purko59
445 резултата
НОЩ
Дали нощта е времето,
когато уморените ни чувства спят,
когато, като в тъмен грозд,
сънят налива жизнен сок ...
  569  12 
ДОБРИТЕ ХОРА
Срещат се такива хора.
Има ги още.
Няма червени книги,
които да ги закрилят. ...
  1819  11 
НА БРАТ МИ
Затяга се възелът, бате.
Животът опъва въжетата,
а ние не сме пак момчетата,
дето сееха смут в махалата. ...
  1352  12 
Забива алчните си зъби
дива и настръхнала хиена
във деня ми.
Денят ми тръгва уморен и
в тъжна вечер ...
  433 
ПИСМО
Когато вятърът се спусне
от върха към равнината
и затръшка яростно прозорците,
в мислите ми с мрачно чувство ...
  565  11 
Будителю,
викай първите петли, че гребените им все още са увиснали!
Пали звездите, за да вдигаме погледите си нагоре!
Будителю,
викай вторите петли да запеят утринната си мечта за свобода и радост! Ако още има заспали. Ако още има неразбрали. ...
  842 
ВЯРНАТА ПЪТЕКА
Ако знаех твоята пътека, дъще,
непременно щях да ти я кажа.
Дали е тази на слънцето, което сутрин се връща
изтощено от пирова нощ, да си легне на плажа? ...
  352 
На Рафе
Това е…
Това е,
приятелю,
Не всичко става ...
  465 
АНТИТЕЗИ
Лъгаха ме векове преди да се родя,
когато бях дете, лъжат ме сега.
Предател и подлец в кръвта ми се таят,
комита и поет вървят във моя път. ...
  470 
ГНЕВНО
Защото бях Македонски,
Дунава когато преминаваше,
сега ще бъда пак.
И ще мета като него наранените прагове, ...
  495 
ПО БОТЕВ
Тиха вечер.
И една забравена луна.
Уплаших се –
заспали ли сте вече? ...
  484 
I
„Фреди Меркюри умря!”
заплакаха по телевизията,
по радиото,
по всякакви медии. ...
  698  10 
ЛЕГЕНДА ЗА ЧИПРОВЕЦ
Поема
Посвещавам на тристагодишнината
от Чипровското въстание
I. ...
  730 
Измислих те!
От душата си душа ти дадох,
със слънце кръвта ти запалих,
с радост -
усмивката. ...
  424 
(откъс от повест)
Звънна брадвата на баща ми в сърцето ми, а брадвите режат, та оставят един белег, който не зараства с времето. Безумен старец, помислих си, и се прибрах в квартирата, която беше сама и тъмна като човешка душа и торлаците се ровехме да видим какво има в нея.
- Така е - вика ми Евтим ...
  571 
НА ЖЕНА МИ
Да ти разкажа ли как живях? –
целувах утрото, когато се раждаше,
още кърваво.
В дни на несрета – ...
  454 
Казвал съм ти не един път,
че любовта се мери със любов,
мери се смъртта със смърт,
а животът – със живот.
Парите се събират със пари, ...
  430 
СТРАЖА
Страхувах се от суетата в този пъстър
и разюздан свят.
Избирах тихите оазиси на шумния живот.
Но в края на света лудуваха виелици и сняг. ...
  656  11 
Аз
никога няма да дорасна до тебе,
дори да живея
още милиони години.
И понякога се чувствам толкова непотребен, ...
  583  12 
Песничка
Тъжни песни
във тъжни очи,
сини очи
като къс от небето. ...
  541  12 
ЧОВЕКЪТ
На баща ми
Тръгна от черния пещерен мрак
непохватен и груб, безезичен.
Тръгна приведен по тази земя ...
  463 
СПОМЕН ЗА ЕСЕНИН
Сега си спомням за онзи поет,
завърнал се от кръчмите на ада
в родното си село.
И само песът го познал… ...
  816 
ПРИЗНАНИЕ
Позирам, когато съм хрисим.
Истинското ми лице е гето
на развихрени пияни цигани,
които жадуват вендета. ...
  580  11 
ИЛЮЗИИ
В небето ми прелитат птици.
И ти си.
Виждам те.
И те усещам. ...
  440 
...
Разхвърляна, нечиста и навъсена,
душата ми във ъгъла
на шумни дни
е просната.
От нея поглед не откъсват, ...
  417 
ПРЕДИЗВИКАН СОНЕТ
Толкова много апостоли се сбраха тая вечер,
че едва ли не – само аз бях Сатана,
а останалите в ангелски дрехи облечени
криеха под дрехите своите врани крила ...
  410 
КЪМ БИЛОТО
На приятеля ми, Йордан Тенчев,
пилот-изтребител, загинал край
Генерал Тошево –
в памет ...
  802 
КЪМ ШЕГОБИЙЦИТЕ
Не ми е вече до шеги!
С живота си отдавна се шегувам.
Шегувах се с плода и със смъртта,
с жени и вино, с вино и жени, ...
  398 
Неизпратено писмо
За сетен път се будя,
преди да съм заспал
и пак ми е хубаво,
и отново си спомних, ...
  450 
Сватбено
На Деница и Георги
Сложете си най-звънките вериги,
които ще ви свързват отсега нататък
и в тъжните, и в радостните мигове, ...
  425 
НЯМАМЕ ПРАВО
Пусни ме да вляза в твоята райска градина,
цветя да посея и тъжни зелени дървета,
да вкуся от твоите диви и сочни къпини,
пусни ме, аз идвам от друга планета, ...
  621 
ЗАВРЪЩАНЕ
В синя привечер, когато
денят уморено притваря клепачи,
аз поемам неочаквано
към люлката, ...
  414 
В кафенето
Мина още една фалшива вечèрня
с игра на кибритени клечки и някакъв мач,
с поредната дрипава серия
от един безкраен и лих сериал. ...
  512 
За свободата
Нямат утеха мислите ми.
Нито чувствата.
И приятелите ми не са искрени.
Да не говорим за другите. ...
  486 
ЗАТИШИЕ
Затихвам след буря, както вечерникът
тихо се люшка и спира сред клоните,
както ловецът прибира след хайка двуцевката,
затихвам след буря. И живея със спомени. ...
  578  13 
ЖИВКО
Много често, късно през нощта, прозорецът му внезапно светваше и в стаята се мяркаше сянката му. Тя сядаше край масата, суетеше се около нещо, отново ставаше, взираше се в предмета, който стоеше на масата, навеждаше се, бъркаше в една торба, изваждаше нещо, оглеждаше го внимателно, сякаш се ст ...
  945 
V
- Защо това синеоко момиче
така горчиво страда?
Има си всичко в излишък –
и чар, и сърце безпощадно ...
  410 
IV
Обичам планината.
От там съм тръгнал някога, преди
да ме отвее вятърът
край морските разсърдени вълни. ...
  355 
III
Отидох при морето със жадуващата вяра
да видя стар приятел, със когото съм делил
погроми и победи. Да свием по цигара,
да побъбрим, да си помълчим, ...
  366 
II
Трябва да ти призная, море,
че вече си ми безразлично
и когато танцуваш, и когато ревеш,
и когато погубваш, и когато обичаш, ...
  415 
Предложения
: ??:??