pin4e

140 резултата

Пантофите са зидове

Не можеш да отплаваш, Капитане.
Платната ти са срастнали за котвата.
По дяволите, даже Господ прати...
Бардаците са ти попили в костите.
През руля е прокарало мушкато, ...
1.7K 48

Ухание на влага и какао

Помолих те. Недей да ми звъниш
по телефона. Нито на вратата!
Звучиш като фонтаните на Рио.
Ухание на влага и какао.
Прекъсва нещо... тит... тит... тит. ...
1.8K 28

Тежка бяла вода

От студа се събудиха още по-рано петлите.
Попът беше нахлузил, под расото, риза басмяна.
Белобрадото слънце е зимният крал на лъжите -
захароса иконите с дяволски дим на тамян...
Изкорубени баби се кръстят, мърморейки смешно. ...
1.4K 29

Не си евнух

Ще дойдеш ли за втори път във къщи?
(Сама жена съм и ще тръгнат слухове...)
Младея. И съм хубава по бръчки.
А ти си Господ. Еее, не си евнух.
С палтото си дори изглеждам гола... ...
1.9K 40

Сезон за мъртви птици

В клоните на жълтата череша
гарваните черни се завръщат.
Случаят наистина е спешен.
Лятото е случено и свършено.
От любов изглеждам безразлична. ...
1.7K 24

Крила от жълт янтар

Небето - задимено от дъжда,
а къщата - продадена на чужди.
Очите ми се пълнят със ръжда
от спомена за бабините устни.
Два гълъба, с крила от жълт янтар, ...
1.6K 31

Под клавиш на пиано...

На брега чух мъжете - дервиши пияни -
как деляха монети. Неистово пяха.
И трептяха и плачеха с глас на камбани,
а сърцата им - касички - тежко звъняха.
После вятърът духна коси разпиляни ...
1.7K 37

Няма вчера...

Улицата - пуста. Безопасна.
Чакам да се видя как притичвам.
Рана на коляното. Зарасла.
(Мисля, че почти си заприличах.)
Търся се из двора на комшиите. ...
2.1K 33

Тревата е глуха...

Размести се къщата. Срина се шатрата.
Листата са гилзи. Небето е ниско.
А гроздето - кисело. Нищоочакващо.
Заглъхнало слънце. Мълчи като писък.
Дърветата - криви. Оградата - чужда. ...
1.5K 25

Висока катедрална нощ...

Проклето слънце. Пукната пара
се търколи горещо по асфалта.
А после ни се случи вечерта.
Голямата любов започна малка.
Висока катедрално тиха нощ ...
1.3K 29

Кръчмарската блатна магия :)

на Cefules
Задимена мъгла. Осем маси. Салати.
Девет старци брояха на пръсти ракиите.
Някой каза, че има живот из блатата...
А ми идеше блато дори да изпия! ...
1.6K 19

Неудобна за гледане...

Някой лае по кучето. Тая вечер е тъмна.
Няма помен обичане. Устните ми са стръмни.
Гол е дворът ми. Бедният. И се крие от мрака.
А луната, поредната, олюлява хамака ми.
Над оградата дебне остър лъч като брадва. ...
2K 36

Няма да те моля...

Няма да те моля. Аз съм силната.
Помогни ми, Господи! По дяволите...
А разправяше, че ме обичаш,
докато си просеше разпятие.
Няма да те моля. Мога някак ...
1.6K 22

Да убива като нежност...

Искам да обичам този мъж.
Нека ме боли до непотребност.
Трудно да привиквам с мисълта,
че ме лъже. Както лъжа тебе.
Нека ме удави без потоп! ...
1.8K 30

Дори и трезвен е пиян...

Поезия! Великата любовница...
По вехт шаблон и щипка нова страст,
очаква чужди сЪлзи да й светят,
а нейните сълзИ - да й простят.
Нахранена от раните на другите - ...
1.7K 26

Гнездо на щъркел нямам...

Не ме сънувай! Бях. Едно усещане.
Не можеш да ме имаш сънотворно.
Ненужна. Като хляб, забравен в пещ.
Ухая на златисто и отровно.
Не ме помисляй! Миналото мина. ...
1.8K 34

Симфония над летните комини...

Старицата.
До пътната врата
на пейката седи.
Не я подмина
животът - ...
1.3K 27

Цветя за татко

Oная сутрин мама изпищя.
Дотича баба, блъскайки полите си.
А дядо - най-спокойният от тях -
треперещо ме грабна, като прилеп.
И детството, пораснало до смок, ...
2.4K 1 24

Мария е...

"Душата ми се казваше Мария"
Лилия Радоева
Обичайте ме. Аз съм съвършена.
Родих ви Бог. Не ми благодарете!
Аз мога да съм гордата смирена. ...
2.1K 23

Последната стотинка...

За последен път заплака мама.
Аз мълчах, преглъщайки сълзите й.
Като свършат всички разстояния,
приближаването те убива.
Сухи са без нея дъждовете. ...
1.5K 3 30

Баба Мара - ду Арабску и назаде:) (вдъхновено от Вальо)

(отговор към стихотворението на Вальо Йорданов):
Сига ша ти разпраям как са случи.
Тооо ногу ма йе срам, ма кво да прая?!
Дорде сми живи на акъль са учим,
да мойм да изпрустейм най-накрая. ...
2.4K 23

От змийската любов анатемосана...

След близост се усещат разстоянията,
които слепоочията помнят.
Забравих мисълта: да бъдем заедно.
За Рим остана моята порочност.
Не бях виновна, че съм Клеопатра - ...
2K 47

Защо му е на агнето намордник...

Видях те, Боже. (Сигурно съм луда).
Измислях те, преди да те повярвам.
Изглеждаше спокоен. И ненужен.
Най-белият от всички мои гарвани.
Поисках много. Бях нахално-горда. ...
1.6K 40

Който търси вятър...

Затяга ме за гърлото невидимо въже,
а корабът спокойно се дави в плитчините.
Глупак си, капитане! Осинови мъжете,
които мразят отказ и никога не питат.
Напълно си раздадох и празната взаимност. ...
1.7K 36

Чрез дявола до Бог се извисих...

Очите ти приличат на... очи.
А изгревът е точно като залез.
Любов не можеш с враг да поделиш,
и сам да изядеш гергьовско агне.
Косите ми - за теб - не са реки... ...
1.8K 36

Два квадрата вятър...

Омръзна ми от теб! Какво висиш
като бездомен пудел пред вратата ми?
Възвишено пропаднал фетишист.
Изглеждам ли излъгана - да вярвам?
Заключвам се. С последното резе. ...
2.2K 42

Петлите ме възпяха утре...

Внезапна като трус усетих болката,
зазидана в листата на чимшира.
Безцветен вкус. И тишина в минор.
А слънцето изтече. Зад баирите.
Не исках да съм сянката на вятъра. ...
1.8K 33

По-тежка от море...

Изгубен мрак. Брадясал капитан.
Виси звезда. Вълни. Брегът го няма.
Лулата му дъхти на стар тамян.
А корабът е храм, но е продаден.
Сирените... Не пяха ли добре?! ...
1.6K 36

По душа съм село...

По душа заприличах на село.
Тиха. Бавна. Спокойна. Красива.
До сеното, под сянка дебела,
спи кокошчица - пъстра и жилава.
Издължавам се в бавно очакване, ...
1.5K 27

Числа, които някъде започват...

Баща ми -
дребнолик счетоводител,
след като шумно бе застрелял мама -
налапа пистолет със заглушител.
А беше трезвен. ...
2.4K 27

Кожата ми е вярваща...

Минзухарен шафран
разпилях по леглото си.
Мъртво беше пристанището.
Точно в осем без осем.
Бяла съм като ладия ...
1.5K 29

Невидимо обсебени

Не ми остана нищо. Всичко свършва,
дори когато слънцето изгрява,
и в светлината му се скриват къщите,
а пътят се стопява като захар.
Петлите само тихо се прозяват, ...
1.8K 28

Ето въжето...

Съборете оградата! Моят живот
е вълнуващ до смърт - като божие раждане.
Имам смелост да правя (пред всички) любов,
и честта да се радвам на още омраза.
Първи сняг е сърцето ми. Чистият звук ...
1.6K 2 31

От мама ми остана само роклята...

Не осъзнавах колко съм пораснала,
преди да се простя и с непростимото.
Когато съм се раждала, повярвах,
а после просто знаех, че Го има.
Загубих татко като ключ от джоба, ...
2K 1 30

Боси звезди...

От каруците тихо ти става.
Тънка сламка ти пали сърцето.
Гъста сянка черешите дават,
а в хамак ромбовее небето.
И посрещаш на босо звездите. ...
2K 39

Последната икона е реката...

на Маги
Камбаната на селото не бие.
Звънарят се е схлупил като пладне.
Не ми е нужен поп за литургия.
И вълците са по-добри от агнета! ...
1.7K 35

Сестричката ми плака за бонбони...

За пръв път чувах как пищят съседите,
и първите петли, преди линейката.
Две сини лампи ослепиха времето.
Сестричката ми плака за фенерчето си.
Чертаха с тебешир. А фотографите ...
1.6K 1 31

Заради Юда...

Догарят свещите, а в стаята е светло.
Пердетата се вдигат като идоли.
Последната ми нощ изпя петелът -
по изгрев залезите са невидими.
Приятелите - траурно прегърбени, ...
1.3K 24

И давеха моретата във себе си...

Надигаха ракия. И я лисваха
в гърлата си, съвсем по диогенски.
Устите им пресъхваха от вицове
и давеха моретата във себе си.
Небето се напука - зряла диня. ...
1.5K 29

Името на Господ...

„ - С какво име наричате Бога, преподобни отче? - запита абатът.
- Няма име - отвърна дервишът - Бог не може се побра в имена,
името е затвор. Бог е свободен..."
Никос Казандзакис
из „Рапорт пред Ел Греко" ...
2.8K 38