МарияДимитрова.67
1 020 резултата
/сериен хорър/
П о р н а м е л е к о
с кухненски нож –
после аз
бил съм ...
  969 
/сериен хорър/
Т я м е п р е м я т а,
д у ш а я а з
с две връзки
пресен ...
  330 
/сериен хорър/
Тя – каратистка,
аз – градинар,
започна
„спорът“ ...
  831 
– Тъй, тъй! Виждам, че пак сме на коня, тоест – пред компютъра. Пишеш ли, сладурче, пишеш ли? Пиши, пиши, че имаш каши за оправяне!
Алибей Симън внимателно, почти любовно затвори вратата, облицована с мебелно фолио, имитация на тъмнорозово парагвайско дърво кокоболо и надникна любопитно зад гърба на ...
  542 
/сериен хорър/
Ядосан много,
избих ù зъб –
о т р е п к а
бил съм, ...
  411 
/сериен хорър/
Д и л а ф а г р а б н а х,
тя с върл ритник
е к р а н а
с ч у п и ...
  357 
/сериен хорър/
Тъкмо разцъфнал,
моят бонсай
залят бе
с горещ ...
  278 
/сериен хорър/
Настъпи в мрака
един дилаф,
направи
голям ...
  298 
/сериен хорър/
С крака изящни,
с къс, син елек,
пристъпи
с пòклат ...
  1012 
/сериен хорър/
П р и м е н е в л е з е
с две чаши чай,
с ябълков,
сладък ...
  869 
/сериен хорър/
Жена ми бе тя,
аз бях ù мъж.
В а л е ш е
в нощта ...
  469 
/сериен хорър/
Потръпнах в ужас,
заплаках с глас –
това бях,
вярно, ...
  502 
Железният човек глътна картата на майка му с тихо жужене, замисли се за миг и на челото му изплува надпис: „Наличността е недостатъчна. Най-близка сума – 20 лева.“
„Двайсет – двайсет!“, реши Зарко и започна пак да натиска бутоните. Чу се мъчително скърцане и тих, тръбен звук.
„В утробата на железния ...
  405 
/сериен хорър/
Н е к а з в а н и щ о.
С пръст разкривен,
мъртвата
с о ч и ...
  513 
/сериен хорър/
О, д и м е н о б р а з,
с коси – порой,
у б и т е
к а ж и ...
  928 
/сериен хорър/
С шал на лалета,
врата обвил,
от пръсти
с л е д и ...
  590 
/сериен хорър/
С прострелна рана,
със зъб избит,
д е в и ц а
с нагнил ...
  927 
/сериен хорър/
В и т а е п р и з р а к
в бял минижуп.
Р е к а т а
н о с и ...
  932 
/сериен хорър/
Стъпки, цев, блясък.
В потрепващ мрак
филм гледам
страшен. ...
  972 
Сив
гълъб
подскача
пред тръгващ влак.
Крилете, глупак! ...
  699 
Дърво сроди се
с метал лъскав и хладен.
Клин клину е сват.
https://www.youtube.com/watch?v=jj1MTTArzPI
https://www.youtube.com/watch?v=ptfn8LX8o1A
  291 
Тъжовна песен
пее гората.
Късната есен
ù взе листата.
Вятър бездомен ...
  336 
Трябваше да намери начин да се справя с гнева. Иначе щеше да я убие. Ако не сега – утре, ако не утре, все някога. Не можеше повече да търпи словесните ù издевателства – остроумни и винаги на място. Беше красива и плъзгава като змия. И винаги – на ръба на откровената грубост. Никога обаче не прекрачв ...
  444 
/свръхкратък разказ/
Предишният ме беше свалил насред пътя – в тънка лятна рокличка на цветя и на високи токчета. Подхвърли ми някаква плетена жилетка и отпраши с мръсна газ с луксозния си мерцедес, където имаше място за още три такива лековерни като мен. Бързал!
Този беше по-обикновен, с по-безличн ...
  588 
– Моят часовник е по-точен от твоя. С пет минути – похвалих се нескромно аз.
– Това е, защото нямам часовник. Трябва сега да измисля как да взема твоя и да убедя всички, че си е мой – отговори рязко той и ме погледна предизвикателно.
– Не е важно само да го имаш, трябва и да ти показва времето.
– Ак ...
  409 
Само процежда се капка,
счупена стомна – небето.
Тя, горестта му, е кратка,
вече усмихва се – ето!
Ето – пак ширна простори, ...
  246 
/кръговратна огледална танка с две заглавия/
Милиарди сме.
Гордост – на ос под наклон,
върти Земята.
Мравки пълзят. Хлъзгав склон. ...
  270 
Както съм задрямал
в пет и половина,
Снежко по пижама
духнал през комина.
Взел си студовете, ...
  308 
С тънка коричка
държи гной нажежена
Земята – мазол.
Човешкият папилом –
пясък в космична мида... ...
  379 
Това се случи в ония стари времена, когато Лешник не беше някое забутано село в Нейдеградска област, близо до границата, и даже не беше село, а столица на царството на цар Мързелан и царица Следобедна Дрямка. И се наричаше не Лешник, ами Гнидобрадово.
Тогава вълците и лисиците из нейдеградските земи ...
  421 
Откърти се снощният сив, буреносен облак от ръба на връх Свети Костадин и се юрна надолу към Нейдеград, не можеш го стигна! Помъкна лошото време по сънените още улици и го обърна на бяла мъгла. Облаците от Гологунката и Сирнишка скала хукнаха по него, търкалят се и влачат мокър сняг, примесен с реже ...
  657  10 
Че съм ревнива, ревнива съм. Факт! Не че моичкият е някакъв хубавец невиждан, ама... Дето викат, може да е идиот, ама си е мой идиот, не си го давам! Не само идиот е той, Поликарп Поликарпов! По-възрастен е от мен с цели 12 години, наближава вече петдесетте и започна да оплешивява. Пусна си едно бир ...
  939 
Тъмен облак иде, паст раззина.
Бяла врана грачи на комина.
На комина бяла врана грачи –
тъмен облак по небето влачи.
С грак подкарва и Луна от свила – ...
  320 
Изнежена от ласки,
от думи като пух,
неистинска съм. Маска
над вечно търсещ дух.
От глуми изкривена, ...
  309 
Хроня пола!
В солей пола,
с боти на Гучи –
мъж ми се случи!
Пълен, брадат – ...
  955 
Пак в чашата ми вперен,
с кървясал, жаден взор –
животът ми трепери.
Нещастен – няма спор!
Изстиска си лимона, ...
  394 
Дори заспала,
помня красотата си
ненаранима.
След мен? Е, стига –
война и мир, потоп и куп… ...
  525 
Не болят вече
снеговете от лани
в книгите прашни.
Засъхнала кал.
Бъдеще още няма. ...
  681 
Нощта прилича на празен лист от спирална тетрадка. Откъсва се бавно, неохотно и сипе хартиен сняг. Така се отделям от устните ти, когато ме целуваш. Всяка нощ.
Стъклата на очилата ти са запрашени – не те е грижа за света отвъд. Не ме дразнят, въпреки че съм чистофайница – при всяка целувка ги сваляш ...
  287  10 
Една-едничка звездица беше останала на утринния небосклон, и тя – неуверена и треперлива: ту светваше ярко и уж весело, ту се притулваше срамежливо зад някой облак, а накрая съвсем се загуби, потъна някъде и повече не се яви. Сигурно се уплаши, че слънцето ще затъмни красотата ù, та затуй реши да се ...
  551 
Предложения
: ??:??