марси
120 резултата
Отвъд посоката на дните
в легло от мъх и овдовяла шума,
безплътна, като трудна дума,
срича кротко сухата трева
на паметта в неясните следи ...
  434 
Не питай
уморения от път за пътя -
сърцето му,
сред крачките в аритмен залп,
усещаш ...
  514 
***
Нужен си ми.
Когато забравя лицето си
просто се оглеждам в очите ти...
наранена кошута.
  457 
ИЗМИСЛИ МЕ,
обич моя.
Бяла въздишка
лицето ми
чака ...
  617 
Вали
и капките заничат
навътре
зад стъклата
до очите ми... ...
  624 
Преди разсъмване
самотен вятър
оплаква
надрасканите рокли на медузите -
булки нецелунати ...
  503 
Съпругът ми -
така ще го запомня,
той има работа...
а аз съм спомен,
дори сега ...
  944 
  522 
Припада здрачът в ъгъла на стаята.
Като съпрузи часовете се припират
за сантиметър територии - панел.
Под шарките на старите тапети
новородени сенките надничат, ...
  873  12 
ДА МЕ ТЪРСИШ
ОКОТО НА НОЩТА ДА ИЗЦЕДИ
НАЙ-ТЪМНИТЕ СИ МИСЛИ ВЪВ ДУШАТА ТИ
И ДЪЛГО ДА НАМЕСТВАШ
ВЪЗГЛАВНИЦАТА НЕУДОБНА ...
  652  10 
Тежат цветовете на дъгата,
разсипани
върху стъклото на очите ти.
Пастелно примижава
залезът ...
  564  10 
Как така ме намери
сред телесния зов
за любов
на толкова други
жени ...
  656 
Искам да заспивам до теб.
Разнежени скули -
набола мъжественост...
сетивата ми слепи,
на върха на устните - ...
  917  12 
Eто, аз се върнах,
остаряла и ничия,
скрила в скъсана пазва
малко женско приличие.
Отмаляла от скитане, ...
  431 
Притварям вратата, прозореца и
мислите.
Вечер е...
Не искам да си призная,
но понякога се нуждая от приятели. ...
  596 
От бързане, по пътя, остаря.
Проходени,
обувките въздишат.
Изкраченото време натежа,
макар ...
  490 
Изтече луната в пазва на облак.
По гърба на тъмното
вятърничава
струна нежност разсипа звездите -
бледи слънца с оранжеви устни. ...
  600  12 
Понякога среднощ
в най-тихото на тъмното,
когато спи градът
и сякаш цялата вселена дреме,
когато времето е в някакво ...
  464 
Недокоснат.
Ръцете си протягам -
бели гарвани.
Разсипана мъглата по нозете
в светлосенки... ...
  450 
се плъзва в сетивата
усещане за буря.
Притихнало
небето е сълза
по скулите на вятъра. ...
  454 
Скъса ли се нишката сърдечна,
пулсът ли от бягане се срина,
мислите ли изкрещяха стреснато,
или просто...
някой си замина. ...
  508 
Разкажи ми...
С пръсти синевата нарисувай.
Слънчевите зайчета по кожата ми
с устни укроти,
да не избягат. ...
  455 
Запустя, изоставена, къщата.
В двора - бурен, бръшлян и смрадлика.
Уж се върнах, уж всичко е същото,
ала никой не чува, че викам.
Старостта се е свила край печката - ...
  587 
Самата мисъл, че те има някъде,
ме прави щастлива,
напук на завистливия вятър,
напук на всички въпроси,
на страхове и подозрения, ...
  470 
ЛЮБОВНО ПРИГЛУШЕНИ УСТНИ
ЗАТИХВАТ,
НА ВЪЗДИШКИТЕ ЕФИРЪТ
ПУСТ Е
И САМО ВЪН ДЪЖДЪТ ...
  622 
Каква е тази мекота в очите,
по дланите, по кротките ти пръсти.
В душата ми крещят палитри
и ветровете сред тревата
на чувствата сърцевината ...
  416 
В дланите ми кротко е заспало
олекнало желание за още.
Крехко като огледало
докосването плахо на ръцете
взривява пресекливото на чувствата. ...
  433 
Взривени сетивата ни полягат
в ранимото зелено на тревите.
Небесни въпросителни се давят
във пъстрото на ирисите.
Тихо е. ...
  460 
Привечер окъселите си мисли
загрижено прибирам във килера.
С разкрачен почерк пиша - "До премисляне"
и ги подреждам там, до мислите от вчера.
А после, без наивници-въпроси ...
  522 
в уморени следи от копита
заничат.
Мокро усещане...
В прашни дири след залеза
тичат ...
  501 
Одраскана луна
когато плача съм,
разсипано
зелено върху миглите -
пастелен тюркоаз, ...
  509 
Следи от гълъби и наранено сиво...
Мълчание по пръстите
затиснали
през чашите
ненужни спомени. ...
  466 
Нарани ме с ласки,
укроти ме.
Толкова е хубаво
докосването плахо на ръцете.
Помилвай ме. ...
  1271 
Сетивата ми са ослепели...
рижави ириси
примижават
езикът на здраченото
ближе ...
  542 
Насълзели прашинки -
очите ти.
Чувствата
едреят
в соленото на всемира. ...
  621 
В настинал ден, с дъждовни чувства,
за тебе ще съм клонка за огнище,
която с топлина да нараниш.
Под сухата ми плът ще се взриви
сърцето ми, събрало шепа вяра, ...
  544 
Изпочупени лампи -
спомен за бледи слънца
по гърба на паважа,
душите
сплитат ...
  800 
Повярвай ми,
боли ме от обич!
Спомените за докосването ти
прорязват с писък душата ми.
Наранени, ...
  490 
Отиде си баба...
Хлопна врата незатворена -
вратата на детството мое
с въздишка по село.
Тръгна си тихо, ...
  424 
Тази нощ тъмнината е изгубила окото си. Няма звезди. Тишината е точно такава, като онази - "пред изстрел". Прокраднати стъпки... силуети изопнати... невротично превъртане на дублирани ключове...
Тази нощ луната си е поръчала почивка, някъде от другата страна на Млечния път, или може би от другата ст ...
  1402 
Предложения
: ??:??