NadeBo (Надежда Борисова) - Произведения

За да разберем

Налей ги... думите си... в кристални чаши!
За мъничко поне, за минута замълчи!
Глави да вдигнем и със звън подплашен,
погледите да се срещнат в замъглени очи!
Дали доверие като река ще бликне в тях, ...

NadeBo

Поезия

2020-01-09T21:30:12+02:00 718

Попътна любов

ПОПЪТНА ЛЮБОВ
Ако някога, Любов, решиш да ме напуснеш,
ще съществувам ли в мъртъв, тъмен полусън?
Ако жаждата за живот в душата ми прекършиш,
ще бъда птица замръзнала в снеговете навън. ...

NadeBo

Поезия

2020-01-08T00:13:30+02:00 682

Нежната струна любов

Изоставих пътеките гористи отдавна.
Не изкачвам вече стръмни върхове.
Предпочитам да вървя спокойно по равно
без да изпитвам излишни страхове.
Върховете са присъщи на младостта. ...

NadeBo

Поезия

2020-01-05T21:01:15+02:00 520 1

В сърцето ми

Не си далеч.
Не си изчезнал.
Дори не си на разстояние.
В сърцето ми лежиш -
нежен плен ...

NadeBo

Поезия

2020-01-05T00:00:51+02:00 541

И ще обичам

Срина се душата ми до дъно.
За живот отломките се молят.
Но как животът да покълне,
земята и небето даже спорят.
От Добрина искри събирам, ...

NadeBo

Поезия

2020-01-02T23:33:17+02:00 670

Полунощно огледало

Натрупани липси,
топлещи думи,
нежни усмивки,
молещи ръце -
в пространството увиснали, ...

NadeBo

Поезия

2020-01-02T00:17:04+02:00 510

За нов свят

За глобализация и Космос мечтаят едни,
но други обсебват територии древни...
Трети - за пари играят с човешки съдби,
а мнозинството са смазани и непотребни.
Бяхме научени най-големите от върха ...

NadeBo

Поезия

2019-12-29T20:30:00+02:00 726

Минало бешело

Уют, топлина, ухание, взаимност
лъха от черната стара печка.
Дъх на печени чушки и боб
в тенджерата бавно къкрещ.
Обга за баница на нея да изпечеш, ...

NadeBo

Поезия

2019-12-28T06:29:53+02:00 578 2

Нощ на Рождество

През тази нощ Рождественска
изминах пътя житейски отново,
душата ми се оголи до девствено
без свян и ненужно празнословие.
Качих я на върха свещен – Голгота. ...

NadeBo

Поезия

2019-12-26T12:46:04+02:00 599 2

Песен стара

Дишам...
радост и тъга,
любов и безразличие,
добрина и суета,
рими в многостишие... ...

NadeBo

Поезия

2019-12-21T20:33:05+02:00 665

Приятелю, подай ръка

Приятелю, не се учудвам, че си злобен.
С теб бе зъл, дори жесток, животът.
Път без пропасти едва ли бе възможен.
Те всички водеха към хълма на голгота.
А сърцето ти бе толкова добро и чисто. ...

NadeBo

Поезия

2019-12-21T09:14:37+02:00 742 1

Ще дойде време

Ще дойде време, не е далеч, когато
любов и болка ще се свият в юмрук,
ще дълбае мъка, свредел в душата,
ще се чувстваш като ненужен боклук.
Ще дойде, но ти недей, не и вярвай, ...

NadeBo

Поезия

2019-12-20T09:21:51+02:00 474 1 2

Вчера, мигът и утре

Спъвам се в думи,
изговорени от подмолни уста.
Летящи куршуми
пронизват вече ранена душа.
Лесно е... и паразитно. ...

NadeBo

Поезия

2019-12-19T00:04:50+02:00 463

Страхът

СТРАХЪТ
Познавате ли страха?
За миг се ражда в крехката душа,
расте и се разклонява
в сърцето... в ума... ...

NadeBo

Поезия

2019-12-18T07:49:50+02:00 570

Отдавна прогледнали

ОТДАВНА ПРОГЛЕДНАЛИ
Нима да летиш е мираж и илюзия,
щом мисълта ти достига безкрайност,
за сърцето е божествена прелюдия,
а за душата добрина и всеотдайност? ...

NadeBo

Поезия

2019-12-16T08:05:10+02:00 653

Дело №

ДЕЛО №......
Аз няма да съм разказвачка,
а следовател по известно дело,
но с неизвестен/и/ извършител/и/.
Менюто на живота му са пачки, ...

NadeBo

Поезия

2019-12-15T04:33:03+02:00 695

Къде са хората ти

Камината проблясва самотна.
Самотна е на нея чашата вино.
А можеше да бъде „страхотно“,
ако имаше и коледно дърво.
Имаше някога и беше весело. ...

NadeBo

Поезия

2019-12-13T20:03:24+02:00 569

Божествено съдбовно

В един ден, очаквано и неочаквано,
съдбата от корените на душата
събира радост и мъка – безвъзвратно
отлетял живот. Вечна е тъгата.
Бог ни дава трудни дни – безвремие, ...

NadeBo

Поезия

2019-12-12T23:21:21+02:00 741

За чувствата

Мислех, че чувствата са, с които озарявам околната среда – видимото и невидимото, с които мога да проникна до дълбините на нещата, да приема тяхната светлина, отразена в моето, жадно за истините на живота, съзнание. Мислех, че всичко, до което се докоснат чувствата ми, ще се усмихне, ще разцъфти, ще ...

NadeBo

Проза

2019-12-12T08:45:06+02:00 566

Надежда за обич

Северни сияния – сила и магнетизъм.
Но и те се разсипват на прашинки сиви.
Ветрове бурни – его, смърт и егоизъм.
И те стихват, в зеленото главите свили.
Дъждове зловещи – могъщество, потоп. ...

NadeBo

Поезия

2019-12-11T07:39:24+02:00 632

С вързана уста

Аз искам да крещя!
Да събера гласа на цялата планета.
В тоя глас да въплътя
и болката, и оня взрив в сърцето ти,
от който се страхуваш да си ти, ...

NadeBo

Поезия

2019-12-09T00:45:27+02:00 597

Скитник

СКИТНИК
Отпрати ме...
Станах скитник без Любов.
Срещам красиви очи,
но търся твоите. ...

NadeBo

Поезия » Друга

2019-12-07T19:20:13+02:00 626

Още те обичам

Ти влезе завинаги в душата ми.
Потайните ми ъгълчета освети.
Ти си деня, съня и съдбата ми,
но никога не беше в моите мечти.
Някой ще каже: „Това е глупаво.“ ...

NadeBo

Поезия

2019-12-06T06:02:32+02:00 725

Песен любовна

Когато е студено,
жар от вулкан ще ти донеса,
за да видя смирено
пожара в твоята душа.
Когато е горещо, ...

NadeBo

Поезия

2019-12-04T19:51:02+02:00 527

Сънища – магии луди

Ушите ми заглъхнаха от тишина...
Устните се слепиха от "дългословие"...
Очите ослепяха в лепкава тъга...
Сърцето ми изстина в безлюбовие...
Вървя обречена по път безпътен. ...

NadeBo

Поезия » Друга

2019-12-03T22:11:58+02:00 611

Миг един

Миг един -
и... нов месец в календара.
Старите мечти...
с нов пламък го прогарят.
И други ще роди... ...

NadeBo

Поезия

2019-12-01T20:32:26+02:00 551

Облича се душата

Небето приведе предсъннно зеници.
Мъглата се спусна с гарванов взор.
То впери във нея наивни зеници.
Към светлината търсеше коридор.
Ледени капчици се забиваха злобно. ...

NadeBo

Поезия » Друга

2019-11-30T22:39:34+02:00 540

В целите си

В ЦЕЛИТЕ СИ
В целите си щастието не включвам.
Те сега са земни - съвсем прозаични.
В мечти илюзорни свят пропътувах,
но за щастието... бях твърде безлична. ...

NadeBo

Поезия

2019-11-30T09:07:42+02:00 480 2

Слънчев удар

Сутринта трябваше да си измеря кръвното,
но апаратът ми отказа: „Хър, мър и сиктир!“
Въртях го, мъчих го – все тъй, все същото.
Заредила съм го, нахранила, а гледай сеир.
Излезе, че съм била извън ли, без ли, със ли ...

NadeBo

Поезия

2019-11-29T07:42:00+02:00 479

Обвиняват те за всичко

Животе, обвиняват те за всичко. Защо?
Та ти си просто времето и пространството.
А трудният път на човешкото общество
лъкатуши от свободата до тиранството.
Не ти си виновен. Човекът те създава. ...

NadeBo

Поезия

2019-11-26T23:51:30+02:00 598

Чест и безчестие

Безброй мъченици живота е създал.
Имена изписани със злато в небосвода.
За Вярата на смърт телата си предали,
а душите им свободни се слели с Бога.
Във вековете те ни говорят за нея - ...

NadeBo

Поезия

2019-11-24T23:18:27+02:00 446

Розата

В клонка от розов храст те намерих
красива, уханна, току-що напъпила,
пълна с желания, страст и химери.
Сега си тъжна. Дали съм те настъпил?
. ...

NadeBo

Поезия » Друга

2019-11-23T22:50:36+02:00 569 1

Сива "приказка"

СИВА „ПРИКАЗКА“
Небе – тежка, сива коприна
обгръща греховно земята.
Вещае спящо-дълга зима...
Ще си измешаме краката... ...

NadeBo

Поезия

2019-11-23T07:55:51+02:00 604

Любов Семейство Вяра

Бог огледа своето създание – Земята.
Изпълни я с въздух, вода, плодородие.
Рече: „Тук ще живеят обичани децата ми
от век, в век с Вяра, Любов, Благородие.“
Той е Любов и Любов даде на чадата си, ...

NadeBo

Поезия

2019-11-21T22:50:15+02:00 1.2K

Доброто

ДОБРОТО
А знаем ли, какво е Добро?
И то променя външността си.
Но отдолу е неговото естество -
да облича с Любов душата ти. ...

NadeBo

Поезия

2019-11-21T10:05:50+02:00 502

Разбрах цената

Тичах... срещу вятъра бурен -
в насрещното движение.
Косях терена мрачен, труден
с безумното си поведение.
Достигнах целта... оцеляла, ...

NadeBo

Поезия

2019-11-17T22:15:14+02:00 595 1 1

Две чаши вино

ДВЕ ЧАШИ ВИНО
Сипах две чаши от своето вино -
почти черно и рубинено.
Лъчите слънчеви в него искрят.
Приказки любовни мълвят. ...

NadeBo

Поезия

2019-11-17T08:21:06+02:00 550

Въздишката си последна

Ще сложа в ръцете ти въздишката си последна.
Ще боли, ще кърви, ще издълбае бавно рана.
Когато някога в душата ти утихнала погледна,
все още ще те изгаря огънят на прежната драма.
Билки ще ти донеса от сърцето, в шепи жива вода, ...

NadeBo

Поезия

2019-11-15T23:34:35+02:00 533 2

Замисли се, народе!!!

Какво тук значи някаква си смърт...?
Ние си пожелаваме „Добро утро“
Но доброто е простреляно в гръд.
А знаете ли какво ще бъде утре...?
Не заспивай, народе, свит на кълбо ...

NadeBo

Поезия

2019-11-14T22:54:13+02:00 721

Когато ме, майко

КОГАТО МЕ, МАЙКО...
/в духа на народната песен/
Кат ме роди, мале, в черни ли пелени ме пови?
В черен повой, вместо здравец, татул ми сложи.
Цял живот да се тровя, мале и да не се отравям. ...

NadeBo

Поезия

2019-11-14T10:10:21+02:00 630