МарияДимитрова.67
958 резултата
Над райския вир
ябълка налива сок
за червеев пир.
Змията сервитьорка
почива си в Майорка… ...
  194 
Тъгата си не губя в мрака –
смени си жанра с радостта.
Когато се родих – заплаках,
а всички радваха се. Да!
Умра ли, ще рекат: "Почина!" ...
  208  13 
Възвира чаят.
Облаче литва топло.
Чайникът свири…
https://www.youtube.com/watch?v=lQPCWp2A_Rk
  162 
И малкият, стар, полусрутен градец оживява
във своето древно величие... Ето, гемия
с болярска корона към тихия бряг приближава.
В четиресет църкви камбаните почват да бият.
„Несебърски сън“, Елисавета Багряна ...
  249 
Зад къпиновите храсти, растящи до Голямата пещера, имаше закътана скална ниша, която не се виждаше от пътеката, нито от пещерата. Великанът метна момчето вътре, търкулна един голям камък отпред, пристъпи към козирката и се сля със скалите на платото.
Пътят на Джъд навън беше отрязан. Нишата беше тяс ...
  311 
Приказка за къпинчовците, разказана от Додона
Ние, хората, обитаващи Средищната земя или ствола на Дървото на живота, сме като Гъливер – под нас са лилипутите от Долната земя, а над нас – великаните от Горната. А може и да е обратното – горе да са лилипутите, а долу – великаните. Въпросът не е в про ...
  309 
Слънчевград, Мадара
– Дун и Сюе ще дойдат за Церемонията.
Алибей замислено гледаше кадрите от коронацията на Чарлз III, които Мирабела превърташе бързо на лаптопа си.
– Много хубаво – каза разсеяно писателката и продължи да се взира в екрана.
– Търсиш вдъхновение ли, скъпа? Бих те посъветвал да се в ...
  238 
Спете, полумъртви и увехнали цветя,
тъй и не узнали що разцвет е, красота,
край утъпкан път садени, със стебло,
смачкано от Бог под сляпо, тежко колело.
В тоя час, когато се празнува пролетта, ...
  542 
– Йоно-о-оу! Йоно-о-оу!
Гласът се юрна от крайните къщи право нагоре, проби редките облаци над брега и се удари в прозрачната мараня над реката като о стъклена преграда. Не смогна да я преодолее, падна надоле омаломощен и секна рязко, изведнъж. По ситния чакъл на брега се разпиляха като ехо звънливи ...
  366 
Стигнала лодката с вързопа почти до средата на реката, близо до остров Гърла Маре, ама се тресе, сякаш чокоят е уловил гигантска риба.
– Освободи ù главата, но устата не развързвай – заповядал Адриан на слугата си. – Ако викне, ще я чуят, още сме близо. Ще обърне лодката тая инат жена!
Отворил чувал ...
  258 
Ще ми се, драги читателю, преди да продължа нататък, да споделя някои свои мисли относно прословутото Нейдеградско скиторене насам-натам из нашата мила родина. Да си кажа честно, малко ми омръзна това вечно българо-гръцко-турско-сръбско лашкане от югоизток на северозапад и обратно, сякаш е родният м ...
  539 
Тъпче тревите конят с копита.
Пита – не пита, вода – напита.
Гривата – в пяна. Вода – мълчана.
Момини устни – къпини вкусни.
Вис – модроока. Вода – дълбока. ...
  132 
Спи езерото; белостволи буки
над него свождат вити гранки…
П.П.Славейков
В трепкаща, светла
ладия лека – луна, ...
  171 
Жената вървеше след косача и събираше трева. Лицето ù под розовата памучна забрадка на виненочервени едри цветя беше почти невидимо – сбръчкано и кафяво, набраздено с пукнатини и обрасло със сребрист мъх като някоя напечена от /щях да кажа южното, но не!/ северозападното българско слънце скала. Също ...
  212 
От цветния копнеж по есен
до зимния копнеж по сняг
е само крачка – по небесен
и в облаци изгубен бряг.
Нахлува музиката първо, ...
  176 
Зимният дворец в Плиска
– Ами Левски? За Левски да имаш нещо да кажеш? – Алибей се наклони заплашително към Мирабела и тропна нервно по лакирания орехов плот на бюрото ù с дългите си, сухи и н е з а к р и в е н и пръсти, чиито чисти, добре поддържани нокти преливаха в седефен блясък.
– Левски го ням ...
  389 
Султан носеше котешко име, но за разлика от Шакир, не беше котка, а човек. Почти човек. Защото понякога ми се струваше, че е нещо повече. Беше нейдеградският луд, заменил дългогодишната местна фаворитка на тази позиция – Деса Пуйката, умряла преди време.
Ако сте забелязали, всеки град и дори всеки к ...
  317 
Чувам го от стаята си. Звукът на климатика над козирката на входа е ръждясал, тенекиен, кух. И пресеклив като избеляла осева линия. Губи се замалко и после се появява с нова сила. Придружава го равномерен, бучащ шум – като от запален двигател, но колата никъде не тръгва, защото не е дошла отникъде – ...
  287 
Кукна слънце в свода,
кука лес. Пече.
Облаче поброди –
ръсна път, дръвче.
Рукнала речица ...
  160 
Нощ. В мотела – книжка.
Принцът – няма виза.
Вместо него – мишка
в стаята ѝ влиза.
Феята – в оставка. ...
  159 
Последният сняг се нарича „щърков”, защото предвещава идването на пролетта и на прелетните птици.
Албена Безовска, „Много сняг, много хляб“
Слънце ще изгрее,
няма да вали.
Щом сърцето пее, ...
  137 
Бабата прекръства челото, коремчето и крачетата на новороденото с думите: „На главата – кръст, в сърцето – ангел, под нозете – вълк“.
А. В. Гура, „Символика на животните в славянската народна традиция“
Зимният дворец в Плиска
– Зима е още. Слънцето е слабо и неуверено. Гората и тя не се е раззеленил ...
  406 
/Ω, Μορφέα, ω, Ύπνε!/
Хубава си! Господи, колко си хубава!
Христо Фотев
Όμορφη είμαι,
όμορφη και έξυπνη. ...
  197 
И ты смеешься дивным смехом,
Змеишься в чаше золотой…
Ал. Блок, „Снежное вино“
Сънливият покой на мрака
не предвещава светлина. ...
  145 
Красотата ще спаси света.
Достоевски
Защо ли ми е да съм жива
сред безсърдечна пустота?
Дори и мъртва – съм красива. ...
  160 
Снегът ме обича,
затуй е дошъл.
Било март? Отричам!
Не искам акъл!
Акълът ми стига ...
  155 
Звънко пее чучулига,
греят пролетни цветя.
Плам в сърцето се надига,
а в небето – красота.
Счупил скръбните окови, ...
  469 
Змията слепок или още – медянка,
не вижда във всеки сезон.
Каквато да сложиш пред нея примамка,
лежи като мъртъв, сух клон.
Но в дивната нощ срещу Еньовден чудо ...
  536 
Пеперудени
мисли летят в мрака.
Пърха сърцето.
Заблудените
бели снежинки – знаци, ...
  212 
Диша небето
Бели снежинки
кацат на клона вишнев –
зимен цъфтеж.
Диша небето ...
  190 
На дъх се престорва
водата
и възнак обръща небето.
Заключена в себе си
сянка съм ...
  588 
/танка/
Сребърна диря.
Охлюв пълзи в тревите –
изгрява луна.
Пада нощта, заспива. ...
  442 
/Сериен хорър/
Дух, зомби, котка.
Варен боб, чай.
Раздаден –
п а я т. ...
  262 
/сериен хорър/
Ствол тънък, блясък.
„Ник мъртъв? Гад!“,
вик кански.
Душно… ...
  242 
/сериен хорър/
Тъмен прозорец.
Пълзи ластар.
На рафта –
пищов ...
  228 
/сериен хорър/
Вкъщи – нахалник,
с единствен клик
филм гледа
с Лайя ...
  280 
/сериен хорър/
Р а с т е л о з н и ц а
над моя гроб,
ластари
в и е ...
  247 
/сериен хорър/
Н и к м е з а р о в и
в задния двор –
да стана
просто ...
  224 
/сериен хорър/
Т а к а з а г и н а х
за сетен път –
без мозък,
само ...
  450 
/сериен хорър/
Т о й м о я ч е р е п,
с усмивка зла,
с мах точен
на сол ...
  234 
Предложения
: ??:??