и Змия.
Адам бе човек, а пък змията – ...
841 7 14

По звездния морз на вълните

Вълните прииждат към мене,
а после се плъзгат назад.
Къде сте така устремени –
разбива ви тъмният скат!
Морето безкрайно немее – ...
428

Времето препуска

Ще ме засили старостта,
ще ме засели в някой залез –
от див божур, цъфтял в нощта,
ще пие багри изгрев алест.
https://www.youtube.com/watch?v=7o2FaV9udwU ...
429

Виртуален помощник

Бог добър е, ще ме назначи
за пазач на райските градини.
Янаки Петров, „Безработният поет“
От жегата на лятото се скрих
на сянка пред компютъра – да пиша. ...
425 2

С траурен траулер, в трал чер – на бал

Нахлузват рибите вечерни мрежи –
приличат на наконтени русалки,
следящи траулера тъмнонежен
и взели гларуса за принц… без малко!
Вълни лениви срещу тях се ежат, ...
446

На най… българския език

Измълчах те, сякаш няма
думи за „било“ и „бях“.
И защо да правя драма
от един случаен грях?
По билата трепетливи ...
463

Тайната на остров Шип

Ангелът приличаше повече на птица, отколкото на човек. Всъщност, ако някой с малко извратено чувство за хумор беше решил да превърне Клаудия Шифър в синьокрак рибояд, резултатът щеше да бъде точно такъв – остроскулесто, синеоко лице с бухнали тъмноруси къдрици; розови, сякаш лепкави от прекалено яде ...
588 1 8

Как не забелязах?

– Разговаряте с автоматичната система на Обединена международна банка „Прогрес“. За по-добро обслужване разговорът се записва. Аз съм вашият виртуален помощник. Ще ви бъдат зададени някои уточняващи въпроси.
Гласът беше женски – мек и спокоен. Силвестър се покашля и не знаейки как точно да се държи ...
874 4 21

Сън ли е?

Сън ли е? Не зная
Тъмният прозорец В празната си стая
свети пак отворен… дъното дълбая
в черната ми стая. с нокти на ваятел.
В пълното на мрака В пълното на мрака ...
518 1 2

Летен цеце-бяс у нас

Някакъв сън се объркал –
влязъл при мене – не спя.
Вятър в пердето изхъркал,
кихнала нейде тръба.
В двора отекнали стъпки – ...
492 1 4

Нестинарски бакшиш – разказ

От росните капки, които лъщят между пропуканите зелени листа на цветните пъпки, се раждат самодивите. И когато денете им се свършат, заспиват някоя нощ и се превръщат пак на росни капки.
Ангел Каралийчев „Струна“
Утихнаха гайдите на поляната, спря да думка и светият тъпан, сякаш нечие гигантско сърц ...
835

Нестинарски бакшиш – пиеса

/пиеса в три действия/
Действащи лица:
Росен Колибаров, таксиметров шофьор – пенсионер, бивш гайдар, около 70-годишен, висок, слаб, облечен в бледосиня тревирена блуза с къс ръкав, с две джобчета, с къс цип и тъмносиня яка, с дънки, носи и тъмносиньо тънко яке. С бяла коса. подрязана над ушите и по- ...
609 1 4

Нощно кръщение

Потече залезът искрист
по стръмния небесен покрив
и затрепери като лист
една пчела в тревата мокра.
Отминал вече бе дъждът – ...
543 2 4

Де е българското?

„Де е българското?“ – питаше се той учуден, седнал на сянка под клоните на кривите церове пред държавата му, с поглед безжизнен, мечтателно впит в пространството. Да бе имал зрение, той би хвръкнал като орел, да погледа какво има по новия свят.
Иван Вазов „Дядо Йоцо гледа“
Дядо Съби от Гара Бов, вдо ...
616 1 7

Блага дума

Баба Сладкодумка
седна на раздумка
с пет добри съседки,
що плетат жилетки.
Първата – Неделя, ...
744 7

Петолиния

Отвърна се от здрача тишината
и вик проряза пламналия свод.
Сбогуваме се с тебе, златно лято.
Как искам да забави своя ход
край мене времето неумолимо! ...
702

Мечка в село Мечка

Вятър свеж повя в гората,
март дойде, разви листата,
зеленеят се тревички,
пеят звънко пойни птички.
Всичко живо тича, хвърка – ...
802 2 4

Герда в Street Pret-a-Porter

В дантеления рай на здрача
кракът ми идва с остър ток.
Обувката ми сенки влачи –
сънят на пътя е дълбок.
Витрините пред манекени – ...
768 1 4

Харбалии в Тревненския проход

Сивоглава, рижекрила
птица се в скали стаила.
Остър взор и клъв гърбатий,
като ризница – перата.
Туй е царят на ждрелото, ...
429 1 2

Свободата да дишаш в сапунен мехур

Пролет, пролет, чудна пролет! Свежо, ясно, хладно. Слънцето в небето – далече, грее слабичко. И едни аромати – земя, трева, локви, кал… Откършени клонки. Вчерашна буря, днешен кеф.
Седя си аз на терасата, гледам отвисоко поляната, изпъстрена с жълтурчета и разноцветни найлонови торбички и размишлява ...
717 3 9

Благовещение на двора

Дърво от птици на простора:
прибира се, гълчи стогласо,
Биньо Иванов
И светят капките стоглаво,
ламя зелена е дървото, ...
698

В очакване на снега

Извалял се е снега,
натрупал се е до небето.
Биньо Иванов „Приказка, която не е приказка“
По снега
ще стигна до небето. ...
443

Юдин огън

Край пустия друм на дедите
уханни цветя не цъфтят.
На капище древно стените
порутени, в бурени спят.
Ще вейне вечерник полека, ...
471