Patrizzia
2 048 резултата
Колко пъти препънах се? Колко обувки олющих?
Вадих тръните остри с до болка подбити нозе,
керемидка да имам и хлябът ни, Боже – насущний,
колко пъти на скута си, Боже, примряла ме взе?
Днес остана ми куфар очукан, препълнен с умора, ...
  175 
О, как ми липсва зимата на север,
повтаря и потретва до одеве,
по покрива и хлипа дъждовито,
пороят зимен. С пръсти като сито,
захвърля пръски ледени по мен, ...
  629 
Вървя напред, а дърпат ме назад
дребнавости човешки и обиди,
а нейде над главите ни горят
и падат ненавреме Персеиди.
Космичното знамение далѝ ...
  639  12 
На Мая
Едно щурченце юли не дочака
и посред зима буди този град.
Понеже януари е разплакан,
щурчето и цигулката не спят. ...
  542 
Решиха – вдигат сватба тежка,
млад таралеж и таралежка.
На липови листа отбрани,
написа Зайо сто покани.
Кълвач дървото с клюн удари, ...
  234  13 
Опитвам се съвсем да не личи,
че в мен порои зимата отглежда,
че ме препъва кукувича прежда,
че само ми се плаче и мълчи.
Опитвам се с изправено чело̀, ...
  547 
Нахлупвам шапка от плашило
и птичка ми перце дари,
на топло в шапката се свило,
врабченце цвърка от зори.
А вятърът присвил очи, ...
  234 
С теб срещаме се крадешком
и поглед с погледа се сплита.
Ти имаш и жена, и дом.
Аз на мъжа си меся пита.
И знаем си, че е любов, ...
  381 
Поривите мои луди болно време победи,
посреднощ копнеж ме буди, да е както и преди.
Имах стих и знаех песен. Пишех думите ѝ аз,
вярвах, че в света чудесен има място и за нас.
Този град ми се присмива. От смеха му ме боли ...
  155 
Пак превърнах небето от болка в една наковалня,
там сребриста Луна от въздишки ми броня кове
и гори сред огището стих от безсилие палнат,
този свят оглушал е от злост и горѝ стиховѐ.
Пак дъгата превита на две е ковашко духало, ...
  497 
Очи побърза гузно да сведеш,
аз гледам те и без да мигна даже.
Подводна яма, луд водовъртеж,
солта лекува делника прокажен.
Животе мой, пак раните броиш, ...
  145 
Годината е млада и невинна,
и пътища в нозете ѝ лежат.
Когато фойерверките отминат,
ще нарани сърцето ѝ светът,
девичето ѝ тяло ще жадува ...
  511  10 
Едничка си за мен надежда
светът затръшна сто врати
и невъзможно ми изглежда,
че ми оставаш само ти.
Мой стих – последната молитва, ...
  671  17 
Тъжна съм и явно ми личи,
Архимед отдавна не помага.
Марс е май с изпилени лъчи,
юли беше шапка на тояга.
Значи ти за мен луната сви, ...
  232 
Коледа. Годината е 2010. Правя баница със сирене и увивам късмети написани на листче във фолио. Съпругът ми ме гледа в ръцете. Помните, че е сърбин, нали? Пита ме:
— "Какво увиваш в това фолио?"
И си отговаря:
— "Ох, да, бе – кашмери*"...
Аз и моите турцизми... ...
  576 
Сънувам черни угари безплодни,
аха да паднат – сиви небеса,
а нямам баби – да им занеса
от питката – изпечена под подник.
И баницата – клисава, горчива, ...
  617 
Плаках отдавна. Преди.
После чадъри валяха.
Приказки вятър реди,
дом ми предсказа и стряха.
Капчици ситни събра, ...
  205 
Не ща да съм от мъжките момичета,
че най горчат преглътнати сълзи.
Понеже до безкрайност ме обичате,
ми учите душата да пълзи.
Ще хвърля двата пръстена – оброчните, ...
  660 
Да ми простиш Те моля на колене,
в съмнение духът е разлюлян.
И този стих от болка тихо стене
и храмът свят сред тръни и бръшлян,
се гуши, както руините в мене, ...
  576 
Не случи на жена горкия,
дали за жал, или за смях.
Тя поетична е фурия,
говори в рими. Само с тях,
умът (ох, ум ли)? Моя грешка, ...
  326 
Всяка малка снежинка – душа на дете,
ангел бял към безкрая политал,
а в сълзите на майките тихо расте
и се ражда добрият Спасител.
Но дали ще успее и как ще спаси, ...
  342  10 
В гласа ми тихо скърца скрежът,
разказвам приказка сега.
Мълчи! Ако ни забележат,
ще побелеем от снега.
И приказката ще прозвънне, ...
  463 
Душата ми – премръзнал коледар,
за обич и за здраве обикаля
града любим, като Балкана стар,
какво, че няма сняг и е разкалян
под гегата ѝ пътят каменист, ...
  217  12 
Колко пъти да пробвам раздрани небета да кърпя?
Изтъпи се до сламмчица всяка железна игла.
Всяка кръпка от думи надолу душата ми дърпа,
все перцата си сбирам по драките. Бих ли могла,
да живея безгрижно? Уж казват, че Божи сме птички. ...
  623  11 
Искам врѐменно, врѐменно, врѐменно,
да изгубя ума си. За ден.
Утринта ми с предчувствия бременна,
да износи мигът, нероден,
в който тънките, тънките, тънките ...
  683  10 
Вън по покрива хлъзна се бърза
зимна вечер, по пътя нелек.
Фина, бяла дантела завърза,
вместо шалче на снежен човек.
На метлата му спря се подпряна, ...
  266 
В браздите празни, неорани ниви,
от земята суха само бурен никне,
утрини се раждат безутешно сиви,
тишината няма, в безгласие викне.
Селото е пусто, няма детска врява, ...
  412 
Каквото ти се случи – за добро е,
уроците напомнят само, че
крила не стигат, да си звездоброец
и никой няма утре да рече,
че май е всяка прилика случайна, ...
  351  13 
Езикът на камбаната – изтръгнат,
бръшлян отровен, бавно храмове руши.
Свещениците под носа си гъгнат,
продават скришом и по няколко душѝ.
В очакване светът съвсем претръпнал, ...
  182 
Пращят дръвцата, шепне старата камина,
капаче вдига малко чайниче за миг,
разказват пламъците как във век отминал,
се влюбил храбрият, оловният войник.
Той бил без крак, кален сред битки ветеран и, ...
  477  10 
Високосна любов е замряла в Всемирните шепи,
ще се случи след четири сушави болки веднъж,
после дълги години ще лутаме – тъжни и слепи,
ще съм ничия аз, ти – на всяка и никоя мъж.
Ще пресявам през девет сита и ще нося в десето, ...
  195 
И пъплят, пъплят в мравчена колона,
полека по стъклата капки дъжд.
Листа ръждиви вятъра не гонят,
а той не ги погали ни веднъж.
Защото севернякът е себичен ...
  194 
Проскубан гарван грачи, грачи:
— "Най-важният сред вас съм, значи.
Левент, поет съм и певец,
в летенето съм просто спец.
Там разни славеи, авлига, ...
  296  10 
Денят изглежда готви се за бал,
облечен е в одежди снежнобели,
след есенно подгизнали недели,
нощес сребрист снегът е навалял.
Окичени шпалир са засиял, ...
  259  12 
Ела, "приятел", хладно е и нощ е,
да пийнем, без мезе ще е, комай.
От шипковото вино имам още,
бодличките успееш ли - изтрай.
С тръпчива нотка – сложих малко трънки, ...
  238  10 
Съвестта си ли пера?
Да е снежнобяла.
Сбирам ангелски пера,
пиша като хала.
Селфи с елфи сътворих, ...
  217 
Едно те моля, дядо Боже, Ти всичко чуваш, знам
и казва баба – всичко можеш, дори света голям
Си сътворил – поля, горички, човека – най-подир.
Едно те моля само – всички да имат дом и мир.
Не искам дарове, елхата да си расте вовек ...
  352  11 
По пътека каква ще вървим, щом очите нерзящи,
виждат пътя назад, но в мъгла ни е пътя напред?
Съвестта по сърцата корави безпомощно дращи,
но сме роби на висшето его и новия ред.
Откъде ли се питам стотици гурута се вземат? ...
  656  10 
Впрегатен кон съм. Бях добър
и теглех тежката каруца.
Зобчица имам и яхър,
но чувствах си душата куца.
Бях силен, много буен, млад, ...
  34898  11 
На носа му капчица виси,
тъжен и объркан ми изглежда,
този дъжд с разрошени коси
е изгубил всякаква надежда,
че ще се превърне в сняг сребрист, ...
  238 
Предложения
: ??:??