Patrizzia
2 250 резултата
Присърце е взел навярно, точно мойте грехове,
за секунда да се мярна – бърза кръст да ми кове.
— Слушай ме, ти твар лукава! Ни напред, а ни назад,
с мен – ни дава, ни се дава – щур поет, със собствен ад.
Тук додава, там пък дялка – кръстът крив и туй е то, ...
за секунда да се мярна – бърза кръст да ми кове.
— Слушай ме, ти твар лукава! Ни напред, а ни назад,
с мен – ни дава, ни се дава – щур поет, със собствен ад.
Тук додава, там пък дялка – кръстът крив и туй е то, ...
292
3
5
Наплака ли се? Вече пресушѝ ли,
сълзѝте си сред уличния прах?
За птиците останали без сили,
не ти ли дожаля поне за тях?
За пиленцата – сгушени в гнездата, ...
сълзѝте си сред уличния прах?
За птиците останали без сили,
не ти ли дожаля поне за тях?
За пиленцата – сгушени в гнездата, ...
280
7
4
Тази нощ е ребро на незнаен и древен Адам,
и виси като кост над разрошени, гневни тополи,
аз опитвам от нищото обич и дом да създам,
вън разгонена котка с нагона на дивото моли.
И кънти този вик, но не буди града ни заспал, ...
и виси като кост над разрошени, гневни тополи,
аз опитвам от нищото обич и дом да създам,
вън разгонена котка с нагона на дивото моли.
И кънти този вик, но не буди града ни заспал, ...
269
8
9
Въздушно-златна мрежичка плете,
незримо паяче, увиснало в листака,
мечтите мои тръпно учат се да чакат,
в деня, отворил пак очи, като дете,
и тихо длан протяга към небе, ...
незримо паяче, увиснало в листака,
мечтите мои тръпно учат се да чакат,
в деня, отворил пак очи, като дете,
и тихо длан протяга към небе, ...
769
3
5
Той може само да се измълчи,
стихът написан с вятърните пръсти,
Луната с нежно име ще го кръсти
и ще сведе молитвено очи,
дано успее някак да преглътне, ...
стихът написан с вятърните пръсти,
Луната с нежно име ще го кръсти
и ще сведе молитвено очи,
дано успее някак да преглътне, ...
227
6
11
Помня – беше валяло, блестеше дъга,
и градът ни бе светъл, различен,
ти, приятелю, рече: — "Да минем сега!
Ти момче ще си, аз пък – момиче."
И търкаляше синци заразен смеха ...
и градът ни бе светъл, различен,
ти, приятелю, рече: — "Да минем сега!
Ти момче ще си, аз пък – момиче."
И търкаляше синци заразен смеха ...
643
4
4
Седя си и мечтая си за лято,
за люляци, светулки и запял
захласнат славей. Свива се от жал
сърцето ми, че време непознато,
в което жив си, а не си живял. ...
за люляци, светулки и запял
захласнат славей. Свива се от жал
сърцето ми, че време непознато,
в което жив си, а не си живял. ...
338
5
18
Накъде ли са хукнали облаци сиви, дъждовни?
Закарфичени, дните ни – сякаш в хербарий зловещ,
нощем няма Луна да намеря за пролет разковник,
нито теб, южен ветре – в косите за миг да поспреш.
Недопятата песен, по жиците тихо висяща, ...
Закарфичени, дните ни – сякаш в хербарий зловещ,
нощем няма Луна да намеря за пролет разковник,
нито теб, южен ветре – в косите за миг да поспреш.
Недопятата песен, по жиците тихо висяща, ...
357
8
19
Грешките ми те не опрощават,
уча се да отговарям аз.
Лек живот не ми и обещават,
вестниците в утринния час.
Щедри са на поздравите празни, ...
уча се да отговарям аз.
Лек живот не ми и обещават,
вестниците в утринния час.
Щедри са на поздравите празни, ...
653
1
4
Зад облаците ненавреме,
звездица окъсняла бях.
Каквото дал е, туй ще вземе,
от мене всеки. Нямам страх.
Да бъда, или да не бъда? ...
звездица окъсняла бях.
Каквото дал е, туй ще вземе,
от мене всеки. Нямам страх.
Да бъда, или да не бъда? ...
236
4
6
Студено е, а в календара – май,
на кестена ми зъзне птичка сива,
дали дошла е или си отива?
И леден вятър сви се на кравай,
в отдавна прецъфтялата ни слива, ...
на кестена ми зъзне птичка сива,
дали дошла е или си отива?
И леден вятър сви се на кравай,
в отдавна прецъфтялата ни слива, ...
346
3
7
Пускам мозъка на паша. Да си блее с пълен глас.
От какво ли да се плаша? Тревопасно станах аз.
От коприва и от лапад, май съвсем позеленях,
здраво ме мухите хапат... И си бръмкам, като тях.
И си мисля, за какво ли и хладилникът проклет ...
От какво ли да се плаша? Тревопасно станах аз.
От коприва и от лапад, май съвсем позеленях,
здраво ме мухите хапат... И си бръмкам, като тях.
И си мисля, за какво ли и хладилникът проклет ...
264
2
10
Утроба ли отровена роди,
такава твар? И уж човеколика,
за грехове какви ли от преди,
за ангели ли, Боже ги повика?
Приличаше по всичко на дете, ...
такава твар? И уж човеколика,
за грехове какви ли от преди,
за ангели ли, Боже ги повика?
Приличаше по всичко на дете, ...
287
3
7
Тази нощ до зори шумоляха среднощните твари,
тъжен вятър – навярно от мъка в клонака запял,
викна дъжд и вратата небесна гръмовно удари,
и съня ми пропъди от клепките морни без жал.
А когато не спя в мен се лута ту тиха, ту шумна, ...
тъжен вятър – навярно от мъка в клонака запял,
викна дъжд и вратата небесна гръмовно удари,
и съня ми пропъди от клепките морни без жал.
А когато не спя в мен се лута ту тиха, ту шумна, ...
254
6
10
Не, не воювам. Няма за кога.
Ръждясва кротко по ъглите мракът,
напразно вън и мелниците чакат.
На Росинант израстнаха рога.
Не съм Овен аз. Вече не бода. ...
Ръждясва кротко по ъглите мракът,
напразно вън и мелниците чакат.
На Росинант израстнаха рога.
Не съм Овен аз. Вече не бода. ...
789
3
7
... "тогава, бидейки ти все едно, че никой си, на никого в устата,
ще пишеш, седнал в старото кресло, гребейки с шепи свободата."
" Учудено небе"- Лебовски
И колко думи хвъркащи и празни, се блъскат - от калкан и до калкан,
а всяко празнодумие те дразни, навътре, все към себе си си взрян. ...
ще пишеш, седнал в старото кресло, гребейки с шепи свободата."
" Учудено небе"- Лебовски
И колко думи хвъркащи и празни, се блъскат - от калкан и до калкан,
а всяко празнодумие те дразни, навътре, все към себе си си взрян. ...
758
2
5
Светът е просто съвършен! А нашата представа – грешна
мечтаем си, че някой ден ще ни обича всеки срещнат,
че има щастие безкрай и вечни искрени любови
и че ни чакат в собствен рай, мечти – за сбъдване готови...
А някъде в небето Господ Бог се смее гръмко и звездите рони, ...
мечтаем си, че някой ден ще ни обича всеки срещнат,
че има щастие безкрай и вечни искрени любови
и че ни чакат в собствен рай, мечти – за сбъдване готови...
А някъде в небето Господ Бог се смее гръмко и звездите рони, ...
823
2
3
Крепи на крехкото си рамо,
надеждата света унил,
изглежда силна тя и само,
проплаква нощем. А април
прилича повече на есен, ...
надеждата света унил,
изглежда силна тя и само,
проплаква нощем. А април
прилича повече на есен, ...
473
7
12
Поетът пак си тръгва отвратен,
от кръчмата опушена и стара.
Та кой е той? Побъркан стар кретен.
Седи и пише цяла нощ на бара.
Да беше с всички весело гулял, ...
от кръчмата опушена и стара.
Та кой е той? Побъркан стар кретен.
Седи и пише цяла нощ на бара.
Да беше с всички весело гулял, ...
343
11
15
Ръждяса от мълчание за век
езикът ми. Или пък бе изтръгнат.
Камбана бях, но вече съм човек,
от тези, дето и без път ще тръгнат.
Окати са такива – без очи, ...
езикът ми. Или пък бе изтръгнат.
Камбана бях, но вече съм човек,
от тези, дето и без път ще тръгнат.
Окати са такива – без очи, ...
334
8
14
Сред кичурчета бели – розов цвят
и всяка бръчка – листче от коприва,
с което будя рано, да не спят,
човеците – с природа саможива.
В очите ми дъги и песни спят, ...
и всяка бръчка – листче от коприва,
с което будя рано, да не спят,
човеците – с природа саможива.
В очите ми дъги и песни спят, ...
309
6
19
Ще избягам от теб някой ден. Под ръка,
най-безпътната мисъл ще хвана.
И додето до три пъти: — Сбогом! – река,
ще ме скрият нощта и Балкана.
И по пътища, дето за мене не са ...
най-безпътната мисъл ще хвана.
И додето до три пъти: — Сбогом! – река,
ще ме скрият нощта и Балкана.
И по пътища, дето за мене не са ...
865
11
17
И фигурка, след фигурка се ниже, животът ми изящен филигран,
остана само песът верен ближен, от хората останах неразбран.
Аз хляба си в нощвите лунни меся и къщата си нося, на гърба,
и все на кръстопът ми е адреса. В градината ми – плачеща върба.
В очите ми сияе разнолика, и пее Марта, винаги по слух, ...
остана само песът верен ближен, от хората останах неразбран.
Аз хляба си в нощвите лунни меся и къщата си нося, на гърба,
и все на кръстопът ми е адреса. В градината ми – плачеща върба.
В очите ми сияе разнолика, и пее Марта, винаги по слух, ...
499
5
9
Графоманската същност за мене е напън без нужда,
триста лайкове, рози, "от обич" дарени парѝ.
Всяка нощ тя – Луната, ме нежно с целувка събужда,
като златна свещица Вечерница ярко гори.
И разказват ми тихо – не будят в съня ѝ Земята, ...
триста лайкове, рози, "от обич" дарени парѝ.
Всяка нощ тя – Луната, ме нежно с целувка събужда,
като златна свещица Вечерница ярко гори.
И разказват ми тихо – не будят в съня ѝ Земята, ...
269
3
12
Отдавна тръгнаха от терминал едно
и ей ги днес – така родолюбива,
държат ни реч (все за добро). Е,ха дано,
но чашата отдавна ни прелива.
Чифте пищови носим, но на гол корем ...
и ей ги днес – така родолюбива,
държат ни реч (все за добро). Е,ха дано,
но чашата отдавна ни прелива.
Чифте пищови носим, но на гол корем ...
342
2
5
Спокойно си, като река,
видяла скърби и съблазън
и отразяваш ме така,
така ме виждаш – неизказан,
в очите немият въпрос, ...
видяла скърби и съблазън
и отразяваш ме така,
така ме виждаш – неизказан,
в очите немият въпрос, ...
1287
11
24
И нивичката чужденци орат,
и никнат само троскоти и тръне,
и вместо вол – народ превива врат,
и под ярем покорно пак се пъне.
И вечно чуждоземски ураган, ...
и никнат само троскоти и тръне,
и вместо вол – народ превива врат,
и под ярем покорно пак се пъне.
И вечно чуждоземски ураган, ...
353
6
6
В тенджерата ври фасулът,
утре първи е април.
Всички мене пак ще хулят –
скришом съм го пресолил.
Вън, в галошите на стрина, ...
утре първи е април.
Всички мене пак ще хулят –
скришом съм го пресолил.
Вън, в галошите на стрина, ...
644
4
25
Изгубих я своята мъничка вяра,
в огромния, пъстрия свят,
тя семенце беше на стрък непокарал,
от тези в снега що цъфтят.
Сега пред икона очите си свела, ...
в огромния, пъстрия свят,
тя семенце беше на стрък непокарал,
от тези в снега що цъфтят.
Сега пред икона очите си свела, ...
275
1
2
В душата ми до днес гнездят соколите,
и шири се безкрайна синева.
Сърцето, екнат ридовете голите,
напролет на елените зова.
Синчецът, кукурякът и копривата, ...
и шири се безкрайна синева.
Сърцето, екнат ридовете голите,
напролет на елените зова.
Синчецът, кукурякът и копривата, ...
498
3
7
Тя слънце е и вятър, и мъгла,
и искрена, и странна, многолица
Сто дявола на връхче на игла,
прегърнала детето си светица.
За нея и любим си, и не си, ...
и искрена, и странна, многолица
Сто дявола на връхче на игла,
прегърнала детето си светица.
За нея и любим си, и не си, ...
440
4
6
И понеже отдавна не помните,
че на дъното прашно на скрина,
там под дънките, ризките скромните,
крием рокли от пъстра коприна.
И понеже сме мъжки момичета, ...
че на дъното прашно на скрина,
там под дънките, ризките скромните,
крием рокли от пъстра коприна.
И понеже сме мъжки момичета, ...
793
3
5
От всичките ви маски ни една,
не си избрах – за мене са широки,
защото имам много имена
и все летя, и в хиляди посоки,
пилея щедро песен, лунен сън, ...
не си избрах – за мене са широки,
защото имам много имена
и все летя, и в хиляди посоки,
пилея щедро песен, лунен сън, ...
263
5
6
Подава чашата с отрова,
денят лукав с лъстива длан.
И в новините – нищо ново,
а пътят ни – предначертан.
Жалони кървави издига, ...
денят лукав с лъстива длан.
И в новините – нищо ново,
а пътят ни – предначертан.
Жалони кървави издига, ...
357
5
12
Днес Баба Марта от зори до мрак
по "котенцата" на върбите, свели
косите си до бързеите чак,
кончѐта вързала червено-бели.
Повтаря си наум, баячка веща, ...
по "котенцата" на върбите, свели
косите си до бързеите чак,
кончѐта вързала червено-бели.
Повтаря си наум, баячка веща, ...
231
3
4
Този бокс е голям и студен,и ужасно мирише,
с мойта малка сестричка останахме. Влага и глад
аз съм дребен и слабичък, и съм навярно излишен,
всички други отдавна на топло по къщите спят.
От студените камъни вече болят ме ребрата, ...
с мойта малка сестричка останахме. Влага и глад
аз съм дребен и слабичък, и съм навярно излишен,
всички други отдавна на топло по къщите спят.
От студените камъни вече болят ме ребрата, ...
320
8
15
Има дни в живота, има, сякаш дявол ги планува.
И приятел, и роднина, от теб всеки се срамува.
И в душата твоя тежко се съмнение вселѝ,
в часове и дни такива нищо те не веселѝ.
Има дни, в които с болка чакаш да зори зората ...
И приятел, и роднина, от теб всеки се срамува.
И в душата твоя тежко се съмнение вселѝ,
в часове и дни такива нищо те не веселѝ.
Има дни, в които с болка чакаш да зори зората ...
480
2
2
След хиляди фалшиви разкаяния
в душата ми все повече се мръква.
Клисарят стар пожали и покани я
на вярата в порутената църква.
Крещят в захлас безгрешни край олтарите, ...
в душата ми все повече се мръква.
Клисарят стар пожали и покани я
на вярата в порутената църква.
Крещят в захлас безгрешни край олтарите, ...
297
9
8
Прекрачила прага, ъглите оглежда,
дори: — Добър ден! – не умее да каже.
Дъхти в огледалото с плаха надежда,
на злобна свекърва. И прах няма даже.
И устните тънки присвива, присвива, ...
дори: — Добър ден! – не умее да каже.
Дъхти в огледалото с плаха надежда,
на злобна свекърва. И прах няма даже.
И устните тънки присвива, присвива, ...
254
3
3
Хей сега ще светне всичко в къщи, от мазата, до проклетия таван,
паяк на корниза ми се мръщи. В някаква мушица мъртва тъпо взрян.
Смътно ми напомня тя за мене. Бръмкам си и лудост не ме пуска.
Полза няма моето летене и не ставам ничия закуска.
Скачай, мъжо, в свойте бързоходки! Скоростно изнасяй се, ...
паяк на корниза ми се мръщи. В някаква мушица мъртва тъпо взрян.
Смътно ми напомня тя за мене. Бръмкам си и лудост не ме пуска.
Полза няма моето летене и не ставам ничия закуска.
Скачай, мъжо, в свойте бързоходки! Скоростно изнасяй се, ...
265
3
8
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
