ParvaNova
305 резултата
Липсата на ‘сякакви слова
Аз не гледам към вратата,
дори стоя към нея гърбом
и тихо моля се в душата -
да бъде както беше първом… ...
  434 
Е Д И Н К Ъ М Д Р У Г
Преминали сме през годините
сами, със други под ръка.
И ахвали сме пред градините
на нечия любов и красота. ...
  712  15 
Взирам се във пурпура – залезен заход...
Бяло утро мре нахалост - поляга в своя гроб...
Хващам сянката му - на самия ръб
Едва те виждам - точица си спряла - в гръб.
Златото на залеза погълва лудия ми крясък ...
  425 
Един изпуснат вик,
от страст задавен.
Драсна ме в светлик
и огън лумна в мен запален.
Пожела ме най-греховно - ...
  597  13 
Кой
Кой можа във мрака да ме разпознае
и тихо в себе да прошепне – “Тя е!”?
И кой ръка си силна ми предложи,
и дъхави цветя в краката ми положи?! ...
  585  10 
Неизвървяни друми
Песента ми – онази неизпятата,
нея кой ще я допее!?
Нивата – онази незасятата
нея кой ще я засее!? ...
  407 
Лястовица бяла
Превърнала се бях в кристал,
студен, недосегаем.
Изковала бях си щит,
железен и непробиваем. ...
  489  10 
Палачът
Времето - Палач до кон изгубен
от Хълм един - до Друг пълзи.
Животът, яхнал го събуден,
а Времето-махало стръвно го руши. ...
  521  19 
Просто ме помилвай
(в памет на мама)
Оглушавам понякога, оглушавам -
от ръждивото скърцане на люлка…
Сред спомени се запилявам ...
  558  16 
Тя - Ръката на Съдбата
Поглъща стъпките калта,
а грохотно орат бразда...
На Пътя призрачен и стръмен –
Бродник - с камък на врата прежулен. ...
  512 
П Ъ Т Я Т
И тихо гасна - ден след ден
и пътят мой е даже уморен.
Живях… на пътя в плен,
пленница, аз впримчих го у мен. ...
  352 
Последна отпуска
- Всичко правиш днеска без душа. Чувствам напоследък често да отсъства тя.
- А! Забравих ли да те уведомя? В отпуск пуснах я и отлетя.
- И как я караш ти сега - ей така живееш си и без душа?
- Някак си се чувствам по-добре, тя самата не поиска да ме разбере: ...
  650  12 
Войни
(семейни битки в рутината -1)
/в спазване на обещанието за малко отдих от "черния мрак" - към "сивия" :)/
– Ех, каква ми мацка беше –
‘се пред огледалото стоеше.. ...
  558 
Не умирай
Аз трябва да спра – веднага, сега!
А горят ме жадни огньове – пищят за вода.
И отрова тъй много, чака изпиване – а няма кога!
И всичко това преди отиване – там под дъга?! ...
  648  17 
Стъмва се вече
Ден като другите – слънце, небе,
лаят на куче – утро дере...
Вятърът шушне – нехайно снове…
Забързани хора – незнайно къде... ...
  769  20 
Скитнице
/с Душата насаме/
Умори ли се, скитнице, броднице,
не напи ли се, в тъмните, евтини барове?!
Изхаби ли се, (на себе си своднице,) ...
  568  11 
В окото на бурята
Ветрен порив ме повдигна в танц -
помислих “вятърът полира с гланц”
Но завихри, и запокити ме високо,
и надзърнах на бурята в окото... ...
  360 
Келнерът го навести
/... и ръцете, и краката са... криле/
.... О, да.... красива... и някак мистична -
такава... рядка вглъбеност – беше различна:
в рокля – черна, на рози - в екрю ...
  467  12 
Ехо гороломно
Реши ли Мракът отново да се влюби
(загубил туй що се не губи) –
кладе огньове в огнище прекадено
макар да знае – пак ще е студено. ...
  522 
Танцът на Сироко
Тополите отгоре гледат и шептят...
Настръхнали – безчет Души броят –
Сенки – паяци мъхнати, бели,
сред клоните им за последно спрели. ...
  476 
Животът е прекрасен
Какъв събуден, ясен ден!
Ноще мисля – що съм под небето,
за какво ли съм роден?
А утрото нашепва “Затова си – ето: ...
  481  12 
Сляпа зеница
Причуква тояжка в улица сляпа – безкраен сокак.
И в ритъма стъпва втренчен гледец.
А нейде е светло – шепне Овчар със кривак.
И с горест разказва, как стана Агнец. ...
  861  16 
Шепота на сърцето
Тихо шепна на сърцето си “Здравей”.
И то отвръща ми “Ехей, здравей –
откога не си се тука връщал?
Откога не си ме ти прегръщал?” ...
  439  13 
Бесеница
Издигам бесилки отколе.
Не смея да беся мечти -
Депеша чакам Отгоре
и отлагам бесило със дни.. ...
  509 
Хайде! - На екс!
/Изпиване на Ада /
Отпих тъй малка глътчица от тебе -
потръпнах и смръщих се - бях бебе –
вкусът ти беше “вече е видяно” ...
  398 
Разпиляна стомна
На дребни късове умира,
стомна разпиляна във всемира,
ръка немощна на старица,
дръжката крепи като свещица. ...
  403 
Ти
Дойде, приседна безпардонно -
в ръка с бутилка вино.
Замахна в зрелостта ми безсезонно
и присвои си обичта ми най-невинно. ...
  652  14 
Душа в лодка
Зеленилото в Реката мами те, придърпва...
Гребените бели тикат лодка с нова мъртва.
Един лодкар стърчи застинал със греблото,
окрал лъжливия обол върху окото. ...
  570  13 
Фехтовка с многотЕ
Пак и пак те срещам -
Обръщам се? Или - те произвеждам?
И пак те мразя, и те любя -
не зная - все така ли ще Те губя?! ...
  486 
Последна чаша?
Последна чаша и през рамо – трясс!
Последен допир и палеж – екстаз!
И първа глътка липса – и няма „нас”.
И първа мъка вие на кукувица в храст. ...
  521 
Душата ми е циганка
/когато се отвърже/
Каква разкошна циганка ми е душата! –
Топла мургава, красива,
наметнала е облак над Земята, ...
  724  16 
Ей тъй - по аверски
- А ти коя си, що си?
- Мен наричат ме Смъртта
и ще те водя у Дома.
- Че аз съм си у нас - ...
  502 
Ветрове
Когато те връхлитат бури -
запиляват те - незнайно где.
И свирят поривите щури
Реквием за умореното сърце. ...
  601 
Навечерието на моята зима
Прашни булеварди - притичват листа,
жълтеникава шума в танц с есента.
Без намек и дума у мен заваля -
снежинката първа, ми махна с ръка. ...
  555  14 
Жетварят
/Глава 3/
...Фаровете осветиха табелата с името на селото. Като в някакъв чуден синхрон едновременно с осъзнаването на светлината в сърцето му забълбука любовно вълнение, което се разля чак в корема му и го сви на топка. Хареса му. За него това беше ново изживяване. Трябваше да го усвои – щ ...
  561 
Стон на струна чува се - протяжно... меко...
акордът претворява се във вечно ехо
и тъжно.. тъжничко припява, някак леко -
в черен блус изпяваш болката, Човеко!
Песента на роба идва отдалеко, ...
  366 
Сърцето музей
Плисвам Светлото в музея – не видял приходящи.
Посред зала една витрина – екземпляри изящни.
Куратор единствен съм и посетител, и ценител.
Съкровищник таен съм, меценат и дарител. ...
  590 
Жетварят
/Глава 2/
- Докога ще ме обичаш? Докато се умориш? – шепнеше глезено момичето с нацупените си устни.
- Докато умра. Даже и после – влюбено с дрезгав глас и отвърна младият мъж, докато едната му ръка нежно милваше гръдта и.
Ако можеха да видят мястото си отстрани - биха спрели да дишат. ...
  709 
Жетварят
/глава 1/
Смяташе себе си за съвсем обикновен човек – по професия жетвар. Не е точно професия, но пък – работа си беше. Хубави и пълни бяха дните му и въобще харесваше живота си като цяло. Но! Но, нещо все не достигаше, за да се почувства изцяло удовлетворен, завършен. Понякога /особено нощ ...
  771 
В тъмното
Тъжен ден. Камбанен стон.
Глуха песен от пуст амвон.
В Небето на Купола – Будхи-Манас.
Вечна Завеса – иконостас. ...
  374 
Предложения
: ??:??