ParvaNova
305 резултата
***
– Каква е тая Ева, отде изскочи пък тя сега?
– Моля те, Антоне, не започвай отново – нали ти казах, съученичка и приятелка от моя край – бях ù обещала да отскоча до града и да се видим, когато отида за Александър, но знаеш, че не го направих!
– И чак сега - ей тъй, ти се обажда по нощùте. Не ме ...
  913  16 
В ириса те нося
Люлея те на клепките си, на ръба…
трепкам, трепкам – да не се отрониш,
да не те удавя във сълза, да те задържа,
ако завее, загърми – да се подслòниш! ...
  671  23 
Разплетох старата жилетка
Разплитам старата жилетка,
(толкова е стара тази плетка)
но всяка бримчица въздиша:
„недей… недей... във мене мама диша! ...
  1719  20  36 
Писмо до Сърцето
Туптиш ли? Още ли туптиш?
Аз трябва да зная. Сега!
В студена гръд, кажи, че не пищиш,
а мислех, че без Тебе ще умра – ...
  595  10  30 
– Родила съм звяр, Боже, чудовище съм родила… Все знаех, че те бие, миличка, но чак това… Може да лъжете другите, но зная – никой не те е нападал, той те е пребил, кучето му с куче! Виновна съм, че съм му майка, да съм знаела да не го раждам!
– Стига, не си виновна – майките не избират кого да родят ...
  1367  21 
Сила, сила…сила
Нахалост е била онази сила,
която вдъхнал си у мен…
Нахалост, Боже, майко мила...
животът ми е тъй студен... ...
  765  11  28 
Тя се страхува само от градушките
Всяко събуждане бе тежко, по-тежко и от „заспиването” за нея – в челото си, някак вътре в него, усещаше сякаш някой цепи дърва, бавно и методично, с точно премерен удар и тя е и едната, и другата половина на цепеницата и всяка от тях напира да се повдигне и да се съ ...
  1380  10  20 
Надеждата последна умира
Да отворя прозореца, но страхувам се –
да не би отмалелите пръсти да премажа
на всичките Нощи нелюбени, а молят се –
за „последна вечеря” висят над паважа – ...
  564  19 
Ти, Страх мой от Тишината
(без Сърце и Душа)
Не ме пали –
без туй танцувам по ръба на барута…
Чуй, чуй как пука и трещи – ...
  508  15 
Сълзата ми…
Остана в спомените мои –
Фламинго, розово и грациозно
и сърцето ми те помни,
Мамо! ...
  535  20 
Имаш ли толкова сила
Вечерта пристъпи в синьото на Ориента –
окраде Небето, стрила е в ръцете си мента –
да притъпи мириса на Тъга по килима,
но от смъртта на звездите по чехлите има. ...
  619  11  24 
Душата и Сърцето
В най-тъжните си дни –
„пускам” си небето,
„ефир” му ставам – и вали..
ала днес Сърцето, ...
  1994  23 
Тя се страхува само от градушките - 6
Антон я връхлетя изневиделица. Ключовете издрънчаха проглушително в краката ѝ. Бе я изпреварил, с два дни само я бе изпреварил…
***
Ту се събуждаше, ту се унасяше отново – тъй сладък беше този унес – сякаш нещо хем я люлееше, хем дърпаше надолу в някаква черна и ...
  890  18 
Аз, клетката, и Тя, Птицата
Тъй си изтъняла, Душице,
моя тъжна флигорна,
нелетяла в синевата птица -
как си, мила моя морна? ...
  936  24 
/на Яна Първанова – моята племенница/
Не влизай в моите стъпки –
не са за раменете ти крехки.
Не обувай лачените ми обувки –
по-добре – да бяха еднодневки. ...
  457  19 
Пази Сърцето то е Тайна градина
Отвори Сърцето ми порти
и в набег се втурнаха
свирепи и алчни кохорти.
Всякой ъгъл обърнаха – ...
  676  18 
Ние и Нощта
Дойде за мен – и ме позна,
а аз заключила отдавна бях…
дойде, когато ме от друг боля,
и поемах на Лета към брега ...
  650  24 
Една тъга
Една тъга се носи покрай мен,
а аз не мога да тъжа със нея.
Една Любов премина в плен
и не пожела със нея да слея. ...
  732  22 
Нещо е спряно
Когато замръкна в последния „хан” –
кална и мокра, на ръце със Душата –
совалка, напуснала глухия стан –
ще запее по маси, пияна Тъгата. ...
  954  20 
В дланите ми легнало е Лято
и издишва мирис на лаванда.
В миглите - тъкачки птиче ято
премятат черга през веранда,
сбрала дирята ми в пищна сплитка: ...
  519  27 
Ако влезеш в Душата ми сега
Когато горко заридае
таз тъжба що ми е в душата,
и лудост като атове се разиграе –
Демоните слизат за разплата… ...
  598  21 
Ех, Път мой
Изплака ми една Пътека –
присламчи се тихо, полека…
на врата ми се обеси
и изви протяжни песни: ...
  538  23 
Самотата е мъртва, да живее Самотата!
Владко бе детенце мъничко и сладко, откакто птиче имаше си в клетка,
все отказваше игрите с Първолетка. Тя пък, милата бъбривка,
тъжно гледаше към Владковата придобивка, щеше и на нея да ѝ подарят,
ала в дома си мама, тате – животинче хич не щат. Та от дома на В ...
  923  12 
Виснало ми е небето,
премазало чело о прозореца –
чак паяка в кьошето,
видя го, изохка, и строполи се.
А сърцето ми клето – ...
  578  17 
Люлка в лозето
Люлее ме ръждива люлка –
тя скръцне, аз – след нея,
а по лозите стъпва „суховея”
сещам го, макар – и с „бурка”. ...
  1063  31 
Питаш ме за своята Родина –
детенце, знаеш ли какво е „бедуиня”?
Ще ти разкажа таз история,
започнала от Фанагория.
Научи и когато разбереш – ...
  800  17 
Аз искам Думите ми да ги пазите –
тези, писаните в рима, но и без;
не цветя на гроб да ми поставяте,
а по думичка палете, `место свещ –
така аз вярвам, че Душата ми, ...
  576  33 
В гръдта ми
По заник, пътувам през Балкана –
(ръмжи колата в змиевиден път)
Есен в пазвата му пищно разлюляна,
(а гумите под мен свистят, свистят..) ...
  494  16 
След Царицата
Когато Любовта,ти приседне на прага –
Царицата, в тебе когато легло си постеле…
Тогава си силен, щастлив – до премала!
Палат ѝ строиш, стъпил на стръмно скеле… ...
  538  14 
Костица от Мечти без стъпки
Понякога си разбивам вратите -
Вещица ставам и вещерувам.
Тогава си влизам крадливо в очите
и призрачно в Себе потъвам ...
  442  14 
Може би е време
Може би е време,
да избягам, да се скрия
без за някой да ми „дреме”,
може би - да се напия - ...
  450  18 
Еех... ехх – баш за Кочо ли намери
да ме питаш, мило чедо, дъще,
прашай ме - зърно как са млели -
хлебът, „дал” мъже могъщи,
дето хайдутлука са поели - ...
  1048  17 
Животите ни непонятни
Сгромолясват се пътеките
и шепнат в свойта смърт
„Да, не бяхме от най-леките
Плът сме от Големия ти Път” ...
  434  13 
В едно Небе ще заживея
Напук на цялата сезонност –
Лятото оказа се през Есента.
Макар оловната дъждовност –
сушина не търся – аз валя! ...
  496 
А може би са само шарж
глаголът и Пътят „живея”,
а Бог е просто „ларж”,
преди да пусне „суховея”.
И сигурно ни гледа сеира - ...
  471 
Тревожност
Сянка съм, пробола нощта -
само за миг! И всмукана сетне.
Тръгвам си, с Утро в ръка,
миг, преди Нощта да пометне. ...
  488  25 
Само искрица
Тъмно. По-тъмно от сявга.
Аз съм, и не съм. Не! Съм!
Тук. Както била съм нявга –
летяла в Големия Сън. ...
  465  13 
Ти знаеше, че думи в стихове редя
и неведнъж там плаках аз за мама –
ни в ред, ни в думичка се разпозна –
Прости ми! – всеки плаче за което няма.
А теб, те имам тука, на Земята, мамо, ...
  887  20 
Избрах да Те покажа
(когато обикнеш Душата си)
Аз до днес не те познавах,
а все до тебе съм стояла.
Вярно – все те подминавах, ...
  511 
На едно момиче /с много топлина/
Плачеш ли? Недей, недей…
знам какво ти е в сърцето
и как те къса споменът сега
дъхът на любовта дордето ...
  491  14 
Предложения
: ??:??